Как доброволно се напуска България

Георги е фен на „Левски“ от 6-годишен – точно от тогава баща му започва да го обучава и в пиенето на ракия. За това днес – 16 години по-късно – Георги ходи винаги със суичъри с качулка, син спрей в единия джоб и шише сливова в другия.

Може да се похвали, че е палил седалки на стадиона на ЦСКА и е завършил с най-много отсъствия техникума. С нещо друго май не може да се похвали, защото многото ракия за него не се брои. Докато поправя със син спрей поредния надпис „ЦСКА“ в квартала и го превръща в „Ц(*КА“, Георги обаче има нещо много специално на ум и то пак идва от баща му. Работник от завода и член на партията, татко Найден от малък учел сина си, че трябва да се гордее със Симеона, Аспаруха и Георги Димитров и да мрази мръсните турци. През щастливото си детство Георги не научил много-много кои са Симеона и Аспаруха, но направил важната връзка, че щом ЦСКА играят с червени екипи, значи са турци и за това подлежат на най-велико охулване, а името им на изписване с едно по-специално „С“ - „(*“. Демек познатите от турското знаме полумесец и звезда.

***

Хакан е фен на „Галатасарай“ от 6-годишен – точно тогава семейството му бяга от България в Истанбул. Днес, 16 години по-късно, Хакан пак идва да живее за постоянно в страната, където е роден – този път, за да бъде студент.

Хакан може да се похвали, ако не друго, с интересно детство. То съвпада с „възродителния процес“, който комунистическата партия отново задвижва върху мюсюлманското население в България. За това Хакан и родителите му се крият цяла зима в землянка – за да запазят своите имена, правото да говорят на турски помежду си и възможността да спазват религиозните си ритуали. Хакан оцелява, но комунистите не го подминават. За кратко става Христо, а татко му Салим (вече Стефан) е принуден да му пее първите детски песнички само на български.

Ако въобще е можел да пее, защото за да му се смени името е бил първо ударен от водна струя на пожарната примесена с пясък, а след това е бил дообработен от каратистките умения на червените барети. През това време армията е нахлувала с танкове, пожарни и бронетранспортьори в цялото село – за да го „възроди в българщината“. Между другото, убива някои нежелаещи да се възродят. Няколко години по късно, през 1989 г. Салим (Стефан) е принуден „доброволно“ да емигрира в Турция със семейството си – пак с дообработката на червените барети. Оттам нататък малкият Христо отново става Хакан и заживява в Истанбул.

***

Днес, 16 години по-късно, Георги е много щастлив, защото „Левски“ са победили „Пирин“. След като е празнувал дълго на стадиона и е пял за по адрес на ЦСКА „А Турция е вашата родинаа, еничари са вашите децаааа“, той бърза за стаята си в „Студентски град“, за да отвори една ракия за титлата.

***

Днес, пак 16 години по-късно, Хакан е много щастлив, защото е дошъл в България да учи в Софийския университет. Семейството му отдавна е простило за боя, униженията, сменените имена и депортацията. Нали са ги правили комунистите, обикновените българи не са виновни. Днес България е свободна и защо Хакан да не учи там и да познава и двете държави като родителите си. Момчето се настанява в леко неприятната си, но все пак прилична стая в „Студентски“ град и слага двете знаменца – българското и турското на бюрото си.

***

Георги се прибира в стаята си, но на вратата го посреща някакъв мургав човек. Казва му, че се казва Хакан, идва от Турция и е много щастлив, че ще живеят заедно през следващата година. Георги мисли около минута, разхожда се из стаята и накрая грабва турското знаме от бюрото и го хвърля през прозореца.

Живеят така три месеца. Георги е достатъчно хитър да се сети, че не трябва да бие турчина, защото ще го изгонят. Нищо не му пречи обаче да го тормози. Всеки ден. Накрая Хакан сам подава молба да напусне стаята. Напуска и България. За втори път – пак „доброволно“. Вече завинаги.

(по истинска история)