Публикувам в блога си една статия от news.bg на журналиста от Скопие Виктор Канзуров, която мисля чудесно описва много от най-честите заблуди, които в България имаме на тема Македония. Тези заблуди не само не помагат на междудържавните отношения, но и вредят на малцината, които се самоопределят като българи в Македония. Както беше и случаят с Чавдар Маринов и статията му във в. "Култура", първоначалната реакция на редакцията на news.bg e негативна, a очаквам и да се намерят няколко родни "експерти", които да обяснят на г-н Канзуров, "че е прекалено млад и нищо не разбира". Все пак се надявам, че ще се намерят и такива читатели, които да се замислят по-дълбоко върху думите на Канзуров, които може да не са надъхващо патриотични, но отразяват нещата такива, каквито са:
С каква цел се заблуждава българската общественост?
Преди две седмици в интернет попаднах на текста на г-н Георги Коларов, "Добре дошъл, Бранко!", публикуван като коментар на сайта News.bg.
Като повод, текстът има посещението на македонския президент Бранко Цървенковски в България, но повече представлява разсъждение на автора върху етно-националните и политически течения в Република Македония.
Според моето скромно мнение и ако ми бъде позволено да коментирам, ако нищо друго, поне защото живея в Република Македония и също се занимавам с етно-националната проблематика на страната, текстът на г-н Коларов изобщо не анализира обективно ситуацията в югозападната българска съседка.
[+/-] ...виж целия текст
Той не се и опитва да синтезира (в по-голяма част неверните) информации с психо-емоционалното напрежение, което е главна характерна черта на македонизма.
Смятам, че текстовете като този на г-н Коларов вредят на българо-македонските отношения, засилват фобията към България в Македония и отдалечават македонските граждани от възможността да научат историческата истина за тяхното минало.
Още повече, текстът на г-н Коларов, начинът по който разсъждава, точно отразява как черно-бялото възприемане на нещата, недостатъчният интерес към деликатността на различните процеси, присъстващи в българската политика и в българската общественост през миналия век, позволиха първо да се появи идеята за македонизъм, след това той да стане доминантно етно-политическо чувство при славяноезичните граждани на днешна Република Македония, а в крайна сметка да намира свои (наистина много малко) привърженици и в България, Гърция, Албания, Косово, Сърбия...
Проблемът днес не е в македонисткото чувство на определени хора. От демократичен аспект това трябва да се позволи (и в Македония, но и в България, Гърция, Албания, Косово, Сърбия...).
Истинският проблем е, че македонизмът, който се разпространява като държавна идеология в Република Македония, е тясно свързан със шовинизма (особено срещу българския народ) и с перфидното фалшифициране на историята, най-много на анти-българска основа.
Къде са неточностите в текста на г-н Георги Коларов, "Добре дошъл Бранко!"? Като наброява ней-четените вестници в Република Македония, г-н Коларов споменава "Дневник", "Утрински весник", "Вечер", "Глас", "Пулс", без да знае че списанията "Глас" и "Пулс" вече години наред не излизат. А г-н Коларов пише как тези вестници отразяват визитата на Бранко Цървенковски в България?!
В информацията защо Бранко Цървенковски няма да се кандидатира за втори президентски мандат, г-н Коларов пише че настоящият македонски президент "реално преценява, че няма да може да го спечели". Това може би е точно, но е разсъждение на г-н Коларов.
Официално, Бранко Цървенковски заяви, че тъй като президентската функция в Македония е церемониална и без голямо влияние в определянето на политиката, а настоящото правителство води страната в пълна изолация, той вместо втори мандат като държавен глава, иска да води опозицията на следващите парламентарни избори.
Наследниците на Съюза на комунистите на Македония, които сега се наричат Социал-демократически съюз на Македония (СДСМ), където принадлежи и Бранко Цървенковски, наистина кандидатираха Любомир Фръчкоски за президент, но той не е бил, както пише г-н Коларов, в правителствата ръководени от Бранко Цървенковски министър на вътрешните работи и правосъдието, а министър на вътрешните и след това на външните работи.
Изречението на г-н Георги Коларов: "...според социологическите анкети Любомир Фръчкоски изостава с над 10% от независимия кандидат Любомир Бошкоски (по-известен като 'брат Любе'), на когото отреждат цели 37%!", изобщо не е точно.
