Новите опълченци

Българският студент може да е беден, да живее в ужасни условия, да се вози само в градския транспорт и да яде по вмирисаните столове, но е учен, просветен, модерен, та даже и патриот. Че познавате ли студент, който веднъж да е пропуснал да чества трети март, който да не е слушал „Ако умрам ил загинам“ след три часа през нощта, или който да не е крещял „ЦСКА – турци“ или пък „Левски – чифути“ – в зависимост от футболните си пристрастия, но винаги срещу най-заклетите врагове на народа?

Спокоен и горд може да бъде Апостола на свободата, когато вижда каква младеж се развива в неговата България. Чест и гордост е и за всеки българин да види как живеят българските студенти – сиромашно, но достойно.

Ето, на трети март в кръчмата „Вертепъ“ в Студентски град се събират все млади юнаци. Идва Станислав, двайсет и две годишен, с фланелка с огромен надпис „REPLAY“ и цяла тубичка гел на главата. Станислав е от агитката на ЦСКА, организатор на транспарантите „ДПС вън“ и „България не се продава“.

- Ооо, Станиславе, гледа ли, сменихме треньора, в Шампионска лига ще влизаме? - хвали се с последните успехи на Левски Боян Дългия, възвисок връстник на Станислав, отскоро редовен посетител на сектор „Б“.

- Кур за Левски, това е – отвръща на удара Станислав.

[+/-] ...виж целия текст

Всички се смеят и тупат по гърба новодошлия. Вече са си поръчали една бутилка ракия и скара. Като идва Станислав направо поръчват още едно шише.

- Абе, Бояне, какъв е тоя подпис дето си го сложил в Скайпа - „Решили сме се вече - или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!“ - пита приятеля си Младен Тревата, друг фен на Левски, нисък и бая дебел.

- Абе, тъп, ти не беше ли на последния мач на Левски? Сектор „Б“ опъна плакат, на който го пишеше това. Не знам кой го е измислил, но много ме накефи – обяснява Боян Дългия.

Откак Левски влезе преди две години в Шампионската лига, Дългия ходи на всеки мач. Преди това, когато отборът креташе, Боян не стъпваше на стадиона, за да не го дразнят тогавашните смешници.

- След като взеха Исмаил Иса не ходя на мачове на Левски – отвръща Младен Тревата.
- Че защо? Той даже не играе?
- Той се казва Исмаил Иса, човек! - Тревата отпива на екс.
- Е хубаво де, той турчин ли е?
- Ами не знам, човек, но има турско име?
- Ама може да е арабин. Ти мразиш ли арабите?
- Не. Много им се кефе как трепят мръсните евреи – усмихва се Младен.
- Е тъй де, Исмаил Иса може да е арабин.
- Ама може и да е турчин – упорства Тревата.
- А може и да е помак - намесва се Станислав. Те помаците нали са българи?
- Абе де да ги знам какви са, не бяха ли турци с български имена – пита Тревата. Бал съм ги.

Всички споделят идеята и пият на екс. Диджеят отправя специален поздрав за студентите от СУ. Нашите хора щракат с пръсти. Звучи песента на Цеца Величкович „Пиле“, която е посветена на Аркан.

- То помаците май бяха българи с турски имена – връща се после на темата Станислав. Ако е така, пречи ли ти, че Исмаил Иса е помак?
- Абе човек, пречи ми, че се казва Исмаил Иса! Не може такъв човек да играе в Левски, това е свято име! - упорства Младен.
- Е добре де, ама Иса може да си е чист българин, просто със смешно име и да вярвя в Корана? - гледа да защити отбора си Боян Дългия.
- Къв българин е тогава, като не е християнин?

Диджея пуска „За една жена“ на Тони Стораро, с рожденно име Тунчер Фикрет Али. Във „Вертепъ“ хората започват да се качват по масите. Младен върти гюбеци полупрофесионално, като единствено леко влиза с крак в шопската салата на Боян.

„За една жена продадох си душата, за една жена изгубих свободата, сам на света, прокле ме любова, да съм сам на светааа,“ пее Тони Стораро.

-Мамка ви курвиии – крещи Боян. Мразя виии!

Поръчват още за пиене. Братските прегръдки зачестяват, както и виковете „Да живее България“.

- Абе, да вземем да отидем на църква утре, така в чест на братята освободители – леко провлачено предлага Станислав.
- Аз на църква не ходя – бързо отсича Младен и вдига чаша – Айде на екс, бе!

- Каква църква бе, дай на едни курви да идем – предлага Боян веднага след като е отпил. Може някакви туркинчета да си намерим, да ги накажем. Знаеш ли на какви съм попадал?
- Мамка ви турцииии! - провиква се Младен.

Пускат „Лудо младо“ в изпълнение на Рени. Всички пак стават.

- Е това е българския фолклор! Най- великия! Тая песен сигурно е измислена преди 200 години! - обяснява Боян докато всички са се прегърнали през кръста. По едно време обаче Станислав се отделя от групичката и забива глава на една от масите край бара.

- Айде бе, Станиславе, кво пак се спече?
- Абе остави, човек. Писна ми и от тая скапана държава. Не издържам вече. Ти издържаш ли? Искам да се махна вече. Тука няма кинти, няма нищо!
- Е кво, на бригада ли ще ходиш? - пита Младен.
- Да, вече съм подал документи.
- Е що чак сега каза?
- Абе, заеби, дай да пием!

Всички пият поредния екс, който вече започва леко да им се отразява. Станислав стои на масата, отпива по малко и отвреме на време се зъби като гледа минаващите покрай него и вика „черни вън, черни вън“. Може би си спомня за една от ювелирните си родолюбиви акции в ЦСКА, когато организира изгонването на първите новодошли чернокожи футболисти в отбора.

С леко непостоянна походка Боян обходжа самотните девойки из заведението.Младен го няма никакъв. По едно време навън се чуват няколко пиянски вика „Мамка ви турци“, както и едно по-тихо и стройно „кьопооглу*“.

След като два часа не забелязват отсъствието му, а после един час се чудят къде е, Боян и Станислав, вече освежени, излизат да потърсят Младен. Намират го да спи в съседната уличка - леко понабит и до локва повърнато.

- Мамка ви турци – в просъница реагира на бутанията Младен.
- Мамка им турци – реагират и другите двама националисти като гледат насинения си приятел.

Между другото, песента „Лудо младо“ е написа и композирана през втората половина на 20 в.

*кьопооглу - копеле (тур.)

Карикатура: Петър Енев

Този мой материал излезе първо във в. "Гласове".