Кратко цъкане из каналите снощи ме отведе до неприятна среща с ВИП Брадър, където е всенародния любимец "малък Тошко" или Тодор Славков, внукът на Тодор Живков. Облечен като латино-пионерче, Тошко танцува с адреналинката Жана, след което получи последователно следните похвали:
- От Ники Кънчев: че трябва чувството му за 
хумор по-често да присъства в публичното пространство
- От Азис - че е страхотен и негов любимец в къщата
- От Илияна Раева - че прекрасно е запушил голямата уста на Кошлуков и е любимец на всички зрители. Най-вече на семейство Сиракови, които му дават 500 лв.
- От Нешка Робева - че има чувството за хумор на баща си и танцувалните умения на дядо си, който бил особено енергичен в хората
Мога да надраскам дълги коментари за адекватността на носталгичните спомени за Тодор Живков и милото отношение към Иван Славков. Но въпреки че "Батето" е жив, ще предпочета максимата "за умрелите добро или нищо". Ама в случая не само нищо, а абсолютно нищо, като това в стихотворението на Александър Геров:
Аз видях абсолютното нищо;
бе по-страшно от смърт в скотобойна;
бе брутално, безпринципно, хищно -
бе разумно и хладно спокойно.
Аз видях го във хора различни,
с охранени, гойни лица -
в хора, устните хитро облизващи,
в спапирусените им сърца.
Тези хора без срам и за всичко
си намираха днес обяснения;
не познаваха чисти усмивки,
нито сълзи, нито угризения.
П. С. Стихотворението се казва "Мъка" и е писано през 1956 от поета член на БКП, който е започнал да преосмисля комунистическите си идеи, за да се отрече накрая тотално от тях.
Четвъртък, Март 26, 2009
Добро или нищо
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
офтопик: с теб ли се запознах на един скорошен купон у epistemic?
със сигурност не :) не познавам епистемик лично
Раева oще бисери изпонаръси ...
Много добро стихотворение!
... и гнус... безкрайна гнус. Това ли е нашата България наистина ?!?
На др. Тодор Живков
В тебе има нещо от ЛЕВСКИ
В тебе има нещо от БОТЕВ
и сърцето ми ръкоплеска
в името на Живота.......!
1981. Априлски сърца. Ал. Геров
С поетите от соца нещата не са толкоз прости
Анонимен, прав си разбира се. Чел съм обаче откъси от дневника на Геров, който е пълен с вътрешни противоречия и чести отричания на системата.
Между другото, въпросният лежа ли ефективно за онова изнасилване?
Щото догодина могат да вземат и Стависки. It's kind of cool...
За шумния процес за изнасилване срещу него е изписано много. Съден, оправдан, пак съден, лежи последователно 8 месеца в швейцарски затвор (където го задържат, докато учи) и 13 месеца в български затвор. Общественото мнение го оправдава – бил жертва на клевета от момиче, което използва смяната на 10 ноември и предявява обвинения за случка отпреди година и половина. Дали е така наистина? По времето на Живков беше практически невъзможно момиче да отиде в милицията и да каже – мен ме изнасилиха внукът на Живков и двама негови приятели. Моментално ще я обявят за луда.
Официален портрет на Тодор Живков от 80-те години.
За случая се носеше мълва, че бащата на жертвата – телефонен техник, използвал повреда в телефоните на посолството на Великобритания, за да връчи там лично писмо, в което е описан случаят с дъщеря му. В медиите през 90-те години излязоха куп публикации, които оправдават Тодор Славков и косвено обвиняват жертвата в леко поведение. Публикуваха дори неин дневник, в който тя с кодови думи е записвала в кой ден с кого е спала. Тя отрече, че е писала такъв дневник (нещо лесно за доказване), но настроенията срещу нея вече бяха налице.
Информацията е от тази статия на Иван Бакалов в е-вестник: http://e-vestnik.bg/5868
Публикуване на коментар