Анкетата на агенция "Рейтинг" направена от 6 до 8 февруари показва че най-големият процент македонски граждани, 27% биха гласували за кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ, Георге Иванов, за кандидата на СДСМ Любомир Фръчкоски биха гласували 13%, за независимия кандидат Любе Бошкоски 10%, за кандидата на Нова демокрация Имер Селмани 9%.
И последната анкета на Центъра на изследване на политики проведена на 14 и 15 февруари показва, че за кандидата за президент на Македония Георге Иванов, зад който застана управляващата ВМРО-ДПМНЕ, биха гласували най-много граждани на предстоящите избори на 22 март.
Според анкетата за Иванов биха гласували 30,5% от запитаните. Втори е Имер Селмани от Нова Демокрация - с 18,8% от гласовете, след него е кандидатът на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) - Любомир Фръчкоски с 15,6%.
За Агрон Буджаку от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) биха гласували 10,9% от анкетираните, за кандидата на Либералнодемократическата партия, Нано Ружин - 5,6%, независимият депутат Любе Бошкоски би получил 4,4% от гласовете, а Мируше Ходжа от Демократическата партия на албанците (ДПА) - 2,7%.
За всички кандидати, с изключение на Иванов и Селмани, над 50% от запитаните имат негативно мнение. Горе-долу и предишните социологически анкети показват подобно разположение на македонското гражданство. Как ги е направил г-н Георги Коларов 37-те процента на Любе Бошкоски?!
Тези 37% са особено важни в сладващото изречение на г-н Георги Коларов: "Всъщност тази цифра (37% - б.р.) много точно отразява процента на пълнолетните македонски граждани с българско национално самосъзнание".
Това просто не е истина. Живея в Скопие, всекидневно контактувам с най-различни хора и мога да кажа, че бих искал 37% от пълнолетните македонски граждани да са с българско етническо съзнание, но това не е така.
Някъде около 60-65% от гражданите в Република Македония са с майчин език, който за някой е македонски, а за други диалект на българския. От тях, повтарям от тях, а не от всички жители на Република Македония, според мен не повече от 5% са с българско етническо съзнание, другите се определят като македонци.
Предполагам че в Поречието и на някои други места, обхванати със сръбска пропаганда още по турско време, има малко хора които се чувстват като сърби, освен неoспоримите сърби в Македония - потомци на колонисти, югославски военни и други.
Има и една малка част от хората определящи се като етнически македонци, които смятат че са с български корен, но след 1944 година вече се е развила друга култура и друго етническо съзнание, с което те се идентифицират.
Това е реалността, тъжна или весела, и смятам вече е време да се зададе сериозен въпрос, кой и с каква цел заблуждава българската общественост с тези грандомански теории за голямо число определящи се българи в Република Македония, с които само се дават аргументи на традиционно нетолерантния и по много свои прояви фашизоиден македонизъм.
Другият въпрос е, ако носителите на грандоманските теории наистина вярват на своите изречения, каква е тази система и какво е това (българско) общество, което не може да филтрира качественото (мнение) от не-качественото, реалното от не-реалното, скромното от не-скромното, безкористното от користното, добронамереното от злонамереното...?!
Кой определя грандоманията като мнение на експерт? Къде са добрите, интелигентните, реалните, толерантните хора в България? Къде спят, къде се крият?
Имате ли представа мили граждани на Република България, че с такива грандомански текстове и теории, като тази на Георги Коларов, най-голяма вреда се прави на хората които се чувстват като етнически българи в Република Македония.
С неподкрепеното в реалния живот, а дадено като категорично мнение, че "37% са пълнолетните македонски граждани с българско национално самосъзнание", всъщност централното внимание не се поставя върху македонските граждани с българско етническо самосъзнание, а върху този, който съобщава тази приятна за българското ухо новина, върху неговото его, върху неговото (грандиозно) значение и върху неговият грандиозен проект за участието му в живота на човешкия род.
Твърдението на Коларов, че "'брат Любе' (Бошкоски - б.р.) никога не е криел, че се чувства българин", също не е вярно. Любе Бошкоски никога публично не се е декларирал като българин, може би в по-интимни разговори, да, между малко хора и точно такива, които се чувстват като българи.
Съвсем обратното, Бошкоски по телевизионни предавания е заявявал, че е наследник на античните македонци. Цялата политическа кариера на Бошкоски е в македонистки дух. Това, което е сигурно, е че Бошкоски не е българофоб и че сега търси гласове и помощ от местни българи, но и това само българите го знаят.
