Докъде стигнахме

20 години преход често се наричат "изгубено време", "разграбване на държавата", "мутризация". Смяната от 10 ноември, когато тоталитарният комунистически режим си отива, в повечето случаи е останала като травматичен, а не радостен спомен.

И всички това според мен е идиотизъм. Вярно, че има мутризация, децата на комунистите пак са на власт, Галеви ще влязат в парламента, а на Златни пясъци има повече бетон, отколкото пясъци. Важното обаче е, че в България вече не може да се случи това, което става с протестите в Иран.

В чудесна статия на Милен Радев можете да видите как 26 годишната Неда Солтан е убита в Иран от снайперист, само защото е близо до протестиращите срещу изборните фалшификации.

"На мен и на десетки хиляди хора по цял свят това се случи в събота вечер," пише Милен Радев. "Пред очите ни, благодарение на изумителните способности на модерната техника и комуникация, издъхна едно младо и красиво иранско момиче. Издъхна в ръцете на баща си, който не преставаше да се кае и, както по-късно се разбра, да я призовава «Не се страхувай, дъще! Остани при мен, Неда!»"

Слава Богу и пред моите очи за пръв път се случва такова нещо. Но то е било напълно в политиката на българския режим, напуснал ни преди 20 години. В същата 1989 г., за която си говорим, умират девет (9) български турци и помаци, защото са протестирали през май срещу насилствената смяна на имената им. Срещу демонстрантите са хвърлени Вътрешни войски, Противопожарна охрана, милиционерски части от управленията на МВР, а в Джебел – и Гранични войски. Един от убитите е премазан с танк - в село Филаретово.

Така че, айде по-леко с носталгията. (И с гласовете за БСП.)

П.С. Милен Радев издава първата си книга - "Хроники на злото и надеждата", който ще бъде представен на 25 юни, четвъртък, от 17 часа в Дома на архитекта, София, ул. "Кракра" 11. Сборникът излиза в издателство "Работилница за книжнина" Васил Станилов.