Защо и за кого аз пиша?

В една своя статия Христо Ботев се опитва да си отговори защо и за кого пише: "1) затова, защото нямам работа, а според пословицата празният мъж прилича на остър нож; 2) че аз пиша за оние, които обичат да дремят, когато берберинът им чисти ушите с илалът; 3) че аз принасям такава полза на народът си, каквато принася оцетът на гладният и на жъдният, и 4) че моите думи имат такова влияние на цариградските идиоти, каквото влияние има музиката на глухонемите, цветята на слепите и истината на нашият сляп и глухоням цанцугер отец Балабанов."

Когато видим качеството на моите писания сравнени с тези на Ботев, става ясно, че ползата от моите ще да е даже по-ниска от четирите изброени горе точки. Тогава защо изобщо да пиша? "It doesn't make sense, изобщо", както казваше една преподавателка от гимназията.

Да видим обаче на каква новина попадам със закъснение. Държавната агенция за младежта и спорта изработва доклад за състоянието на младежта. Явно го изготвя две години, защото състоянието на младежта през 2007 г. се анализира през 2009 г. За целта е било платено и на социологическа агенция. Докладът се обсъжда и приема от парламента, а в крайна сметка всички получават заплати от нашите данъци.

Като оставим на страна тежкия двугодишен анализ, достигнал до изводи, че 40 на сто от младите хора, ползващи компютър, са излизали с непознат от чата, до какво друго достига ДАМС:

"Социализмът се е изчистил от негативните си наслоения и се е превърнал в "доброто старо време". "Демокрацията" пък донякъде е компрометирана. Близо 1/3 от младите са убедени, че демокрацията е донесла повече вреда на България, отколкото полза, показва изследването на "Медиана". Можем да очакваме в близко бъдеще нарастване на младежкото левичарство, основаващо се на идеята за възстановяване на "истинския социализъм-комунизъм"."

Като знам как се плаща за социологически проучвания, имам голямо подозрение, че цялата работа има толкова досег с науката, колкото османските бербери. Може пък проучването да е точно и възстановяването на социализъм-комунизма наистина да предстои. И в двата случая обаче, имам повод да пиша.