По време на конфликта в Македония през 2001 година, Бошкоски като министър на вътрешните работи сътрудничеше с мафиотско-полицейската единица Червени барети (или земунски клан) от Сърбия. Лидерът на баретите Милорад Улемек Легия е осъден в Сърбия като организатор на атентата срещу сръбският министър-председател Зоран Джинджич, заедно с непосредствения извършител на убийството, Звездан Йованович Звеки.
Двамата членове на криминалния земунски клан получиха по 40 години затвор. Баретите идваха като инструктори в Македония, а не са идвали инструктори от България например. Толкова за българщината на Любе Бошкоски.
Колко е неподготвен г-н Георги Коларов обективно да възприема действията на живота, може да се разбере от това как пише за Бранко Цървенковски. След като информира как Цървенковски е бил обиждан по форумите за това, "че направи последното си задгранично посещение в качеството си на президент именно в София", Коларов има нужда като с Павлов рефлекс да защитава този, който е предмет на "нецензурни изказвания" от "фанатизираните, озлобени македонисти", значи от съпротивата.
А тези, които са атакувани от съпротивата, трябва да бъдат добри.. Това е ментално-емоционална логика - "за мен, срещу мен", "ти на мен, аз на теб", няма среден път, няма вътрешен мир и спокойствие, тишина която ни увеличава интелигенцията, ражда мекост, благост, толерантност и възможност да разберем светът такъв какъвто е, с всички неща които са удобни или неудобни за нас.
Бащата на Бранко Цървенковски не е ръководил Македонската комунистическа партия в края на 60-те години на ХХ век, както г-н Георги Коларов прави поредната си грешка и показва елементарно незнание, а е бил някакъв дребен югославски военен, който след промените с експресна скорост беше произведен в чин полковник в Армията на Република Македония, предполагам не без (поне индиректно) влияние на сина му.
Този, който беше комунистически ръководител, а едно време и заместник на Тито и втори човек в Югославия, е Кръсте Цървенковски, по произход от град Прилеп и няма никаква роднинска връзка с Бранко Цървенковски, който е роден в Сараево (Босна и Херцеговина) и чиято фамилия по бащина линия произхожда от охридското село Слатино.
Синът на Кръсте Цървенковски, Стево, също сега покоен като баща си, беше политик през 90-те години (министър на външните работи и македонски посланик във Великобритания) и очевидно Коларов ги е сбъркал с Бранко Цървенковски.
По едно време и двамата бяха в едно и също правителство - Бранко Цървенковски като министър-председател, а Стево Цървенковски вицепремиер и министър на външните работи.
Стево беше кадър на Либералната партия на Стоян Андов, ултрапрo-югославска в началото на прехода и до рухването на Югославия известна като Союз на реформаторските сили на Югославия за Македония. На федерално ниво лидер беше последния югославски министър-председател, хърватинът Анте Маркович.
Г-н Коларов пише, че Георги Първанов и Бранко Цървенковски "...въпреки помията, изливана в огромни количества от скопските медии спрямо България и българите, успяваха в конструктивен дух да намерят решения на редица спорни въпроси". Аз наистина не знам какво добро са видели българо-македонските отношения от Бранко Цървенковскии и в какъв конструктивен дух намирал решения за спорни въпроси, особено с България..
Цървенковски е един от най-големите антибългарски шовинисти в македонската политика. Достатъчно е за това да се прочетат стари македонски вестници. Тук ще спомена само атмосферата след атентата срещу Киро Глигоров на 2 октомври 1995 година, когато тогавашният македонски президент остана без едно око, а загинаха неговият шофьор и един случаен минувач пред скопския хотел "Бристол".
Правителството на Бранко Цървенковски (с министър на вътрешните работи Любомир Фръчкоски) и неговите слугински медии подло обвиниха България за организатор на атентата и по точно българската фирма "Мултигруп" и "внуците на Ванчо Михайлов" (както се изрази запененият от омраза Кръсте Цървенковски, имайки пред вид местните македонски българи).
За тези обвинения, неподкрепени с доказателства, до ден днешен не е стигнало извинение до България от Бранко Цървенковски. Той и сега намеква за някаква българска заплаха за Македония. Какво да правим ако са го обиждали по форумите някакви още по-крайни хора от него, на които той е насадил омразата срещу България?
