За господа патриотите

През 30-те и 40-те години на 20 век в България има няколко националистически организации, чиито идеи днес изглеждат остарели, а някои - направо вредни. Въпреки това познавам възрастни господа, някога членували в тях, които и днес, на преклонна възраст, са достойни хора и носят в себе си непонятна обич за България.

Това са старите националисти, герои от войните, сменяли комунистически лагери и затвори, останали без право на работа и висше образование, а днес с мизерни компенсации по закона за репресираните, за които трябва да се молят на г-н Сталин Георгиев (без майтап). Въпреки всичко това са едни от най-позитивните и отдадени хора в България.

От другата страна са новите националисти, които добре знаем от телевизията. Техните идеи също са остарели и даже доста по-вредни. Ако въобще имат ясни идеи, защото в повечето случаи го дават директно на популизъм и нямат никаква представа за българския национализъм от 20 век. Хората, които го помнят, не са им интересни, могат единствено да употребят името им след време.

Това е една от причините днешните ни медийни "патриоти" дори да не са националисти в историческия смисъл на думата, а повече сбирка от инсургенти на глупостта без никаква последователност във възгледите.

Тези български "патриоти" са убедени, че македонците са българи, но когато някой жив македонец вземе, че дойде у нас, не си правят труда да разберат езика му и се жалват, че взима хляба на българите. Въпреки това не пропускат да му споменат, "че си е българин" - ако случайно не знае, като за десерт могат да добавят и някоя хубава ругатня. Не става и дума да го третират като нормален гражданин, въпреки на моменти най-доброто желание от негова страна.

Българите "патриоти" милеят за българската история и обичат да строят паметници, главно на средновековни царе. Ако стане дума обаче за лица от по-новата ни история, като например войниците от Първа софийска дивизия, за които чудесно пише темплар, реакция няма никаква. Сигурно, защото през Първата световна война дивизията си позволява да прегази руснаците при Кубадин. Комунистическата държава разрушава паметниците, напомнящи за умрелите герои, а на тяхно място днес е НДК. Когато веднъж зрител пита баш корифея Божидар Димитров за това какви други паметни знаци е имало на мястото на злощастния НДК, той отговаря: “Абе, имаше едни плочи с имената на загиналите войници от балканските войни. Беше едно затънтено кътче и ние много обичахме да ходим там надвечер и да се натискаме с гаджетата си…”

Явно голямо натискане пада и в Борисовата градина, защото по-окаяни паметници на исторически фигури не съм виждал никъде другаде. Нищо, нали строим нови. В това ни е национализма - древните българи прескачали Китайската стена, радикалния ислям в Родопите (които на юг ли бяха, на север ли бяха), НЕ на Турция в ЕС, защото преди 500 години ни е правила геноцид и не се извинява, Джон Атанасов и сепаратистите от ОМО, които си сътрудничат с ЕТА.

България на три ракии!