Допълнение към македонската плетеница

Както вече писах, според мен през тази година у нас се написаха някои много важни статии за македонския въпрос, които по някакъв начин могат да изкарат представата за него от остарелите виждания за нация и да го сложат на съвременна основа. Дебатът продължава и предлагам на читателите на блога още някои статии по темата.

Първата е на Виктор Канзуров, който в News.bg отговаря на нападките на Георги Коларов, че е "назначен българин" и отново изобличава някои от грешните представи на българите за съвременното положение в Македония. Канзуров пише:

"С нерелевантни експерти по македонския въпрос, които се позовават на нерелевантни източници, се сервират на българската общественост нерелевантни информации за (етно-националното, политическото...) състояние на нещата в Република Македония, които оставят (дано не трайни) негативни следствия по българо-македонските отношения.

Основният проблем в текста на Георги Коларов "Добре дошъл, Бранко", заради който аз реагирах, е тезата, че "37% са пълнолетните македонски граждани с българско национално самосъзнание".

Ако това е точно, тогава в Република Македония ние българите (според самосъзнание) сме най-голямата етническа общност, имаме най-много депутати, най-много лоби групи в обществото, най-много медии, а партиите пред избирателите имат надпревара коя с повече про-български (а не антибългарски, както е сега) тези да настъпва. Такива доводи с логическо мислене може да произнесе и 10-годишно дете, но не и Георги Коларов.

Аз не смятам, че настоящите не повече от 5% от славяните в Република Македония с българско етническо съзнание, са окончателен процент. Проблемът с повечето граждани на Република Македония е, че историята им се фалшифицира и те имат погрешна представа за етническото самосъзнание на техните герои от миналото.

Трябва време за всеки един объркан македонски гражданин, време, толерантност, разбиране и мек подход, а не несериозни конструкции за "37% пълнолетни македонски граждани с българско национално самосъзнание", които точно отблъскват македонските граждани от възможността да влязат в диалог с българската страна и да разберат как са се чувствали личностите от миналото, които самата Република Македония, още от създаването й през 1944 година, ги е провъзгласила за духовни крепители на нейното съществуване."

Втората статия, на която искам да обърна внимание, е на Чавдар Маринов, от когото до голяма степен тръгна дискусията. Историкът отговаря на критиците си в "Култура" и прави резюме на изписаното досега във вестника по темата.

Бившият македонски премиер Любчо Георгиевски пък пише в македонското списание "Фокус" за абсурдния стремеж на управляващите в Македония да намерят корени на държавата си в античността, вместо да приемат съвременното разбиране за нация и оттам идеята, че македонското етническо самосъзнание започва да се оформя естествено едва в края на 19 и най-вече в началото на 20 век. "От началото на Новия завет, та чак до Кръсте Мисирков имаме един проблем – как да запълним празнината от 200 г. в историята си," пише Георгиевски. "Не разбирам как от позицията на "най-млада нация в Европа" отидохме към стремежа да се превърнем в "най-древната нация в света". Да не говорим, че за първи път нацията ни е призната от Коминтерна през 1934 г., издаваме първата книга на езика си през 1951 г.?! Поради което моля за малко скромност."

Мимоходом, в медиите си мина и една типична манипулация, по-гадна и от неверните данни на Георги Коларов в News.bg. Великият авторитет Божидар Димитров преди време съобщи в предаването си по БНТ, че родолюбиви българи от Битоля "му били казали", че местният владика Петър смята да изрови костите на всички загинали български войници в епархията си и да ги препогребе на едно място. Нещо повече, този слуга на дявола смятал да сложи надпис на костницата, в която да става дума, че българите са извършили геноцид над македонския народ. Петър също така не допускал завършили в България свещеници да служат в неговата епархия и смятал да забрани български туристи да ходят в Македония на Великден. Цялата тази "достоверна" информация тръгна от БНТ към агенция "Фокус" и оттам до всички медии, включително до консулството ни в Битоля, за да се окаже... че няма нищо такова. След като с дни вдигаха шум до Бога, агенция "Фокус" все пак пуснаха хъката-мъката и едно интервю с владиката Петър, който казва:

"Няма никаква истина в това и това са измислени работи със задни намерения. С цел, най-вероятно, да се остави лошо впечатление за Македония, за македонския народ, за македонската църква, за нашата държава. Но същевременно и за българския народ, и за българската църква, защото ние нямаме никакви лоши отношения с българската църква и с българския народ и не знам, откъде произлезе това, каква е целта и кой направи това като сценарий, да се отрази лошо и негативно."

Владиката освен това няма нищо против да назначава свещеници завършили в България и кани всички български туристи в епархията си. Но стореното вече е сторено, а "патриотите" от ВМРО-БНД ще има дълги години да говорят "с факти" как в Македония оскверняват български гробници. ( В интерес на истината много български гробници се нуждаят от реставрация в Македония, но същото е и положението в България).

Накрая все пак предлагам и нещо позитивно на тема Македония, която все пак е майка не само на Стефан Влахов-Мицов, античните македонци и ВМРО-БНД. През 1934 г Климент Шапкарев, син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев от Охрид и внук на Димитър Миладинов от Струга, говори за някогашния си близък другар Гоце Делчев, неговият човешки образ, лична борба и, между другото, етническо самоопределение. Статията на Шапкарев е изключително човешка и представя Гоце като нормална личност, а не като недостижим светец, какъвто доскоро беше комунистическият патос. Който още не ни е пуснал, за жалост. Накрая и Шапкарев си позволява малко патос, но на фона на цялата статия, която горещо препоръчвам, той е съвсем логичен:

"По мое мнение Гоце би приел една малка славица — ето каква: да пише някога в историята, всемирната история на всички културни наро­ди в света от всички векове, че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се казва македонски българи и които са достигнали до Бело море, заели отечеството на Александра Ма­кедонски, който имаше владения и в Азия и Африка. И че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, що преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес тия същите македонски българи ра­ботят и се жертвуват за своя политическа свобода, за да издигнат знаме, хубаво за цялото човечество, за всички народи във всички векове, знамето на абсолютната свобода и безграничната любов, както той ги разбираше. И в тая борба на своите сънародници и Гоце е бил редник от първите. Да, тая малка слава Гоце би приел. Да има за себе си част от славата на своя измъчен народ."

И ако Гоце Делчев се е борил за абсолютна свобода и безгранична любов, за какво се борят днешните ни македонски дейци?