Скопският седмичник "Фокус" в изданието си от 20 февруари с малко текстче реагира на коментара на г-н Георги Коларов. В неподписания не особено оригинален опит за сатира, изпълнен с обиден тон към България и българите, анонимният автор се опитва да се майтапи с тезата на Коларов, че Бранко Цървенковски "е силно заинтересован негов наследник да стане старият му приятел и съратник Любомир Фръчкоски".
Според скопския седмичник, "всичко може да се каже за Цървенковски, но че той и Фръчкоски били приятели, стари съратници и че бил заинтересован професорът (Фръчкоски -б.р.) да победи - това вече е прекалено много. Дори и когато е от България", завършва писанието си в примитивен стил анонимния писач от "Фокус".
Ето как г-н Георги Коларов си е намерил собствен македонистки вариант.
Текстът на Георги Коларов точно оцветява същността как не трябва в България да се пише за Македония и как могат обикновените македонци-македонисти (и тези не с много предразсъдъци в главите) да се обидят - аз бих казал с пълно право. С писане на такива неща като "възраждане на българщината в Македония и ребългаризация на македонската култура...", непозволено се заема пространството на свободната воля на всеки един човек и се допринася стената между Македония и България все още да стои.
Тенденцията в текста на г-н Коларов за голямо число хора, определящи се като българи днес в Република Македония, може само да заблуждава българското публично мнение и да му посочва погрешна представа в стила - "а там почти всички са наши, само имат проблеми от македонистите/сърбоманите, всичко е на ред, въпрос на време е нашата етно-национална идея да завладее в Македония".
Нещата и в живота, и в днешната ситуация в Република Македония са много по-сложни.
Смятам, че текстовете като този на г-н Коларов вредят на българо-македонските отношения, засилват фобията към България в Македония и отдалечават македонските граждани от възможността да научат историческата истина за тяхното минало.
Още повече, текстът на г-н Коларов, начинът по който разсъждава, точно отразява как черно-бялото възприемане на нещата, недостатъчният интерес към деликатността на различните процеси, присъстващи в българската политика и в българската общественост през миналия век, позволиха първо да се появи идеята за македонизъм, след това той да стане доминантно етно-политическо чувство при славяноезичните граждани на днешна Република Македония, а в крайна сметка да намира свои (наистина много малко) привърженици и в България, Гърция, Албания, Косово, Сърбия...
Проблемът днес не е в македонисткото чувство на определени хора. От демократичен аспект това трябва да се позволи (и в Македония, но и в България, Гърция, Албания, Косово, Сърбия...).
Истинският проблем е, че македонизмът, който се разпространява като държавна идеология в Република Македония, е тясно свързан със шовинизма (особено срещу българския народ) и с перфидното фалшифициране на историята, най-много на анти-българска основа.
Къде са неточностите в текста на г-н Георги Коларов, "Добре дошъл Бранко!"? Като наброява ней-четените вестници в Република Македония, г-н Коларов споменава "Дневник", "Утрински весник", "Вечер", "Глас", "Пулс", без да знае че списанията "Глас" и "Пулс" вече години наред не излизат. А г-н Коларов пише как тези вестници отразяват визитата на Бранко Цървенковски в България?!В информацията защо Бранко Цървенковски няма да се кандидатира за втори президентски мандат, г-н Коларов пише че настоящият македонски президент "реално преценява, че няма да може да го спечели". Това може би е точно, но е разсъждение на г-н Коларов.
Официално, Бранко Цървенковски заяви, че тъй като президентската функция в Македония е церемониална и без голямо влияние в определянето на политиката, а настоящото правителство води страната в пълна изолация, той вместо втори мандат като държавен глава, иска да води опозицията на следващите парламентарни избори.
Наследниците на Съюза на комунистите на Македония, които сега се наричат Социал-демократически съюз на Македония (СДСМ), където принадлежи и Бранко Цървенковски, наистина кандидатираха Любомир Фръчкоски за президент, но той не е бил, както пише г-н Коларов, в правителствата ръководени от Бранко Цървенковски министър на вътрешните работи и правосъдието, а министър на вътрешните и след това на външните работи.
