Европейската съвест и комунизма

В Прага на 2-3 юни се проведе конференцията “Европейската съвест и комунизмът”, в която участваха президентът на Чешката република Вацлав Хавел, дългогодишният федерален пълномощник за архивите на ЩАЗИ, председателят на Фондация „В памет на жертвите на комунизма” Лий Едуардс, членове на ЕП и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти. Като резултат от конференцията беше приета декларация под мотото “Европа няма да се обедини, докато не обедини отново своята история”. Декларацията може да бъде подкрепена от български граждани, държавни институции и неправителствени организации. Достатъчно е да се изпрати електронно писмо, съдържащо имената на подписалия, организацията и държавата, на адрес: andrysoval@senat.cz.

По инициатива на Ангел Грънчаров призовавам под нея да се подпишат президента, премиера,председателят на Народното събрание и кмета на София. В същото време съм сигурен, че това няма да стане. Но би било добре.

След Втората световна война целият свят осъди нацизма и така започна на чисто. Съсипана морално и физически, страна като Германия успя да се очисти и отново да се превърне в икономически гигант. След 89-та година обаче, подобно нещо не се случи с комунизма. Какъв е резултатът?

В Германия нямаме управляващи деца на някогашни нацисти. В България премиер е Сергей Станишев, син на Димитър Станишев, партизанин от "Чавдар", секретар на ЦК на БКП, теоретик на марксизма-ленинизма. Kaкто напомня templar, наскоро същят руснак (по произход и паспорт до 1996г) Сергей, министър-председател на България даде интервю в софийски ежедневник, в което каза , че"само болни хора могат да се интересуват от досиетата и делата на бившата ДС".

Очевидно нещо не е в ред. Това се вижда не само от изказванията на Станишев, но и от кратка разходка по улиците. Според руския борец против комунизма Владимир Буковски определено има нужда от международно и авторитетно осъждане на комунистическата идеология и престъпленията извършени в нейнo име. "В идеалния случай трябваше да има процес, подобен на Нюрнбергския, в Русия и в други бивши комунистически държави. Но моментът беше загубен (1991-1992) поради нерешителността и колебанията на руските лидери," казва той.

Разбира се, нереално е да се твърди, че днес някаква преоценка на миналото може да стане с магическа пръчка и да има бързи резултати. За това декларацията от Прага няма да промени нещо особено дори да бъде подписана от всички български управляващи. Но все пак, тя може да бъде стъпка в правилната посока.

"Миналото не трябва просто да се забрави, сякаш никога не е съществувало, но навярно има период, през който е прекалено, невъзможно е то да се чете и препрочита. Може би трябва да мине едно поколение, 30 години след нашето комунистическо минало, за да може то да бъде препрочетено," обяснява българският философ Цветан Тодоров. "Но във всеки случай необходимо е, да, да се връщаме към миналото си - така, както и в личния живот, ако просто отстраняваме от паметта си някои трудни моменти, това не ни позволява да живеем по-добре, обратно."

На вас не ви ли се живее по-добре?