Маршът на лагеристите

Сгрешили пред народа, тук дойдохме,
в ТВО дух да възродим
и с устрема на новата епоха
социализъм светъл да строим!

Прелом, прелом в душите и сърцата,
с този лозунг създаваме блага
в рудници дълбоко в земята,
в стопанства сред житните нивя.

С труд корав вината ще изкупим
с просвета своя дух ще възродим
и като нови граждани ще встъпим
в пътя на народа ни любим.

И когато ний отново пак свободни,
спечелим народната любов,
с устрем ще градим страната родна
и ще вървим напред с Димитров.

Затворниците в българските лагери на смъртта по времето на комунизма (ТВО - Трудово-възпитателно общежитие) са били принуждавани от надзирателите си да пеят тази песен. Тя е изпълвала времето им между непосилната работа и боя с тояги. Малцината оцелели трябва да изгубят всичко свое, за да са достойни за живот в тоталитарния свят. Лагерите всъщност не са някакво временно увелечение и грешка на тоталитарните режими, а тяхно най-важно и смислено място в стремежа им да променят човека. В крайна сметка, не успяват.

Стихотворението е прочетено в сборника "Българският ГУЛАГ. Свидетели."