13 години по-рано, младият Николай пише в училище за Хаджи Димитър: "Героят изпъква със своята физическа и нравствена красота. Потънал в кръв, той мисли единствено за другарите си по оръжие. Чрез образа на Хаджи Димитър, Ботев обезсмъртява не само нашия национален герой, но и всеки , който е загинал за свободата"...Днес времената са по-жестоки, каузите неясни, а пишещите далеч от таланта на Ботев. Но явно герои все още има. За това нека просто да си спомним за Николай Ангелов Саръев:
Той е роден на 26 март 1977 година в град Крумовград . До седми клас учи в Крумовград , след това продължава образованието си в ГПЧЕ “Христо Ботев “ в Кърджали . Завършва военно училище във Велико Търново и шест месечен курс в САЩ . Служи като командир на взвод в 68- ма бригада –Специални сили в Пловдив. Загива в Кербала на 27 срещу 28 декември 2003 година , ненавършил пълни 27 години. В негова памет Минчо Марков пише през 2004 г. книгата "Ники".
Сержант от “Специални сили” на пост N 1 в база “Индия” охранява знамето на българския пехотен батальон в Кербала в деня след атаката на базата с цистерна-бомба(27.12.2003г)Благодаря на Георги Станков, който ми разказа историята на Николай Съръев. Чрез Георги получих и снимката на офицер Съръев, предоставена от майка му Надежда Съръева. Втората снимка е от блога "Един завет".
17 коментара:
hmmmpff
аз не виждам нищо благородно и героично да умра, пазейки знамето и претенциите на буш към иракския петрол.
Kaкто писах - днес времената са по-жестоки, а каузите неясни. Да не кажем баш неблагородни. Но остава възможността за личен героизъм.
Мисля си, че както в книгата на Цветан Тодоров "На предела" има възможност за избор дори в концентрационния лагер, така и в една несправедлива война остава шанса за лично достойнство.
Добре, epistemic murk, някои събития може да се оценят двузначно. Винаги е било така. Войната в Ирак и българското участие в нея също са сред тях. Трябва да минат много години, за да се отсее зърното от плявата и да се каже за добро или за зло е било всичко това...
Обаче!
Петър много вярно е казал:
лейт.Николай Саръев даде мъжки пример за саможертвата в името на другарите си. Става дума за такива баналности - солидарност, дълг, чест... Николай Саръев е един от редките герои на нашето време, защото като български мъж и български войник загина, защитавайки братята си по оръжие. А тези 13 момчета, които склопиха очи навеки в Ирак, са български чеда, едни от нас! Всички ни чака гроб, важен е начинът, по който ще стигнем до него.
Воинският морал, какъвто го показва с живота си - и най-вече със смъртта си - покойният Николай Саръев, е висша ценност! Много жалко за младия му живот.
Поклон!
По това време някой от нас отбиваха военната си служба. На мен лично след този атентат ми се наложи да давам наряд на КПП с АК-то на рамо ... и да се озъртам нон-стоп за камиони с терористи, искащи да взривят портала или караулното на гара Честово. така де ... в армията колелата се завъртат по-бързо. Помня и церемонията по прощаването с героите във Военния клуб в София. Всички, които не бяхме наряд зяпахме телевизора унило и тъжно ...
разбирам, че го уважавате понеже е защитил други хора, но все пак, георги, какво значи "българско чадо?"
трябва ли да уважавам всеки убиец само защото е "българин?"
разбира се, че е ужасно, че са загинали българите в ирак, но какво са търсели там? тези 13 бг "чада" са отишли в ирак да убиват хора за пари, или да подпомагат убийството на хиляди хора, за да може американците да се разпростират икономически.
колкото и да ми говориш за "дълг," "чест" и незнам си какво, войната (особено тая в ирак) е една пълна изродщина и не мога да уважавам мачовците, които разпалват и ходят на войни.
Поддържам тезата, че дори в пълната изродщина на войната или концентрационния лагер човек има възможност за избор - и оттам на достоен избор.
какъв избор имаш предвид?
epistemic murk, казваш "трябва ли да уважавам всеки убиец само защото е "българин?" Разбира се, че не, изобщо няма смисъл от такива риторични въпроси!
НО какви доказателства можеш да представиш в подкрепа на твърдението си, че българските войници в Ирак са били убийци? Колко невинни иракчани са убити от българи? Къде и кога?
