Прелет над написаното за един ден в Република Македония
Четенето на македонски вестници може да става и през по-големи времеви интервали – като гледането на латиноамерикански сериал. Темите са в общи линии едни и същи и се редуват, а развитието е оставено за епизод 4321. Особено що се отнася до отношението към съседите България, Гърция и Сърбия.
Ако погледнем македонската преса от произволен ден, да
кажем четвъртък, 20 ноември, със сигурност ще разберем, че Македония вече се опитва да съди почти всичко гръцко, което е възможно. Светът изглежда подреден – според челната страница на вестник „Време“, Гърция е в дефанзива и търси начин да се оправдае в Хага, след като Македония я обвини в съда, че е попречила на приемането на страната в НАТО. Македонското правителството пък е в офанзива към бъдещето - „Иднината е засадена и напоена“. Става въпрос за странната инициатива на правителството тип комунистическа бригада - „Ден на дървото“. За втори път половин Македония сади дръвчета, а вестник „Шпиц“ показва известната и у нас певица Каролина, която докато се грижи за бъдещето на Македония, се опитва да спаси обувките си от калта - с найлонови торбички.
Но всякакви жертви си заслужават за Македония, която според юриста Томе Зимбаков, автор във „Време“, е библейска земя. Зимбаков цитира пасаж от Библията, където се споменават древните македонци, дали принос за бедните светии в Йерусалим. Тълкуванието на този текст във „Време“ обаче е интересно: „Истината е, че светът трябва да знае, че Македония е грехът на Гърция, която по отношение на Македония погази божиите заповеди: не убивай, не кради, не богохулствай, не искай чуждо.“ Според Зимбаков „светът трябва и заслужава да узнае истината за Македония – че отоманска Македония е библейска Македония“.
Тази библейска Македония е особено видна от следващата страница на „Време“, където надълго се анализира „Операция Триумф“ - новото балканско музикално шоу, в което обаче участват представители само от бивша Югославия. Предаването е голям хит в Македония и се излъчва директно на сръбски – без превод. Един от македонските участници – младо момче, вече напусна шоуто, защото не разбираше добре сръбски и събра присмеха на всички останали претенденти за победител в „Операция Триумф“.
И ако там поне има македонски участници, следващата страница на „Време“ е отделена за изцяло сръбския Survivor, който обаче се излъчва с голям успех в Македония. Шоуто там е известно като „Преживеан“ и поне има субтитри на македонски. Друга водеща новина е идването в Македония на черногорския певец Боян Марович. Известният с просръбските си чувства изпълнител е за 16-и път в страната, като този път е поканен да сади дръвчета като част от „Деня на дървото“.
Популярната и у нас македонска певица Каролина сади дърветата на бъдещето с торбички на краката. Снимка: в. “Шпиц”При това положение нищо чудно, че в скорошно телевизионно участие бившият премиер на Македония Любчо Георгиевски обвини правителството на ВМРО-ДПМНЕ в „тотална югословенизация на обществото“. Запитан какво прави, когато вече не се занимава с политика, Георгиевски иронично обясни, как вечер пуска македонската телевизия, гледа „Операция Триумф“, след това сръбския Survivor, а накрая дежурния сръбски филм от времето на Югославия.
Мнението на Георгиевски обаче не тежи много – особено откак стори големия грях да вземе български паспорт. Подобни прегрешения се прощават на много малко фигури от македонската история – като Кръсте Мисирков, да кажем. В страниците си за култура, вестник „Време“ пише, че „идеалите на Мисирков са живи и днес“. 20 ноември е годишнина от раждането на Мисирков, който се смята за основоположник на македонския литературен език и съвременната македонска държава. Същият противоречив Мисирков завършва живота си като учител по български език в Копривщица, а в една от статиите си пише: „Но ето, че се раздават викове на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България… Вий сте могли да победите България, да й наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ний не сме сърби, че ний досега сме се казвали българи, тъй се казваме и днес и така искаме да се казваме и в бъдеще.“
Днес тази статия предпочитано се премълчава, а търсенията в миналото са подчертано
избирателни. Както в новата книга на Йордан Йорданов „Македония: корени и аргументи“, откъси от която публикува във всеки брой вестник „Време“. Там съдбата на Егейска Македония се вижда като червена нишка в историята, която и сега обуславя конфликтите между Македония и Гърция. В статията от четвъртък са цитирани стари вестници, които говорят за 200 000 българи в Егейска Македония в началото на 20 в. и 400 000 гърци, както и за български ръководители на македонските въстаници. Авторът Йорданов обаче директно интерпретира българите като македонци…Като македонец се вижда и намереният 9000-годишен скелет край Щип, който сега отива да бъде изследван в Англия. Скелетът бързо получи името Славе Македонски, макар още да не е ясно дали е бил славянски македонец, античен македонец или от народа на хунзите. Във всеки случай, повод за негово честване ще има. Вестник „Шпиц“ припомня, че през 2009 г. се навършват сто години от раждането на композиторите Трайко Прокопиев, Тодор Скаловски и… поета Никола Вапцаров. От изданието обвиняват Македонската академия за наука и изкуства (МАНУ), че не предлага на Комисията по култура поводи за годишнини. От 166 (!?) предложения до комисията, нито едно не от МАНУ, която „забравя или бойкотира важните юбилеи“.
В Охрид обаче явно няма да празнуват никакви годишнини, защото според прогнозата за времето на „Шпиц“ там ще е 83 градуса по Целзий… Известният с още по-горещата си подкрепа към правителството вестник „Вечер“ пък се радва, че след разрива по случая Косово, Сърбия отново иска македонски посланик. Между другото се споменава, че Македония има посолства, но не и посланици в пет страни – Катар, Израел, Индия, Швейцария и… България.За сметка на това има силни връзки с братски страни като Япония. „Вечер“ съобщава, че от Япония са връчили специален орден на д-р Коста Балабанов, председател на Сдружението за македоно-японско приятелство и сътрудничество. Впрочем, д-р Балабанов е наследник на известния Александър Балабанов, български литературовед и критик, преподавател в Софийския университет и член на Македонския научен институт (основан от Иван Михайлов). Балабанов е изпълнител на важни мисии, възлагани му от ВМРО, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи. През 1913 г. Александър Балабанов пише, че в България избягвали да споменават за Македония „едва неискаме да създадем закон да не се споменува за наша Македония, както са направили едно време древните атиняни за своя остров Саламин, отнет им от по-силните врагове.” А Саламин е бил островът на героизма и подвига на атиняни, както за българите – Македония. Но едва ли и д-р Коста Балабанов иска да си спомня за подобни неща – би му се развалило щастието от японския орден.
А щастието, за жалост, не достига и в Македония. Но и в това има поводи за радост: „От македонците по-нещастни са само българите“, прави важното уточнение вестник „Вест“ на първа страница. Радостта се засилва от факта, че неудобните на властта на ВМРО-ДПМНЕ театрални режисьори Александър Поповски и Слободан Унковски са в Сърбия и постановките им са гледани и високо оценени от местния елит. В Белград са и представители на „Вест“: „всички, с които разговаряхме, изразяват своето въодушвеление от представленията и особено от двамата режисьори, които поради дългогодишните си ангажименти в сръбската столица, наричат нашите Ацо и Унко.“
Какво ли ще стане, ако в България наречем някой македонец „нашият“…
Toзи мой материал излезе първо в e-vestnik тук.
