Картонени величия

Помня как спореше в дъжда с един малкото останали истински българи – нищо, че не е от България. Познавам те добре – пишеш по вестниците, даваш интервюта, преподаваш в университета. Свикнал си да говориш, а другите да те слушат - тук се смяташ за авторитет. Презираше другия, задето даже не те познава, презираше го, защото не говори правилно езика, поучаваше го, както поучаваш студентите. Каза му да бъде повече европеец.

Има много като теб. И те всичките вече са европейци, че и големи българи. Приличате си даже на вид. Повечето сте приятели. Пишете по вестниците, давате интервюта, преподавате в университета. Свикнали сте да говорите, а другите да ви слушат.

Но авторитети не сте! Авторитет не си и ти, не само защото загуби в дъжда.

Знам какъв европеец беше ти преди трийсет години, когато строеше комунизма в Азия. Изопачаваше, манипулираше и почервеняваше до кръв всяка информация, а днес пишеш книги за нея. Твой най-жесток враг беше Европа, която днес пропагандираш. Но ти само на това си научен. Повтаряш клишета в зависимост от средата, пълниш главите на другите с тях, но си същия както навремето в дъждовна Азия, където изнасили същината на професията си.

[+/-] ...виж целия текст

Знам какъв българин беше и още повече европеец, когато следваше всяко нареждане на своите източни господари, докато беше изпратен като журналист във вражеския Запад. Не само като журналист. Българин ти беше етикетът, но ти гонеше, следеше, слухтеше за всички истински българи около теб, шпионираше ги предаваше ги, изяждаше ги. За теб българско беше само това с червена, продадена, бивша душа. Днес все обичаш да говориш за България. Пишеш, че тя трябва да е силна и независима. Но за теб силната България е същата както навремето я виждаше на Запад, докато следеше в дъжда поредната си жертва.

Знам го и това, да. Скоро всички ще го знаят, нека да излязат и агентите сред академичните преподаватели. До тогава ще можеш да се перчиш пред студентите, да им обясняваш как си работил за България. Не, че после няма да можеш, просто те ще имат едно на ум. Както приятелчетата ти, преподаваш отдавна. Говориш така, все едно си видял всичко. Разказваш все симпатични истории за старите дни, като между другото изкарваш, че си бил леко дисидентстваш. Нищо, че винаги натъртваш, че в България е нямало съпротива срещу режима. Иначе предпочиташ да говориш за „грабителския преход“, според теб само там се крият проблемите. Всичко друго уж е дълбоко в миналото. Но това е, защото изпълняваш същите задачи както няколко години преди 1989-та , когато в една дъждовна сутрин започна да преподаваш, а всъщност да моделираш послушни, заблудени и полубезмозъчни слуги на режима.

Знам какъв европеец си и днес, нищо че през два дни го пишеш. Говориш за Европа, а зад нея постоянно изкача все един образ -зад изгубените според теб несправедливо ядрени мощности, зад новия ни геополитически път, зад новата ни сила. Образът на Русия! Там са остатъците от твоето сърце, натам гледат и всички като теб. Това е вашата Европа, от нея се ръководите, за нея работите, за нея бленувате. Същият общ европейски дом, за който заговори в дъжда на ноември 69-та година Хрушчов – Европа под съветски ботуш.


Знам, че това те ръководи, когато днес чертаеш картата на Балканите. А пак говориш за интересите на Европа, за интересите на България... Говориш за славянство, за братство, но все ги откриваш там, където няма и един българин. Мечтаеш за Югославия, обвиняваш Запада за разпада и, търсиш виновните за „трагедията“ на Сърбия. Казваш, че на България трябва принципна, а не конюнктурна позиция – с приятелите, а не с враговете на Сърбия. А все забравяш, че в твоята апологизирана Югославия имаше един народ, който беше по-гонен от еврейския и по-избиван от арменския. Българският. Но няма как да не забравяш, защото твоята партия твърдеше, че не само във Вардарска, а и в Пиринска Македония няма българи, а македонци. Защото си същият като твоите господари, които в дъждовете на септември 1944 г. започнаха да си играят с душите на милиони, да кроят езици, да сглобяват нации.

Знам обаче, че днес много обичаш да говориш за същата тази Македония. И във вестниците, и пред студентите, и под софийския дъжд. Казваш, че България трябва да разобличава фалшификациите на западните съседи и да брани националната си чест на всички международни форуми. Даваш за пример Гърция. Но какви фалшификации, нали преди малко защитаваше Югославия? Говориш всичко това, защото болката ти не е „националната чест“, а поръченията на източния господар, който винаги е подкрепял разпокъсването на Македония и който днес е най-верен съюзник на Сърбия и Гърция. Това и евтиното желание за популярност те накара да спориш с един малкото останали истински българи – нищо, че не е от България.

И да загубиш. Защото авторитет не си! Не си и не можеш да бъдеш. Времето на теб и на многото твои приятели, които пишат по вестниците, дават интервюта, преподават в университета, отмина. Сега на сцената излизат тези, които вие поучавате и презирате. Те може да не ви познават, да не знаят добре езика, да са били поучавани от вас многократно. Но знаят да са европейци. Знаят и да са българи. Времето принадлежи само на тях, защото то тях обръща и те него обръщат.

А за фалшивите авторитети място вече няма. Дъждът ги стопи като фигурки от картон.