Изречението на г-н Георги Коларов: "...според социологическите анкети Любомир Фръчкоски изостава с над 10% от независимия кандидат Любомир Бошкоски (по-известен като 'брат Любе'), на когото отреждат цели 37%!", изобщо не е точно.
Анкетата на агенция "Рейтинг" направена от 6 до 8 февруари показва че най-големият процент македонски граждани, 27% биха гласували за кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ, Георге Иванов, за кандидата на СДСМ Любомир Фръчкоски биха гласували 13%, за независимия кандидат Любе Бошкоски 10%, за кандидата на Нова демокрация Имер Селмани 9%.
И последната анкета на Центъра на изследване на политики проведена на 14 и 15 февруари показва, че за кандидата за президент на Македония Георге Иванов, зад който застана управляващата ВМРО-ДПМНЕ, биха гласували най-много граждани на предстоящите избори на 22 март.
Според анкетата за Иванов биха гласували 30,5% от запитаните. Втори е Имер Селмани от Нова Демокрация - с 18,8% от гласовете, след него е кандидатът на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) - Любомир Фръчкоски с 15,6%.
За Агрон Буджаку от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) биха гласували 10,9% от анкетираните, за кандидата на Либералнодемократическата партия, Нано Ружин - 5,6%, независимият депутат Любе Бошкоски би получил 4,4% от гласовете, а Мируше Ходжа от Демократическата партия на албанците (ДПА) - 2,7%.
За всички кандидати, с изключение на Иванов и Селмани, над 50% от запитаните имат негативно мнение. Горе-долу и предишните социологически анкети показват подобно разположение на македонското гражданство. Как ги е направил г-н Георги Коларов 37-те процента на Любе Бошкоски?!
Тези 37% са особено важни в сладващото изречение на г-н Георги Коларов: "Всъщност тази цифра (37% - б.р.) много точно отразява процента на пълнолетните македонски граждани с българско национално самосъзнание".
Това просто не е истина. Живея в Скопие, всекидневно контактувам с най-различни хора и мога да кажа, че бих искал 37% от пълнолетните македонски граждани да са с българско етническо съзнание, но това не е така.
Някъде около 60-65% от гражданите в Република Македония са с майчин език, който за някой е македонски, а за други диалект на българския. От тях, повтарям от тях, а не от всички жители на Република Македония, според мен не повече от 5% са с българско етническо съзнание, другите се определят като македонци.
Предполагам че в Поречието и на някои други места, обхванати със сръбска пропаганда още по турско време, има малко хора които се чувстват като сърби, освен неoспоримите сърби в Македония - потомци на колонисти, югославски военни и други.Има и една малка част от хората определящи се като етнически македонци, които смятат че са с български корен, но след 1944 година вече се е развила друга култура и друго етническо съзнание, с което те се идентифицират.
Това е реалността, тъжна или весела, и смятам вече е време да се зададе сериозен въпрос, кой и с каква цел заблуждава българската общественост с тези грандомански теории за голямо число определящи се българи в Република Македония, с които само се дават аргументи на традиционно нетолерантния и по много свои прояви фашизоиден македонизъм.
Другият въпрос е, ако носителите на грандоманските теории наистина вярват на своите изречения, каква е тази система и какво е това (българско) общество, което не може да филтрира качественото (мнение) от не-качественото, реалното от не-реалното, скромното от не-скромното, безкористното от користното, добронамереното от злонамереното...?!
Кой определя грандоманията като мнение на експерт? Къде са добрите, интелигентните, реалните, толерантните хора в България? Къде спят, къде се крият?
Имате ли представа мили граждани на Република България, че с такива грандомански текстове и теории, като тази на Георги Коларов, най-голяма вреда се прави на хората които се чувстват като етнически българи в Република Македония.
С неподкрепеното в реалния живот, а дадено като категорично мнение, че "37% са пълнолетните македонски граждани с българско национално самосъзнание", всъщност централното внимание не се поставя върху македонските граждани с българско етническо самосъзнание, а върху този, който съобщава тази приятна за българското ухо новина, върху неговото его, върху неговото (грандиозно) значение и върху неговият грандиозен проект за участието му в живота на човешкия род.
Твърдението на Коларов, че "'брат Любе' (Бошкоски - б.р.) никога не е криел, че се чувства българин", също не е вярно. Любе Бошкоски никога публично не се е декларирал като българин, може би в по-интимни разговори, да, между малко хора и точно такива, които се чувстват като българи.
