Последно за Станишев

Няма смисъл да се занимавам много със Сергей Станишев. След като успя да приложи всички възможни червени предизборни номера, той взе, че загуби и то с много. Партията му е в хаос, който не е ясно дали ще бъде преодолян.

Но все пак, в нощта на изборите Станишев, освен обикновените лъжи за "доброто" си управление, си позволи да каже и една голяма лъжа, на която трябва да обърна внимание.

Станишев каза, че "като социалист не може да приеме заиграване с етническата карта". Той също обясни, че партията му винаги е била и ще бъде против това. Особено второто твърдение е абсолютна лъжа.

Преди 20 години българските социалисти, тогава на власт като комунисти, предприемат най-голямото "заиграване с етническата карта" в новата ни история, като организират "голяма екскурзия" на българските мюсюлмани и депортират над 300 хиляди души. Ще кажете обаче, че БСП не е БКП и не би трябвало да носи тоталитарните негативи. Добре, но да видим какво прави партията след 10 ноември, когато вече е "реформирана".

Пленум на ЦК от 29 декември 1989 отчита „възродителния процес” като грешка и вина на Тодор Живков. Голям доклад на Александър Лилов „За преодоляване на допуснати извращения сред тюркоезичното и мюсюлманско население в страната” обявява, че „възродителният процес” „не почива върху марксистка основа и не произтича от прогресивните революционно демократични традиции в нашата история”. Признава се, че смяната на имената е била „насилствена”, в опит за форсирано създаване на „етнически монолитна българска нация”. Лилов говори за „опасна деформация на правилното разбиране на понятието патриотизъм” и цитира главният лозунг на преименуването: „приобщаване с огън и меч, с меч и огън”. „Възродителният процес” е наречен „груба политическа грешка”, но главната вина естествено е прехвърлена на Тодор Живков и неговото най-близко обкръжение. Днешната партия се обявява за „национално съгласие, за помирение, за преодоляване на обидите и враждата”.

Заклейменото до преди това като „отваряне на стари рани” искане за връщане на турско-арабските имена, вече е „победа на единството”, „справедливо решение, което възстановява братството между нас”, „победа на здравия разум”и „краят на една трагедия”. Партийният вестник „Работническо дело” се радва, че вече ще се зачитат традициите, религиозните чувства и обичаите на това население, „защото ние исторически сме обречени да живеем заедно”.

Въпреки рязката промяна в официалните становища и в политиката на официоза, на местно ниво вече социалистичеката партия провежда съвсем различна политика. Партийните структури в Кърджали, Хасково и Разград организират големи националистически протести срещу връщането на имената, много от протестиращите идват и до София. От социалистически партийни кадри е създаден Комитет за защита на националните интереси, впоследствие партия ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси), който повежда протестната вълна. Постоянни лозунги на митингите са „България за българите”, „С турски имена в Турция”, „Мръсният Тренчев на бесилото”, „Позор за продажниците на България”, „Не искаме нов Кипър”. Лидер на ОКЗНИ е Минчо Минчев, щатен служител в ДС и депутат от коалицията на БСП в 36-тия парламент. Говорител на ОКЗНИ, между другото, е сегашният президент Георги Първанов. През 1990 г. Първанов е кандидат за депутат във Великото Народно събрание точно от ОКЗНИ, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент.

Зад новите официални лозунги за единство и демокрация може да се види старият принцип „разделяй и владей”, както и изпитаната тоталитарна практика за поддържане на нестабилност в обществото, която дава сила на движението. Огромната националистическа вълна, вдъхновена на местно ниво от партията, на последвалите избори през 1990 г. отива в гласове за БСП и изборна победа за доскорошните комунисти. Няма нужда да обясняваме нататък как партията започва да контролира прехода и да пълни ДПС с агенти, за да продължи да ползва "етническата карта" при нужда. Обстоятелствата на нейното ползване са различни, но водят все до едно и също - запазване на властта.

Сценарият се повтори и 2009 г., но не успя.

Изрезката е от в. "Работническо дело", месец юли 1989 г., когато партията организира големи антитурски митинги в столицата в подкрепа на "възродителния" процес.