Къде остана телевизията?

Моето поколение беше на 4-5 години, когато България започна да се превръща от тоталитарна в демократична страна. Може би това му дава някаква уникалност – то със сигурност не е като поколенията, изкарали младостта си в комсомола и партията, но не е и като следващите, които смятат, че светът се е родил почти по едно време с компютъра.

Тази уникалност ни даде възможност да видим по малко и двете системи, но без реално да изпитаме отрицателните им страни. Аз помня комунизма, но по детски – опашките за олио ми бяха забавни, интересно ми беше защо мама прави пълнени пиперки със салам, а не с кайма. Обикаляхме по цял ден да търсим някакви стоки, но за едно дете това не е мъка, а игра и опознаване на града. Нямал съм и представа за страха, който моите родители са имали от тоталитарната власт, не съм можел да разбера нейните репресии, унижения и затруднения.

По същият начин аз видях и преходът в най-розовите му краски. Дори глутниците улични кучета са повече романтичен детски спомен, отколкото идея за нещо лошо и страшно. Не помня страх, съмнение и разрушени мечти – всичко, през което моите родители и близки са преминали в желанието си за демокрация. Спомням си обаче, че почти се разплаках, когато Филип Димитров изгуби вота на доверие – мислех си, че комунистите ще се върнат и всичко ще стане както преди. Едва ли друго поколение като деца е гледало парламентарен контрол. Ние израстнахме с телевизията, която родителите ни постоянно гледаха заради постоянните политически събития.

Всички знаехме наизуст програмата на единствените две телевизии, всички гледахме най-интересните предавания и после ги играехме наново в училище. Може би сме поколението, изгледало най-много телевизия в историята на България. По-големите от нас едва ли са били така изкушени от тоталитарната телевизия преди 89-та, докато тези след нас вече имаха доста по-интересни занимания. Отново чисто романтично и без разочарования, ние бяхме живи свидетели на появата на новите телевизии, на техния бърз растеж и на постепенния спад на рейтинга на Канал 1. Новините от осем и шоуто на Тодор Колев постепенно бяха заменени от новините в седем и шоуто на Слави.

Слави Трифонов (за жалост) сигурно е изиграл някаква роля в оформянето на ценностите на моето поколение. „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“ и „Шоуто на Слави“ бяха най-популярните медийни продукти за времето си. Всички го харесвахме. Научихме се от него на възрожденски песни, но и на „Тайсън кючек“. Като доказателство предлагам следния експеримент: кратка геройска екскурзия до столичен фолк клуб в Студентски град може да потвърди, че при пускане на някоя от най-старите песни на Слави Трифонов, настъпва огромна носталгична еуфория.

Цялата тази телевизионна атака няма как да е била много положителна за нас – неопитните деца и тинейджъри. Тя обаче ни даваше и някакво чувство за общност. Ние гледахме едно и също, обичахме едно и също, коментирахме едно и също. Днес това чувство го няма и мисля, че така е по-добре, но според мен при много хора го има носталгичния момент на загубената липса на избор.

Това всеобщо гледане на телевизия престана някъде около 2000 г. Форматите започнаха да се изчерпват, разнообразието ставаше все по-голямо и моето поколение започна постепенно да се интересува от различни неща. Екранът вече беше нещо обикновено, беше загубил магичния си блясък на нещо ново и уникално.

Модерното вече беше другаде – компютрите и електронните игри, интернет. Моето поколение с бърза скорост мина от „Правец“ на „Хюлет Пакард“ и от „Супер Марио“ на „Ред алерт“. Този период отбеляза и отстъпването на политиката в нашия живот. Вече никой не гледаше парламентарен контрол и не плачеше за Филип Димитров. Политиците вече не бяха герои, а скучни чичковци със съмнителна репутация, които не заслужават и грам внимание.

Така моето поколение престана да засмуква всичко от телевизията, а оттам и политическите послания. Жельо Желев, Любен Беров и Жан Виденов останаха като някакви нереални детски спомени, а на тяхно място се настаниха героите от компютърните игри. Телевизията все пак оставаше като някаква форма на забавление, но далеч по-селективна. Много мои връстници продължиха да гледат Слави, други – вечерния филм, трети – само спорт.

Натам е ясно - интернет, торенти, блогове. Телевизията изчезна.

Последно за Станишев

Няма смисъл да се занимавам много със Сергей Станишев. След като успя да приложи всички възможни червени предизборни номера, той взе, че загуби и то с много. Партията му е в хаос, който не е ясно дали ще бъде преодолян.

Но все пак, в нощта на изборите Станишев, освен обикновените лъжи за "доброто" си управление, си позволи да каже и една голяма лъжа, на която трябва да обърна внимание.

Станишев каза, че "като социалист не може да приеме заиграване с етническата карта". Той също обясни, че партията му винаги е била и ще бъде против това. Особено второто твърдение е абсолютна лъжа.

