Вали дъжд!

Пловдив. Дъжд вали в Пловдив, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Дъжд вали и в Стамболийски, Пещера и Брацигово. Пътищата са мокри.

Фундаменталната журналистика на агенция "Фокус" пак ме кара да се сетя за статията на Климент Денчев "Новинари". Но като сме хванали агенцията на някогашния агент Узунов, да споменем и за приноса й по македонския въпрос. След като пусна топ-достоверната новина за битолския владика Петър, който смятал да води от гроба всички загинали български войници в Македония, сега "Фокус" обявява на челно място дописка, в която се цититат просташки мнения от македонски форум относно паметника на полк. Каварналиев в западната ни съседка.

„Многу брзо ке падне, јас мислам дури и пред да биде поставен, а ако се постави тогаш мислам дека треба веднаш да конкурира за Гинес како најбрзо паднат споменик...” и т.н. и т.н.

Във "Фокус" може би знаят за основните въпроси, на които трябва да отговаря един журналистически текст: "кой", "кога", "къде", "как", "защо". Има обаче още един и той е "и какво от това". Какво от това, че някакви хора в Македония пишат глупости във форум? Ми да отворим, който и да е български форум, и ще прочетем, че Македония трябва да се прегази с танкове, а "лумпенизираното" и население от "еничари" и "майцепродавници" да се бие с тенка пръчка докле признае, че е българско.


Ами да погледнем другите теми по нашите форуми. Много представителни ли са? Може би Стефан д-р Чолаков е изразител на българската национална политика? Понеже пише много и навсякъде? "И какво от това"?

И все пак, каква е целта на "Фокус", освен да ни съобщи, че в Пловдив вали? Явно не е да се подобрят отношенията ни с Македония, а обратното. От това се пълни мелничката на щатните медийни националисти, но според мен май е по-добре да се обичаме със съседите, а не да се мразим. Простичко, ама го е мислил и Гоце Делчев. Или и той е бил "еничар"?

Снимката е от периода на Втората световна война и е правена пред съборения "някакъв" военен паметник, на чието място днес е НДК и където "най-големите" българи на нашето време са се натискали с девойки. Същите големи българи днес не се сещат за него, но търсят под дърво и камък съборени военни паметници в Македония.