Унижените и отвратените

Нещо блогът станАл много оптимистичен. Гледам, че съм се радвал на времето, в което живеем, на разни празници и годишнини, на собствената си велика мъдрост, на парите и т.н.

Но навън става студено и гадно, на човек му остава само червеното вино и за това е време за отвращение.

Отвращението може да е скромно и даже обяснимо. Такъв е случаят с отвращението ми от това, че един куп българи още малко митинг ще направят, защото в американското посолство построили паметник на собствените си летци умрели през Втората световна. Отвратително е да си толкова провинциален и озлобен, че да вдигаш каузи срещу умрели хора, на всичкото отгоре умрели по време на война. Но хайде, разбираемо е, защото (почти) всички имаме загинали близки от тези бомбардировки, които все пак са опустошили точно нашите градове. Освен това отвратта в живота ми в този случай е допълнително снижена заради хубаво обяснение, което клуб "Един завет" даде по въпроса.

Но това е редкият добър вариант. Повечето пъти отвращението е рязко, наглед необяснимо и изглеждащо напълно непобедимо. Разглеждам си аз вестник "Седем", на партията представяща се като най-разумната и европейска в България. Аз многократно съм оспорвал тази и самооценка, но във вестника пишат някои мои познати, хора които уважавам, има някои сериозни анализи и пр. А сред тях, в броя от 6-12 октомври, има и статия на Огнян Дъскарев, според която, дословно, "циганите са второ качество хора". Това не било нацизъм и се знаело от целия народ, но той не го казвал гласно заради проповядваната от ЕС политическа коректност.

Същевременно авторът е превел книги на Айн Ранд на български, смята се за неин последовател и дори в самата статия изхожда от иначе правилния принцип, че свободата е далеч по ценна от изкуствено наложеното равенство. С други думи - дузпа.

Каква стана тя, уж вече имаме обективисти и либертарианци, пък те пак същите. Както наскоро бях чел статия от института за радикален капитализъм "Атлас", според която единственото решение на циганския проблем е да въоръжим българите, живеещи близо до роми. Авторът й се оказа бивш член на БНС. Брилянтно преображение, което е и много опасно, защото дава легитимизъм на тези, които никой не би отразил, ако бяха казани от Расате (лека му политическа пръст).

Аз съм прочел само половината творчество на Айн Ранд, но за разлика от Дъскарев успях да разбера това, което на всичкото отгоре го пише и в българска Уикипедия - според нея хората очевидно не са равни, имат различни способности и оттам доходите им са различни, но "расизмът е най-низката и най-отблъскващата примитивна форма на колективизма”. За Ранд това понятие съдържа в себе си разбирането, че човек трябва да бъде съден не по своите собствени дела, а по тези на неговите предци – то бива трудно възприемано от човешкия ум, защото расизмът, позволен в Абсолютната държава, отрича двата аспекта в живота на човека: неговия разум и неговия морал, за да ги замени с генетичен детерминизъм.

Интересно ми е, щом статията е публикувана в "Седем", ДСБ подкрепя ли генетичния детерминизъм? Моите познати Комитата, Радан подкрепят ли го? Надявам се, че не. Обаче е отвратително, когато около техните имена видя да се обяснява как "циганите са втора категория хора" и то от псевдолиберални позиции.

Дъскарев поне е имал грамче останал такт да се сети, че трябва да вкара в статията и нещо либерално, за да не го обявят всички за нацист. Някои хора не се сещат даже и това да направят. Тук вече достигаме до черешката на отвращението, до Лео Меси в отбора на тоталните идиоти, новата Цола Драгойчева на българския комунизъм - bai dalai.

С нея сме спорили доста из блога, но културно. Трил съм коментари, когато са я обиждали. Смятам, че всеки има право на политически възгледи, включително комунистически, още повече, когато те се базират на разумни, макар и оспорими доводи. Обаче да пишеш за септемврийското въстание като за "едно от малкото достойни за възхищения събития от новата българска история" и да съжаляваш, че събитията от тогава не могат да се повторят, е просто тъпо. Да си атеист е свободен избор, но да се кефиш на разрушени църкви и избити хора, е простащина. Да си комунист е политическо пристрастие, но да искаш кървави чистки е политическо престъпление.

Спокойно може да обявим, че след прочитането на въпросната статия на dalai достигнахме последната чертичка от скалата за отврат и за нас всякаква бъдеща комуникация с нея ще е проява на излишно внимание (интересно какво мислят хората от активисткия алианс, някои от които лично познавам).

Зимата изглежда ще е дълга и отвратителна.

Снимка: Докера