Съвсем обратното, Бошкоски по телевизионни предавания е заявявал, че е наследник на античните македонци. Цялата политическа кариера на Бошкоски е в македонистки дух. Това, което е сигурно, е че Бошкоски не е българофоб и че сега търси гласове и помощ от местни българи, но и това само българите го знаят.
По време на конфликта в Македония през 2001 година, Бошкоски като министър на вътрешните работи сътрудничеше с мафиотско-полицейската единица Червени барети (или земунски клан) от Сърбия. Лидерът на баретите Милорад Улемек Легия е осъден в Сърбия като организатор на атентата срещу сръбският министър-председател Зоран Джинджич, заедно с непосредствения извършител на убийството, Звездан Йованович Звеки.
Двамата членове на криминалния земунски клан получиха по 40 години затвор. Баретите идваха като инструктори в Македония, а не са идвали инструктори от България например. Толкова за българщината на Любе Бошкоски.
Колко е неподготвен г-н Георги Коларов обективно да възприема действията на живота, може да се разбере от това как пише за Бранко Цървенковски. След като информира как Цървенковски е бил обиждан по форумите за това, "че направи последното си задгранично посещение в качеството си на президент именно в София", Коларов има нужда като с Павлов рефлекс да защитава този, който е предмет на "нецензурни изказвания" от "фанатизираните, озлобени македонисти", значи от съпротивата.
А тези, които са атакувани от съпротивата, трябва да бъдат добри.. Това е ментално-емоционална логика - "за мен, срещу мен", "ти на мен, аз на теб", няма среден път, няма вътрешен мир и спокойствие, тишина която ни увеличава интелигенцията, ражда мекост, благост, толерантност и възможност да разберем светът такъв какъвто е, с всички неща които са удобни или неудобни за нас.
Бащата на Бранко Цървенковски не е ръководил Македонската комунистическа партия в края на 60-те години на ХХ век, както г-н Георги Коларов прави поредната си грешка и показва елементарно незнание, а е бил някакъв дребен югославски военен, който след промените с експресна скорост беше произведен в чин полковник в Армията на Република Македония, предполагам не без (поне индиректно) влияние на сина му.
Този, който беше комунистически ръководител, а едно време и заместник на Тито и втори човек в Югославия, е Кръсте Цървенковски, по произход от град Прилеп и няма никаква роднинска връзка с Бранко Цървенковски, който е роден в Сараево (Босна и Херцеговина) и чиято фамилия по бащина линия произхожда от охридското село Слатино.
Синът на Кръсте Цървенковски, Стево, също сега покоен като баща си, беше политик през 90-те години (министър на външните работи и македонски посланик във Великобритания) и очевидно Коларов ги е сбъркал с Бранко Цървенковски.
По едно време и двамата бяха в едно и също правителство - Бранко Цървенковски като министър-председател, а Стево Цървенковски вицепремиер и министър на външните работи.
Стево беше кадър на Либералната партия на Стоян Андов, ултрапрo-югославска в началото на прехода и до рухването на Югославия известна като Союз на реформаторските сили на Югославия за Македония. На федерално ниво лидер беше последния югославски министър-председател, хърватинът Анте Маркович.
Г-н Коларов пише, че Георги Първанов и Бранко Цървенковски "...въпреки помията, изливана в огромни количества от скопските медии спрямо България и българите, успяваха в конструктивен дух да намерят решения на редица спорни въпроси". Аз наистина не знам какво добро са видели българо-македонските отношения от Бранко Цървенковскии и в какъв конструктивен дух намирал решения за спорни въпроси, особено с България..
Цървенковски е един от най-големите антибългарски шовинисти в македонската политика. Достатъчно е за това да се прочетат стари македонски вестници. Тук ще спомена само атмосферата след атентата срещу Киро Глигоров на 2 октомври 1995 година, когато тогавашният македонски президент остана без едно око, а загинаха неговият шофьор и един случаен минувач пред скопския хотел "Бристол".
Правителството на Бранко Цървенковски (с министър на вътрешните работи Любомир Фръчкоски) и неговите слугински медии подло обвиниха България за организатор на атентата и по точно българската фирма "Мултигруп" и "внуците на Ванчо Михайлов" (както се изрази запененият от омраза Кръсте Цървенковски, имайки пред вид местните македонски българи).
