Поразгледах Блогосфера и Мегафон, даже vbox7. Никой не се беше сетил, с изключение на Радан и Беломоре, че на този ден преди 84 години от комунистически терористи е взривена църквата "Света Неделя", покрай която всеки ден минаваме в София. Вместо това се споменава няколко пъти трагедията на стадион "Хилзбъро" в Англия, където загиват много фенове.
Дали е от липса на историческа памет или просто за зло в такива размери е трудно да се мисли? Атентат в християнски храм на Велики Четвъртък, когато той е пълен с хора, над 200 убити. Хана Аренд обяснява в "Тоталитаризмът", че лидерите на тоталитарни движения, когато замислят престъпления, знаят, че ще ги осъществят най-успешно, ако ги огранизират в огромен, небивал мащаб. И то не само защото по този начин всички наказания, предвидени от законовата система, се превръщат в празни приказки, а и защото неимоверното зверство на самите престъпления гарантира на убийците, стремящи се с какви ли не лъжи да докажат невинността си, че ще изглеждат по-достоверни от жертвите, настояващи за истината.
Подобно нещо се случва постоянно в България. Кой изглежда по-достоверно - достолепния Цвятко Цветков, интервюиран от всички медии, или маргиналният Георги Константинов, лежал с години по лагери и затвори и разправящ някакви невъобразими ужаси. Здравият разум, според Аренд, не може да преглътне, че такива неща са възможни. Опитваме се да определим нещо като престъпно, като атентатът в "Света Неделя" или лагерите, защото всички чувстваме, че излиза от рамките на приетите категории. Какъв смисъл има обаче понятието убиец, когато се изправим лице в лице с масово производство на човешки трупове?
И все пак някой трябва да поеме ролята на странно изглеждащия аутсайдер, който разказва непонятни истории за големите престъпления на комунизма и нацизма. Нека това бъде Радан, нека бъда аз, нека бъде най-вече и темплар, който още преди днешния ден направи усилието да събере имената на всички загинали и ранени в храма "Света Неделя". Както темплар пише, смъртта на тези 213 българи в църквата не е статистика и суха непонятна цифра, а една по една лична човешка трагедия. Когато днес ние споменаваме тези имена, се опитваме да говорим за злото по нов начин, през личността, а не през големите обобщения и пропагандни внушения. За да го осъзнаем, разберем и най-накрая да го изхвърлим от живота си.
Дано вече успеем!
Четвъртък, Април 16, 2009
Преди Възкресение
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
11 коментара:
Липса на историческа памет, липса на отношение. Липса, която се усеща и в медиите. Хубаво е, че си се сетил! Жалко е, че единици са тези като теб...
Ааа, не са само Радан и Темплара :)
И друга интересна годишнина ни предстои точно тази Страстна седмица...
Георги, в случая нарочно се насочих повече към мащабите на злото, а не толкова към историческата памет. Аз не веднъж съм се оплаквал, че много неща не се помнят, но от друга страна, на моменти нашето общество е доста фокусирано върху историята, естествено в пропагандни клишета и т.н. Искам да кажа, че историческа памет има, но въпросът е тя каква е и какво обхваща.
Беломоре, мисля че след мен си написал, та затова си пропуснат :) Сега обаче ще сложа линкче и към твоята статия, не само за извинение. Напомнянето ти за българския Великден от 41 г. е много точно и благодаря за него.
Радостно е, че на никой не му пука за взривените бандюги в "Света Неделя". Всички пострадали за заслужавали много повече - съд и присъди (смъртни) за безотговорното и репресивно управление на България през 20те години. Дебелокожи мръсници, трупали богатства и почести на гърба на бедния народ; Политици-крадци, които са убивали и мъчили невинни хора с единствената цел да останат на власт. Хора, моля Ви, четете малко по-безпристрастно историята - управленията на Радославов, Цанков, Ляпчев, Кимончо, Филов с нищо не са били по-добри за България и обикновения гражданин от наследилите ги комунистически партизани и внуците им, които мародерстват днес. Слава Богу, че никой не помни убитите през 23 г. това е все едно някой да съжалява днес, че са взривили ресторанта, в който пяните Пумен Петков и Миков делят кинти с братя Галеви, докато чакат доносника Гоце и неговия козел.. :) Едно и също е... И всички ние, останали тук, в България, може само да съжаляваме, че инфантилния фашист Борис III е закъснял и парчетата от кубето на църквата не за се забили в тъпата му глава, донесла едни от най-големите беди на България... Поне щяхме да си спестим простотийте на Симеончо и любимия му Камен Влахов...
Самата случка - в църква е светотатство! Типичен избор на комунисти, друг не би си го и помислил!
А днес самите те се кипрят първи в църквите - лицемери!
Историята, както знаем, не я пишат историците, а политиците! И старателно избират какво да остане в националната памет. След толкова червени години - как да помнят хората ...
И още ги търпим!
Линкнах всички постове за годишнината (поне тези, които намерих). Дано повече хора прочетат.
@Johnnie
Разбира се, че тази история има две страни. Но това, че едните са убийци не прави другите по-малко убийци и обратно.
Johnie, патосът ти е пълен с полуистини и откровени глупости. А желанието ти за повече жертви или смъртни присъди даже няма да го коментирам. Не знам какво толкова си чел, но явно хич не е много, за да сравняваш режимите от 20-те години с тоталитарния след 44-та. Ама спокойно, прав си, всички са маскари, България е на три ракии, а ти си цар пред телевизора (пуснат на СКАТ).
