Бележки за времето преди

В момента се занимавам малко нещо с научна работа, та може да досадя с исторически бележки за комунизма, но какво да се прави, това е темата. Прочетох в книгата "От нощта на времето" на наскоро починалия Климент Денчев, че понеже по тия времена без наръчник на агитатора не можело да се напредне в кариерата, наръчниците били твърде популярни сред другарите и другарките. В духа на времето, Радой Ралин направил наръчник за журналиста. Списък от трийсетина думи, подредени в колонки:

Помощ (от СССР) - безкористна
Труд - самоотвержен
Минало - мрачно
Бъдеще - лъчезарно
Пот - кървав
Омраза (нашата) - свещена
Омраза (тяхната) - злостна
и т.н. и т.н.

Ще кажете, че всичко това е било шега и фактът, че е допусната, показва, че времето не е било толкова мрачно. Индоктринацията, на която се подиграва Радой, обаче не е шега работа, особено когато за нея пише Хана Аренд. В "Тоталитаризмът" тя описва съветските показни процеси, където често биват обвинявани тотално индоктринирани хора, способни "субективно" да вникнат в "обективната" си зловредност и да направят лъжливи самопризнания в "името на каузата".

Бивш агент на НКВД (ранно-съветският вариант на МВР) пише: "Моите началници добре познават и мен, и работата ми, и ако партията и НКВД изискват от мен в този момент да призная едно ли друго, значи имат обективни причини да го сторят. Като верен съветски гражданин мой дълг е да не премълчавам изискваното от мен признание."

Голям майтап, а?

Илюстрация: е-вестник