Кой е все пак Симеон Сакскобурготски?

Симеон Сакскобурготски е нещо като митологичен образ за моето семейство. Баща ми си спомнеше как, когато и двата са били малки деца, го е видял при освобождаването на Южна Добруджа. Аз пък си спомням как, когато бях малко дете, видях завръщащия се и вече остарял Симеон. Понеже бях на първа линия, ме даваха по телевизията. Оттогава съм виждал толкова събран и екзалтиран народ само на домакинския мач със Швеция, когато загубихме с 0-3.

Царя обаче ни би с повече от 0-3, пак на собствен терен. Абсолютно нищо от големите очаквания на всички, които си спомняха България преди 1944-та години, не се сбъдна. Симеон пък остана почти същия митологичен и неясен образ, който предпочита да не говори, а зад кулисите да работи с БСП и ДПС. Предполагам ще разберем повече за истинският Симеон след като напусне властта, а това надявам се ще стане доста скоро. Дотогава предлагам едно писмо на българския емигрант от времето на комунизма Стефан Попов до Царицата майка Йоанна. Стефан Попов е философ и писател, може би най-значимата фигура от българската емиграция след 44-та година и като такъв е поканен за учител на младия тогава Симеон. Попов обаче се отказва след само една година и пише следните многозначителни редове:

"Докато аз считах, че трябва да се стремя да създам в него (Симеон) съзнанието за трайни и дълбоки ценности в живота, да всадя у НЕГО сериозно отношение към хората и нещата и да му вдъхна чувството на абсолютна отговорност пред събития и бъдещи задължения, скоро трябваше да се убедя, че Вашите намерения са да се продължи по утъпкания път, като Н.В. Симеон бъде насочван към преходни и повърхностни ценности или даже само към забавления, в него да бъдат развивани наклонности към подигравка с хората и въобще вземане на живота от несериозната му страна. И че най-сетне всичките илюзии, които му се правят за бъдещите му задължения като владетел, се състоят само в приви­легиите и облагите, които това му качество носи... фактите са налице - бъдещият цар на една страна, в която хиляди изнемогват в непоносима трагедия, минава в чужбина дните си в кино, кориди, танцови забави, приеми и пр. Кой би имал куража да обяви това гласно пред нашата емиграция?

Защо се чудите тогава, че в главата на това Дете няма интерес към училището?... Но наистина каква нужда и полза имаше от моите съвети и познания..., те не бяха вземани под внимание и се докарваха дотам, че докато реномето на царския ни двор трябваше да бъде високо някъде в небесата на бъл­гарската емиграция, сега то се споменава ведно с името на лица, арестувани за финансови мошеничества... и аз не ще скрия, че трябваше да дойда тук, за да стана скептик по отношение бъдещето на нашата монархия...

Готов съм да понеса - казвайки истината, която Вие уж много обичате, съдбата на омразния Вам човек, както и презрението, което Вие, изглежда, храните поначало към всеки БЪЛГАРИН".

...

Снимка: http://www.kingsimeon.bg