Коледна история от "Махзар паша"

По това време от годината хората се сещат да правят неща, които обикновено не правят. Даже президентът Първанов се сеща, но нещата обикновено се опорочават от "широката му руска душа".

Аз пък се замислих за хора като бащата на интервюирания от последния ми пост. Горкият Иван Багрянов се родил, живял, не се оженил за жената, която обичал, направил голям чифлик, но после му го взели, не успял като министър на земеделието, не успял като министър-председател. Страната му загубила политическа самостоятелност, а него го убили. Оставил 10-годишният си син без баща. Къде е смисълът? Maй не всеки живот има толкова смисъл в стил "It's a Wonderful Life".

Но понеже това не е много коледно си представих какво можеше да е направил Иван Багрянов, който става министър председател на 1 юни 1944 г. Основното в програмата му е (поне по спомени на близки нему) изтегляне на немските войски от България по мирен начин и излизане на войната с Англия и Амрика; пълен неутралитет и към двата воюващи лагера; обща амнистия; постепенно легализиране на комунистическата партия. Ако това се беше изпълнило, България нямаше 45 години да е комунистическа, нямаше да има такъв неравномерен исторически и икономически път и сега вероятно всички щяхме да сме много по-богати и да живеем в много по-устроена държава.

Багрянов може би щеше да има някакви шансове да постигне това, ако беше поставен начело по-рано. Ако цар Борис не беше умрял. Ако Богдан Филов не беше толкова уверен в победата на германците. Ако германците не знаеха всеки негов ход и не бяха подкупили частния му секретар Марин Маринов. Ако комунистите не се бяха отметнали да участват в неговия кабинет. Ако СССР не го беше размотавал, чакайки "Червената" армия да стигне до България. Aко собствените му министри не бяха действали през главата му.

Ако всичко това не беше станало, Багрянов щеше да е направил най-великото политическо дело в най-новата история на България. Неговият живот щеше да е имал смисъл не само за най-близките му, за града му, за хората, на които е давал работа, а и за цели поколения. Багрянов, според мен, е имал доброто желание. Направил е всичко, каквото е могъл.

Както знаем, не е успял. Може би е можел по-добре. Може и да не е можел. Но се е опитал, което все пак е някакъв смисъл, коледен или не.

Снимка: Иван Багрянов със сина си Михаил. Източник: в. "Шуменска заря"