Преди 20 години българските социалисти, тогава на власт като комунисти, предприемат най-голямото "заиграване с етническата карта" в новата ни история, като организират "голяма екскурзия" на българските мюсюлмани и депортират над 300 хиляди души. Ще кажете обаче, че БСП не е БКП и не би трябвало да носи тоталитарните негативи. Добре, но да видим какво прави партията след 10 ноември, когато вече е "реформирана".

Пленум на ЦК от 29 декември 1989 отчита „възродителния процес” като грешка и вина на Тодор Живков. Голям доклад на Александър Лилов „За преодоляване на допуснати извращения сред тюркоезичното и мюсюлманско население в страната” обявява, че „възродителният процес” „не почива върху марксистка основа и не произтича от прогресивните революционно демократични традиции в нашата история”. Признава се, че смяната на имената е била „насилствена”, в опит за форсирано създаване на „етнически монолитна българска нация”. Лилов говори за „опасна деформация на правилното разбиране на понятието патриотизъм” и цитира главният лозунг на преименуването: „приобщаване с огън и меч, с меч и огън”. „Възродителният процес” е наречен „груба политическа грешка”, но главната вина естествено е прехвърлена на Тодор Живков и неговото най-близко обкръжение. Днешната партия се обявява за „национално съгласие, за помирение, за преодоляване на обидите и враждата”.

Заклейменото до преди това като „отваряне на стари рани” искане за връщане на турско-арабските имена, вече е „победа на единството”, „справедливо решение, което възстановява братството между нас”, „победа на здравия разум”и „краят на една трагедия”. Партийният вестник „Работническо дело” се радва, че вече ще се зачитат традициите, религиозните чувства и обичаите на това население, „защото ние исторически сме обречени да живеем заедно”.

Въпреки рязката промяна в официалните становища и в политиката на официоза, на местно ниво вече социалистичеката партия провежда съвсем различна политика. Партийните структури в Кърджали, Хасково и Разград организират големи националистически протести срещу връщането на имената, много от протестиращите идват и до София. От социалистически партийни кадри е създаден Комитет за защита на националните интереси, впоследствие партия ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси), който повежда протестната вълна. Постоянни лозунги на митингите са „България за българите”, „С турски имена в Турция”, „Мръсният Тренчев на бесилото”, „Позор за продажниците на България”, „Не искаме нов Кипър”. Лидер на ОКЗНИ е Минчо Минчев, щатен служител в ДС и депутат от коалицията на БСП в 36-тия парламент. Говорител на ОКЗНИ, между другото, е сегашният президент Георги Първанов. През 1990 г. Първанов е кандидат за депутат във Великото Народно събрание точно от ОКЗНИ, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент.

Зад новите официални лозунги за единство и демокрация може да се види старият принцип „разделяй и владей”, както и изпитаната тоталитарна практика за поддържане на нестабилност в обществото, която дава сила на движението. Огромната националистическа вълна, вдъхновена на местно ниво от партията, на последвалите избори през 1990 г. отива в гласове за БСП и изборна победа за доскорошните комунисти. Няма нужда да обясняваме нататък как партията започва да контролира прехода и да пълни ДПС с агенти, за да продължи да ползва "етническата карта" при нужда. Обстоятелствата на нейното ползване са различни, но водят все до едно и също - запазване на властта.

Сценарият се повтори и 2009 г., но не успя.

Изрезката е от в. "Работническо дело", месец юли 1989 г., когато партията организира големи антитурски митинги в столицата в подкрепа на "възродителния" процес.

Не, мерси

Станишев и компания използват до последно мандата. На път са да назначат за посланик в Македония Боян Чуков. С малката скоба, че Чуков е работил в управление “Научно техническо разузнаване” при Първо главно управление на Държавна сигурност. Комисията по досиетата разполага със заповедта от 21 ноември 1980 г., с която е бил назначен за разузнавач в Първо главно управление на ДС, заповедта за преназначаването му за старши разузнавач, заповед за издигането му като инспектор, а след това и като зам.-началник на Първо главно управление на ДС. Със заповед от 1 август 1991 г. Чуков е уволнен по разпореждане на министъра на отбраната.

Айде, не, мерси.

Охлаждане

„Относно отношенията между България и Русия трябва да се отбележи, че сега те ще охладнеят”, отбелязва за руския вестник "Правда" историкът-българист Александър Сафонов. „Оттеглящият се премиер е завършил Московския държавен университет и отлично говори руски. А и като цяло българската левица е много по-благоразположена към Русия, отколкото десните."

"Както е тръгнало, БСП ще има провал и на местните избори и на следващите парламентарни избори ще се борим за минаване на 4-процентната бариера", прогнозира пък Татяна Дончева.

"Опитах сe да вляза в паркинга на НДК с личния си автомобил, но с пропуск за служебния. На полицаите обясних, че служебната кола се е повредила, а те ми отвърнаха: "Айде, айде, не сме милиционери, а полицаи." Тогава разбрах, че сме загубили, и то с много", разказa пред "Дневник" Кирил Добрев, син на покойния вътрешен министър в кабинета "Виденов" Николай Добрев.