За тези обвинения, неподкрепени с доказателства, до ден днешен не е стигнало извинение до България от Бранко Цървенковски. Той и сега намеква за някаква българска заплаха за Македония. Какво да правим ако са го обиждали по форумите някакви още по-крайни хора от него, на които той е насадил омразата срещу България?
Скопският седмичник "Фокус" в изданието си от 20 февруари с малко текстче реагира на коментара на г-н Георги Коларов. В неподписания не особено оригинален опит за сатира, изпълнен с обиден тон към България и българите, анонимният автор се опитва да се майтапи с тезата на Коларов, че Бранко Цървенковски "е силно заинтересован негов наследник да стане старият му приятел и съратник Любомир Фръчкоски".
Според скопския седмичник, "всичко може да се каже за Цървенковски, но че той и Фръчкоски били приятели, стари съратници и че бил заинтересован професорът (Фръчкоски -б.р.) да победи - това вече е прекалено много. Дори и когато е от България", завършва писанието си в примитивен стил анонимния писач от "Фокус".
Ето как г-н Георги Коларов си е намерил собствен македонистки вариант.
Текстът на Георги Коларов точно оцветява същността как не трябва в България да се пише за Македония и как могат обикновените македонци-македонисти (и тези не с много предразсъдъци в главите) да се обидят - аз бих казал с пълно право. С писане на такива неща като "възраждане на българщината в Македония и ребългаризация на македонската култура...", непозволено се заема пространството на свободната воля на всеки един човек и се допринася стената между Македония и България все още да стои.
Тенденцията в текста на г-н Коларов за голямо число хора, определящи се като българи днес в Република Македония, може само да заблуждава българското публично мнение и да му посочва погрешна представа в стила - "а там почти всички са наши, само имат проблеми от македонистите/сърбоманите, всичко е на ред, въпрос на време е нашата етно-национална идея да завладее в Македония".
Нещата и в живота, и в днешната ситуация в Република Македония са много по-сложни.
5 коментара:
Тъй, тъй, прав е Виктор, а последното изречение е повече от точно.
Ако Восток - дело тонкое, то Югозапад - дело еще по-тонкое.
Истината е, че в Макодения има (място за) много истини и със сигурност греши този, който казва - "еве я вистината, целувайте съответното Евангелие или анатема вовеки!".
Трябва много такт, постоянство и убеждаване, дори ухажване, във всички отношения - от обикновено човешко, през културно-междудържавно та до цинично-икономическото. Всичко това, взето накуп, се нарича стратегия, а такава България няма, поради което се лута и доста успешно се оплита в разни дребно-тактически ходове.
Стратегия няма по няколко причини:
1. Стратегията изисква ясно и сравнително точно познаване на обстановката - само който знае откъде тръгва, може сравнително реалистично да прецени къде може да стигне с наличните си сили. И от статията на Виктор и от дискусията около в-к "Култура" разбираме, че преценката м България по днешния (а не отпреди 100 години) македонски въпрос е далеч от точна.
2. Необходима е и реалистична преценка на възможностите на обществото и държавата ни в конкретната политическа и икономическа обстановка в региона.
3. Стратегията иска формулиране на конкретни постижими цели. Те са функция на предходните точки.
И всичко това при условие, че има някаква форма на консенсус поне относно генералната цел, а тя е сближаване на двата народа и двете държави и преодоляване на натрупаните предразсъдъци и негативни настроения в името на по-доброто, по-спокойното и по-справедливото съществуване на хората от двете страни на границата (и постепенното практическо отмиране на самата граница, за което за щастие работят и външни фактори).
4. Не на последно място, има една група в обществото ни, която гледа да потули преценките и истините под килима, защото до ден днешен не е признала отговорността и вината си за това, че сме стигнали докъдето сме.
С оглед горното, трябва българите да са пределно наясно, че Великден 1941 е 68 години назад и никой никого не чака с бъклица, дрян и скрит под дюшека трибагреник. По една или друга причина, добре позната и нам, въпросът за историческата истина и справедливост никога не се превърна във водещ за обществото на Република Македония, той не е такъв и днес, при все всичките антични глупости и маршируващия навред археологически исихазъм. Можеше ли и опитаха ли се да го направят такъв хора, смятани тук за българофили, е съвсем друг въпрос.