Петър,проблемът е,че периодът 1878-1944 е сигурно най-непознатият за обикновения българин.Доколкото знам този материал се преподава в 6 клас,което е изключително рано,за да може човек да си изгради собствено мнение и преценка.В моето съзнание само се прокрадват имената на Стамболов,на 'кървавия професор' Цанков,на Ляпчев и неговото 'Со кротце,со благо',но другото е мъгла.Затова вместо да критикувате Johnie,по-добре препоръчайте що-годе достоверна историческа литература за този период,и като не сте съглесен с него - обосновете се защо и в кое според Вас не е прав,когато говори за Борис трети и политиците от периода.Благодаря.
@ Петър
Колкото и нескромно да звучи, смея да твърдя, че познавам в детайли историята на България в периода 1878-1989... :) Кое според теб е полуистина и кое е лъжа. Диктатура е да убиеш Никола Петков и 100-тина професора от СУ чрез "народен съд". А оправдано и цивилизовано е да убиеш Гео Милев и Йосиф Хербст?
Покорно благодаря! :)
Писах обедно, така че сигурно са се разминали нещата във времето (но това разбира се е без значение).
Johnnie,
Вземи прочети първо списъка на пострадалите, пък после громи чорбаджиите - изедници.
Разните бакали, домакини и прочие негенерали, небанкери и нецарски подлоги, които просто са уважавали генерала Х, или просто са отишли да се черкуват на Велики четвъртък, и те ли са убийци?
Айде няма нужда да си обясняваме елементарни неща...
И аз като Беломоре смятах, че няма нужда да си обясняваме елементарни неща, но все пак Василев добре напомня, че не всеки е длъжен да се занимава с история.
Трудно ми е да кажа с какво точно не съм съгласен с Johnie, защото той няма сериозни твърдения, а по-скоро клишета като „дебелокожи мръсници, трупали богатства и почести на гърба на бедния народ“. Това е полуистина, която може да се каже за политиците на всяка една държава във всеки един момент, но единствено отваря глътка и не носи полза. И все пак ще опитам да уточня някои неща.
Периодът 1878-1944 не е лишен от проблеми на демокрацията, корупция и слаби политически решения. Но, ако теглим чертата, ще видим, че България прави огромен икономически, културен, обществен и политически прогрес. На моменти демокрацията наистина куца сериозно, има полицейщина, авторитаризъм и престъпност, но все пак всичко остава в рамките на характерните за това време проблеми на повечето европейски държави.
След 44-та година България претърпява период на тоталитаризъм, който може теоретично да има прилики с авторитаризма и други подобни твърди режими, но разликите са далеч повече и това може да се прочете в която и да е книга на учен, изследвал нацизма и комунизма. Тоталитаризмите са изцяло нова крачка в историята на човечеството, режими лишени от всякаква рационалност, грижа за нацията или спазване на елементарни човешки права. За това и сравнение oт типа на тези на Johnie, между Георги Димитров и Александър Цанков, да кажем, наистина не върви. Първият изпълнява плановете на болшевизма за световно господарство и не се спира пред никакви жертви, национални граници и морални принципи в безконтролната си власт, която по никакъв начин не може да бъде оспорена от други партии, сдружения или индивиди. Вторият – Цанков, може да има спорни моменти в кариерата си, но е можело да бъде свален по всяко време от власт, както и става. Освен това той се придържал в рационалните рамки на политиката, както традиционно се разбира. Поставен в ситуация на война с терористи, които целят заличаването на държава България, той стига до крайни мерки, някои от които трудно оправдаеми, но в арсенала на всяка една национална държава, която се бори за суверенитета си. Участник в нормален парламентарен живот, сред многопартийна система, Цанков е масон и се застъпва за българските евреи през Втората световна война. Нещо не изглежда като нацист или болшевик, а? Това сравнение може да се направи със всеки един политик преди и след 44-та година и винаги разликите ще са огромни, просто защото тоталитарните режими не подлежат на сравнение с „буржоазните“, било то и най-авторитарни.
Темата за „фашизма“ в България е доста голяма, но всеки сериозен учен ще посочи, че за цар Борис III e несериозно да се твърди да е бил идейно обвързан с национал-социализма или фашизма. За справки препоръчвам „От Стамболов до Живков. Големите спорове за новата българска история“ на Румен Даскалов, „Diplomats and Dreamers“ на Mari Firkatian, както и „Корона от тръни“ на Стефан Груев.
Изобщо какво може да се чете за начало по темата история на България след Освобождението? На първо място „Строители на съвременна България“ на Симеон Радев. Препоръчвам също новоизлезлите „Исторически трудове“ и „Лични свидетелства“ на Захарий Стоянов. Също „Освободителните борби в Македония“ на Христо Силянов, но конкретно по македонската тема. Ако искаме по-отдалечен и съвременен поглед бих препоръчал двата тома „Българското общество 1878-1939“ на Румен Даскалов. Също „60 години живяна история“ на Константин Кацаров и „Безсъници“ на Стефан Попов. Споменавам тези книги като четивни и достоверни източници, които могат да послужат за първоначално ориентиране и запълване на празниците от образованието.
Публикуване на коментар