Клипчето е от витрината на предизборния щаб на БСП в Кюстендил. Ама какво да се прави, свърши порното.

По-леко се живее

Балончето отлетя, вероятно към безбрежния север на Русия. По-леко се живее.

Защо да си ходят БСП и ДПС

Ровенето във в. "Работническо дело" освен опасно за психическото здраве, може да извади и полезни данни като тези от картинката вляво. В случая биографията на таткото на Сергей Станишев е публикувана в партийния официоз, защото след 10 ноември става кандидат член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП.

Та, ако някой все още не знае как се е издигнал в БСП младичкият Сергей, може да си създаде ясна представа от кратката биография на Димитър. Може и да си обясни кои са хората, които ни обясняват всеки ден, че са "на наша страна" и, че ще ни пазят от "екстремизма и експериментите" на опозицията.

Подобни биографии могат да бъдат извадени със стотици. Публикувам и тази на Георги Пирински, последният председател на Народното събрание в уж демократична България, но както е видно, преди това активен участник в тоталитарно управление, осъдено с документ на Европейския парламент.

Подобни парадокси за мен са много важни, но не за тях искам да пиша сега. Сега е време изборно и други мисли са ни налегнали. В логичното си желание да сменим БСП и ДПС , мисля че на моменти изпускаме да кажем някои важни неща:

1. Господата от БСП са бивши комунисти и за това ще отговарят пред историята, а мнозина би трябвало да отговарят и пред съда. Но не за това трябва да си ходят. Ако си позволим да ги мразим, само защото са бивши комунисти или деца на комунисти, без да искаме влизаме в тяхната игра. Точно те наложиха като правило хора да бъдат репресирани и убивани само защото са били бивши капиталисти или деца на капиталисти. Това е едно от многото престъпни неща, които те превърнаха в закон. Днес подобни закони не съществуват и не трябва да съществуват. За това, Сергей Станишев трябва да си ходи не защото е син на Димитър Станишев, а защото управлението му беше пълен провал.

Това твърдение не е мое, или недай Боже, на онзи демон Костов, а на експертите на Световната банка, които заключват, че през 2008 г. България е имала най-неефективното правителство за последните 10 години. Според техните данни по качество на държавното управление и контрола върху корупцията страната е сравнима с европейските държави извън ЕС, като по върховенство на закона е зад Черна гора. Крайният извод на Световната банка и "Фрийдъм хаус" е, че демокрацията в България не е необратима. Правителството допуснало това, заслужава единствено загуба на изборите.

2. Господата от ДПС също са бивши комунисти и за това ще отговарят пред историята, а мнозина би трябвало да отговарят и пред съда. Освен това са турци, а повечето българи малко нещо не обичат турци, защото Батак, Перущица и т.н. Но не за това от ДПС трябва да си ходят. Ако си позволим да ги мразим, само защото са турци, без да искаме влизаме в тяхната игра. Точно те постоянно използват травмата от "възродителния процес", за да карат българските турци и помаци да гласуват. ДПС поддържа разделението на българското общество чрез подставени партии като Атака и РЗС, за да може да контролира мюсюлманския вот и да остане на власт.

Като глупави овчарчета, подмамени от пашата, ние се връзваме на тази игра, даже и на Волен и Яне за турцизацията на България и ако може бихме закрили всички изборни секции в Турция. Даже "Синята коалиция", която смятам не за перфектна, но поне за сериозна политическа сила, изцепи, че чрез изборните секции "Анкара се намесва във вътрешните работи на една суверенна държава от ЕС", демек България.

Политиците от "Синята коалция" страдат от някои от моите изкривявания и също разглеждат от време на време "Работническо дело". Нека си припомнят материалите в периода юли-октомври 1989, за да видят, че почти същите думи комунистическата партия е използвала по адрес на Турция и по "възродителния процес". Мисля, че подобни аналогии не са по желанието на българските консерватори, но те имаха грешката да ги допуснат, следвайки общите антитурски настроения.

Само че Батак и Перущица са преди повече от 133 години и оттогава нито България е същата, нито Турция. Въпросните изборни секции в Турция пък обслужват наистина многото български турци, които са насилствено изгонени от страната си през 1989 г. (не без помощта на някои от днешните представители на БСП и ДПС). Тоест те имат толкова право да гласуват, колкото и българите във Великобритания. Но въпреки това, ДПС трябва да загуби изборите, защото беше огромна част от пълния провал на правителството.


Сега е моментът БСП да остане завинаги в опозиция. Сега е моментът ДПС да се изчисти от създателите си от Държавна сигурност. Ако не използваме възможността и не спрем да падаме в техните капани, ще си гледаме до безкрай клиповете със секирите, Сергей ще ни обяснява защо е социалист, а Ахмед как държи цялата власт.