У нас съществува една коварна, но общоприета заблуда, предимно поради божидардимитрови, славиеви и каракачански причини, че нашата истина е баш-истината и че там има едно огромно мнозинство от хора, което много добре знае тази истина и на третата ракия е готово на висок глас да пее "Шуми Марица" пред някой софийски месия, благоволил да озари водите на Ввардар с покръстителската си роля, но същото мнозинство хора по причина репресивния държавен апарат не смее да заяви открито българската си етническа същност. Такива хора има и в повечето случаи те действително са умишлено маргинализирани социално и икономически до степен, че държавата ни трябва да им помогне (с което, от друга страна, несъмнено ще ги лиши от шанса за каквато и да е обществена кариера там). Тези хора обаче далеч не са мнозинство, а наистина твърде ограничено малцинство.
Ако има борба, то трябва да е за съзнанието и сърцата на мнозинството, което ама никак не се чувства "най-добри българи", но може би би било склонно сравнително безболезнено да приеме някаква формулировка на тезата за преблизките общи исторически връзки.
Умишлено използвам твърде условни наклонения и израза "някаква формулировка", тъй като съм убеден, че директното натрапване на посочената теза няма да намери масово благодатна почва. Трябва обратно броене на поколения - колкото са минали по титово време, толкова ще минат, докато се определят новите рамки на съзнанието и историографията в РМ. Затова няма никакво време за губене, тъй като времето (продължава да) работи против българската кауза, която и да е тя, по съвсем естествени биологически причини - вече сигурно не са останали хора, които да разкажат апокрифните спомени и ще останат само записаните, които са в съзвучие с официалната историография. А ако опрем до това да се надцакваме с исторически документи, работата е спукана, тъй като никой в Македония не е чувал за Битолския надпис напр., а историчарите 100 % отдавна имат ясно и елементарно обяснение защо племенникът на Самуил се е правел на българин, ама всъщност не е.
И затова трябва да се формулират постижими цели, защото тупането "на три морета" и опитите за "твърда игра" по гръцки тертип само влошават положението и ни отклоняват встрани (защото връщане назад със сигурност няма - тези хора, новите поколения там, няма да станат нито сърби, нито югославяни, Ю-носталгията ще си отиде с хората, които са видяли жива Югославия).
Така ми се струва на мен.
P.S.
Простете, че продължавам да досаждам, но пропуснах нещо важно, което е водещо в статията на Виктор - самочувствието на всеки осморазряден български писач (джорналист, соцьолог и т.н.), че, веднъж прочел пет брошури и два македонски сайта, може да коментира и анализира темата. Смея да твърдя, че разбирам от тематиката малко повече от средностатистически българин - не толкова, че да си градя нездраво самочувстие (най-малкото от години нямам толкова време за ровене и експерименти, а в крайна сметка някакви хора взимат някъде пари за това, вкл. може би и част от моите данъци), а дотолкова, колкото с потрес да виждам как в печата и електронните медии се бълват коментари и анализи от "експерти", които си мислят, че като са изпили две кила жолта по охридските кафани и могат да уловят по смисъл съдържанието на някоя статия в македонски вестник, вече знаят всичко необходимо.
Тук обаче опираме, освен до предразсъдъците и леката, нездраво градена у нас, надменност, и до заблатената тема за качеството на българската журналистика от епохата на прехода и нееднозначната роля на интернет, така че по-добре да си излазям :)
Класа!
"Тези заблуди не само не помагат на междудържавните отношения, но и вредят на малцината, които се самоопределят като българи в Македония."
А тоя да откъс да го прочетат някои "патриотични настроени" водещи и историци, който си нямат друга работа освен да разправят колко е напреднал "процесът на ребългаризация".
Напълно съгласен с Беломоре и Николай. В интерес на истината, в последните два месеца изписахме в този блог доста неща на тема Македония, които мисля са по-полезни от поредната брошура с участието на Жельо Желев, Евгени Кирилов и Димитър Гоцев. Така, зрънце по зрънце се натрупва някаква по-реална представа за Македония и отношенията ни към нея, което надявам се ще е от полза. Очакваме и нов състав на външно министерство, нови евродепутати. Дано не се окаже, че пак въпросния агент Евгени Кирилов и архонта Бинев ще защитават "българската кауза".
Нови евродепутати - да, нови министри - да, но "нов състав на външно министерство" - е това вече няма как да се случи :)))
Публикуване на коментар