Ако искате да почувствате духа, атмосферата и идеологическата подплата на дейността на хуманитарните институти на БАН, посетете утре (четвъртък), от 17.30 ч, в Големия салон, едно типично мероприятие: Бившия секретар по идеологическите въпроси на ЦК на БКП, близкият сътрудник на Живко Ошавков, приближеният на Тодор Живков авторитетен учен Стоян Михайлов, ще представи новата си книга „Спомени за бъдещето”. Рецензия е подготвена от Богдана Проданова от Института за философски изследвания. Ще присъстват всички "мухлясали комунистически мозъци" (изразът е на проф. Георги Фотев), които продължават да кадруват и да дърпат конците в многобройните исторически, социологически и филoсофски звена в БАН. Гарантирана неподправена идеологическа атмосфера отпреди 20 години!
Информацията е от: bulgarianscienceproblems
Сряда, Май 13, 2009
БАН-ски старци
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
15 коментара:
хаха смятам да отида и да ги правя на салата.
Ама ако знаеш само колко се радвам на синьото безсилие.... хахахахахаха
Сашо
Низките страсти са типични за твоята политическа ориентация, Сашо, но в случая не разбирам към какво точно са насочени?
Преди няколко години моя милост трябваше да изнася доклад на една конференция. Докладът беше за това, как книгата на Георги Фотев "Социална реалност и въображение" успява да пребори основни постулати на официалната по онова време социалистическа социология (визирайки, не в прав текст, Стоян Михайлов). На конференцията обаче до мен седна самият Стоян Михайлов. Изнесох аз доклада, а после той взе думата и каза: "В България има 4-5 човека, които са против моята социология" :-))).
No comment.
Че много неща куцат в родната наука - куцат. Но да ме прощава проф. ти Фотев, дето седна да пише "Дългата нощ на комунизма", ама същият този комунизъм не му попречи да стане професор, нали?! Впрочем за "мухлясалите комунистически мозъци" не знам, ама като се сетя как и там е почнало едно делене на вие сте червени, ние сме сини...... И не виждам нищо лошо от умствения капацитет на някой учен да се възползва било БКП, било БСП, било СДС, било ДСБ, било някой друг... Какво да се направи, като и по комунистическо време нашата страна е развивала наука, при това наука на световно ниво, колкото и да не се харесва това на другарите седесари и прочее "десни и десномислещи"?! Имало в зората на демократурата едно човечЕ, политическа пеперуда, което неочаквано и за самия него станало син депутат на вълната на модния тогава народен ентусиазъм. Та същото човечЕ, някакъв книжен и некадърен плъх, в тъмосиня хунвейбинска злоба станало и предложило да отпаднат научните титли, давани преди 1989-та, "защото били номенклатурни".... Лесно можем да си обясним тази хунвейбинска злоба като закъснелия реваншизъм на някакво малко човеченце, което е било така некадърно, че не е могло да стане каквото и да е от него в научната област, в която е работило. И единственият шанс ( но какъв шанс само! ), който въпросното човеченце е имало, е било, че е настъпила демократурата, която изтика напред и отгоре на вълната най - мръсната пяна като него, която е имала далеч не перфектната система на комунизма.
Сашо
Отново гледаме прекалено общо на нещата според мен.Да отречеш трудовете на някой червен литературен критик или историк може да се приеме.Но докато литературата,философията,историята са били изкривени и идеологизирани по соц-време,не мисля,че това може да се каже за науки като физиката,химията,биологията.Един физичен закон или експеримент си е един и същ,независимо кой е на власт в държавата.Така че да пращаме целия БАН на бунището на историята е вече доста пресилено...
Извинявам се много, но категорично не споделям мнението, че за 45 години българската литература и изобщо хуманитарните сфери на науката и изкуството се свежда само до Орлин Орлинов и "Ода за СССР"
Сашо
Точно за това казвам,че не трябва да поставяме всичко под общ знаменател.В литературата,писана по време на социализма има много откровено слагачески и от днешна гледна точка нестойностни творби,но има и някои,които и сега могат да се четат с удоволствие и интерес.Това е или защото авторите са успели да намерят по-универсални теми,които да заобиколят идеологическите клишета,или пък са успели да се промъкнат по някакъв начин през цензурата.Наистина да кажем,че за 45 години не се е родило нито едно добро произведение ще значи,че едва ли не животът,изкуството са били умрели.По-лошото е,че даже и едно произведение,писано по соц-време да е хубаво,много хора ще побързат да го отрекат само като видят,че е излязло в периода преди 1989год.Но и самият Петър веднъж цитира една много хубава творба на Атанас Далчев "Към родината",написана през 60-те години,така че предполагам дори той е съгласен,че не можем да окачествим литературата от онова време като 100% боклук.А и да не забравяме,че известните писатели тогава просто не са имали друг избор освен да напишат поне няколко стихотворения във възхвала на Съветския съюз.Но ние ще ги помним с другите им,които и днес имат стойност.Разбира се има и такива писатели ,които по онова време целенасочено са пишели пропагандни творби,за да спечелят някое звание или пост.Но съм убеден,че не всички са били такива.Затова хубавите творби отпреди 1989 според мен не трябва да носят клеймото "соц-литература",а просто "българска литература от втората половина на 20 век".
