Май съм споменавал, че една от най-понравящите ми се исторически фигури е Продан Тишков - Чардафон, за когото Захарий Стоянов пише книгата "Чардафон Великий. Биографическа скица в профил". Чардафон предвожда четата, която на 6 септември 1885 влиза в Пловдив и арестува управителя на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, за да бъде провъзгласено Съединението.
Когато след време на Чардафон му се ражда наследница, девет града и деветдесет и девет лица се питат по телеграфа, като какво име да се тури на малката дъщеря. Желанието на Чардафон било това име да обема: първо, възпоменания за Съединението; второ, нещо като протест срещу черните (русофили и продажни консерватори, според неговата терминология); трето някаква си ненавист към руския цар; четвърто да бъде емблема и олицетворение на фараонството и пр. и пр. Под фараонство Чардафон разбира посвоему всичко драгоценно на старите революционери и новите либерали.
Много имена се предложили, разни съвети се давали. Най-после се избрала и се предпочела думата, или името Свобода, което заключва в себе си всичките тия желания.
- Фараонка! Майка ти и баща ти извлякоха един паша. Ами ти, кого ще пипнеш, мари казъм? Руският ли караконджа? - пита своето чедо Свобода Чардафонова старият войвода и го гледа в очите.
...
Днес, почти три години откак пиша в блога си, ще се радвам, ако може така с думата Свобода да се обеме и всичко, за което се пише вътре.
Сряда, Април 29, 2009
Фараонка!
Етикети:
З. Стоянов,
история
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)





0 коментара:
Публикуване на коментар