Освен това виждам пълно неразбиране или по-точно смесване на две различни неща:
* Първо, не дискутираме дали е било правилно да има български контингент в Ирак. Не те познавам - нито теб, нито е армейския ти опит, но знам, че когато си военен, щом те пратят накъде, това е заповед и ти си длъжен да я изпълниш. Така е във всяка армия, не само у нас...
* Второ, не дискутираме и какво са правили там "българските чеда" /излишно е да вкарваш ирония в това определение/ - със сигурност не са били убийци на невинни хора, както се опитваш да го изкараш. А за парите, които са получавали... е, ти не искаш ли да получаваш по-висока заплата?
Тези две точки не бива да се смесват с основното послание, което има текстът на Петър!
Дискусията може би е разбираема само за мъже, които са били в казарма, давали са клетва, държали са автомат някога и са чели поне малко от трудовете на полк.Дрангов! Както Търновец е гледал унило след репортажите за атентата в Кербала, така по мое време гледахме стреснато след репортажа как чеченци режат главата на жив руски войник.
Основната тема на текста е друга /поне така я разбирам, моля авторът да ме поправи, ако го тълкувам погрешно!/: за чувството за съпричастност, за дълга към другарите и и за саможертвата. Това са качества, които ми се струва, че често ни липсват напоследък и затова уважавам Николай Саръев. Освен това, четейки неговото ученическо съчинение за Ботев, открих едно рядко срещано достойнство: съчетанието на думи, мисъл и дела. Той го е направил!
Пак повтарям: въртенето около смисъла на войната в Ирак, присъствието на българския контингент там или "безбожно високите" заплати на нашите войници са отклонение от темата.
За по-дълбоко разбиране на случилото се в Ирак, препоръчвам да прочетете книгата "Обречени на дълга" от Стефан Стефанов, полковник от резерва, посветена на 13-те български войници, загинали в Ирак...
Тц, приятели, никога няма да има място за сравнение и дори асоциация между Дрангов, "онзи" Петър Добрев и достойно защитилите българския флаг и пагон обаче през девет царства в десето. Просто не става и мисля, че е ясно защо.
Така, както трябва да се съобразим с (променливостта и несигурността на) новите световни реалности, така трябва да приемем и факта, че като страна членка на НАТО и изповядваща ценностите на една повече или по-малко хубава цивилизация, ще се налага да рискуваме да даваме такива, несъмнено ценни и непрежалими жертви. Жертви, които ще бъдат неоценени и дори обругани, наричани "убийци", "наемници", "печалбари" и т.н.
Това е и част от жертвата.
Но прави несъмнено и то грозно впечатление, че дори и най-левичарските кръгове на запад рядко си позволяват да наричат самите войници с некрасиви епитети, а ги запазват за политиците, определили мисията, т.е. конкретните измерения на дълга, който войниците изпълняват.
георги, ти наистина ли си мислиш, че можеш да разпарчетосаш една война и да си говориш само за "чест" (какво е чест?) в изолация от факторите, контекста и процесите във войната?
"Колко невинни иракчани са убити от българи? Къде и кога?" какво значи невинни иракчани? ти само жените и децата ли броиш като жертви? ако са убити иракски войници, те не са жертви така ли? опитваш се да манипулираш.
не ме интересува статистика колко иракчани или афгани са били убити точно от "български" куршум. аз вече казах, че самия факт, че бг има контингенти там спомага за воденето на една ужасна война, чийто край още не се вижда и за чийто мъгляви цели продължават да измират ужасно много хора.
какво значи, че войниците изпълнявали заповеди? кой го е карал да става войник първо на първо? защо изобщо трябва да има армии? и какво значи тва за заплатата? ти би ли станал трафикант и плаьор на бели робини, само защото има пари в тоя бизнес? аз не бих, и също не бих се включила в армията.
"Дискусията може би е разбираема само за мъже, които са били в казарма, давали са клетва, държали са автомат някога и са чели поне малко от трудовете на полк.Дрангов!" ХАХАХАХА ей богу, много патетично пишеш.. не вярвам всички пишещи и четящи тук да са били в казарма и да са чели дрангов , но какво пречи това на дискусията? само опозицията ти пречи. петър, ти бил ли си в казарма? и ти ли си изкара супер готино там като георги?
много ви е приятно тука да възхвалявате и величаете войните и воините, ама замисляте ли се на цената на какво се водят войни? от къде ви е дошъл този милитаризъм?
беломоре, на коя цивилизация по-точно страната членка на нато изповядва ценностите?
