Ревизия на гузната съвест

С малко закъснение препоръчвам една статия на Спас Спасов от "Дневник", с която няма как да не се съглася:

"Не може един парламент да осъжда историческата действителност, защото това е отрицание на най-висшето човешко право - правото на мислене". С тези думи, проф. Андрей Пантев се обърна към парламента на 18 септември 2008 г. . Въпреки казаното от него, същият ден с гласовете на всички парламентарни групи, без тази на Коалиция за България, Народното събрание подкрепи документа, станал известен като Пражката декларация за европейската съвест и комунизма. Независимо от риториката, упражнена по време на парламентарното заседание, след него не остана никакво съмнение, че причината за отказа на БСП да застане зад текста на документа са последните три думи от заглавието му. Както и факта, че той определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими като най-голямото зло на ХХ в.

"Пражката декларация" бе приета по време на международна конференция, състояла се на 3 юни миналата година, а в началото на тази, Чешкото председателство на ЕС организира изслушване на темата: "Европейското съзнание и престъпленията на тоталитарния комунизъм: 20 години по-късно". По схемата на поведение, възпитано в годините на късния соц, след 18 септември 2008 г. левицата предприе снишаване до отминаването на бурята. В политическата практика на ЕС обаче събитията следват прецизна последователност. Така, на 31 март, депутатите от Европейския парламент (ЕП) приеха резолюция за "европейската съвест и тоталитаризма". На практика тя повтори духа, философията и в основни линии дори текста на Пражката декларация. Но вече като решение!

Цялата статия в "Дневник" тук.