Абсолютно споделям горното мнение!
Сашо
Василев, да поясня някои неща. Тук става въпрос за социология, а не за химия или физика. Социологията, както се досещаш, е подлежала на тежко идеологизиране.
Също така, моя милост не праща БАН на бунището на историята, а препечатва мнението на човек, който явно следи процесите там. Иначе имам лични наблюдения от БАН, които също не са никак ласкави, но ще ги оставим за друг път.
Отворихте и темата за литературата - съгласен съм, че добра литература може да се прави въпреки системата и в България също има няколко такива примера. Все пак тогава са писани и някои от книгите на моя личен любимец Талев. Но да не забравяме какви са били повечето книги на епохата. Ако говорим за литература, да бъдем честни и безпристрастни. Да кажем кои са хубавите примери, но да посочим и огромното количество лоши.
А мнението на Сашо за човечЕтата изобщо няма да го коментирам, защото в момента чета (с цел дипломиране) Работническо дело и не виждам смисъл да опровергавам писания, които са точно в този стил. Явно някои навици на писане не умират. То кои ли умират при вас...
Пешо, толкова по - зле, че не си забелязал как е имало ( има и ще има ) човечЕта по всяко едно време - и тогава ( при комунизма ), и след това ( при демократурата ). Просто промените от 1989-та изкараха най - мръсната и пенлива част на повърхността или по - точно казано тези човечЕта умело се възползваха от водовъртежа на времето и страстите обществени. И точно тези човечЕта, скъпи ми приятелю Пешо, си живеят най - добре, защото си се напасват към всяка власт и всякакви условия. Въобще породата на човечЕтата е неизтребима - конюктурните нагаждачи се оказаха най - големите печеливши от промяната. Достатъчно е да си спомним само колко много комсомолски секретари, партийни функционери и други разни люде с бушуваща във вените им активноборческа кръв размахаха двата пръста и се осъзнаха като радетели за демокрация, стенели неистово под тежката тъма на комунистическтото робство и настоящи поклонници на Големия бял брат отвъд Океана..... Те за тез човечЕта иде реч, скъпи ми Пешо! ;)
Сашо
Да, пребоядисаните са едно от най-неприятните явления на прехода, още виждаме какво правят някои от тях в СДС. Но аз, естествено, не мога да споделя много от твоя патос. Какво значи, че 10 ноември е изкарал начело само мръсната пяна? А кой управляваше преди това? Може би Живков, половината му семейство, Кубадински, Джуров бяха незабравимите чисти управници? Да слезем по-надолу по веригата – всичките творчески съюзи, комитети и глупости – пак много свестни ли бяха, пълни със световни специалисти, идеалисти и филантропи? Колкото и да наблягаме на „ветропоказателите“, които набързо са сменили червената със синята дрешка, пак не можем да наречем нашето време „демократура“ и да го изкараме по-лошо от тоталитарното комунистическо управление. Фактът, че мога да напиша това, е потвърждение.
Пешо, всяко нещо е относително... Свободата също.
Сашо
"Ако искате да почувствате духа, атмосферата и идеологическата подплата" - мда, за ценителите на духа на епохите, за тези, които искат да усетят и да "подишат" атмосферата от комунизма, има запазени чудни кътчета, където нищо не е мръднало и не мисли и да мърда от тогава. Като набързо прелетим над военни, разузнавачи, полицаи и др. "силовики" и над съдилищата, понеже всички те навяват неприятни асоциации, а ние младите обичаме да се "кефим и да ни е гот", можем да се насладим на по-"меките" артефатки като например администрацията в УАСГ, сладкарницата (отново) на БАН в комплекса зад х-л Плиска или просто на проф. Вучков и на Кеворк Кеворкян. :)
капак
Публикуване на коментар