аз не "обругавам" жертвите, а се опитвам да ви отрезвя малко от милитаристично-патетичната меланхолия и носталгия. защо не напишете един постинг за жертвите от тая война изобщо?
epistemic murk, зададох ти обикновен сократов въпрос, а в отговор куп словоизлияния. Е, щом нямаш аргументи в полза на твърдението, че българските войници са били "убийци", поне си го признай честно.
Аз не манипулирам, а се опитвам да избавя дискусията от едно заблуждение, в което ти може би неволно я вкара. Вместо общи приказки за Буш, петрол и мачовци, които разпалвали войни /а да не забравяме и хулата, че нашите войници са "убийци"/, можеше да се концентрираш върху няколко по-конкретни нещица...
Ще опитам да обясня отново:
Темата на статията не е за войната /всяка война е изродска/. Но ако лично ти си имала нещо против войната в Ирак, можеше още тогава да го обявиш гласно и ясно - и преди 8 години имаше форуми в интернет.
Имаме ли основание да наричаме "подвиг" или "саможертва" акт, с който един войник тогава се хвърли да спасява другарите си от цистерна - бомба? Или можем само да кажем "какво е правил този нещастник - печалбар в чужди земи да завладява, окупира и да подпира Буш"?
И това, че Николай Саръев е бил в Ирак, надявайки се на по-добра заплата, принизява ли саможертвата - неговата и на другарите му?
Всъщност цялата отговорност за пращането на българския контингент в Ирак е на тогавашното правителство. Вместо да наричаш българските войници в Ирак "убийци", можеше да насочиш цялата си злъч към властта.. Интересно, защо не го направи?
Между другото, терористите в Ирак убиваха и убиват доста повече свои мирни сънародници, отколкото натовски войници. Не виждам коменвтари по това, но и по-добре, иначе съвсем щеше да разводниш разговора.
За съжаление, не си опозиция, която да ми пречи. Опозицията използва аргументи и факти... както видяхме, не можеш да отговориш на простичък "сократов въпрос." Не се вживявай в ролята на прогресивен глас на човечеството. Приеми факта, че някои хора /например аз/ ценят по-инакви работи от теб. Аз уважавам правото ти на мнение, но не намирам за уместно да смесваме гроздето с манджата...
Очаквах повече толерантност от представител на гей-общността.
георги, кое по-точно не разбра от моя отговор та ме обвиняваш в излишни словоизлияния? аз казах че разбирам защо уважавате войникът, може би не го направих достатъчно ясно. да, подвиг е че е спасил другите войници. но това не изключва възможността да поцъкаме с език над тази ненужна смърт и да кажем "ебаси, защо им трябва на тия хора изобщо да ходят там?" аз лично не разсъждавам във взаимно-изключващи се бинарни опозиции. съжалаявам, че не съм направила позицията си по-ясна.
"Всъщност цялата отговорност за пращането на българския контингент в Ирак е на тогавашното правителство. Вместо да наричаш българските войници в Ирак "убийци", можеше да насочиш цялата си злъч към властта.." о аз я насочвам нон-стоп по принцип, но не забравяй, че хората не са съвсем безпомощни марионетки в ръцете на властта. затова въпросът ми "защо се е присъединил към армията изобщо" продължава да си е валиден. не си ли съгласен? и да, дали ти се иска или не, войниците убиват хора (това че убиват войници от "вражеската" армия не омаловажава факта, че човешки животи се отнемат, или греша??)
относно терористите, дай да не навлизаме там. това че някой убива повече (спорен въпрос) от някой друг, който също убива няма да ме накара да симпатизирам на, и избирам "по-малкото зло." една инвазия е не по-малко шокираща и дестабилизираща от терористичен акт, да не говорим, че цивилни хора умират.
и не съм представител на гей-общността. откъде ти хрумна това?
цитирам-"На 11 април 2003 г.Народното събрание единодушно гласува Република България да окаже съдействие за утвърждаване на демократичните ценности и практики в след кризисния период в Ирак.В подкрепа на тази позиция се обявиха 165 народни представители, нито един не беше"против",един депутат гласува "въздържал се ".-това е от статия "Армията изпълни решенията на Народното събрание.".... Народното събрание гласува ,а армията изпълнява .Казано е след кризисното въстановяване на Ирак .Нашите момчета тръгнаха за Ирак с нагласата да помогнат на Иракския народ .Създаване нормални условия за работа ,учение,въстановяване на сгради разрушени от отстъпващата Садамова армия .ТОВА ЗНАЕХА ПЪРВИТЕ
Аз смятам, че независимо от спорния характер на войната в Ирак и ролята на мисиите за следвоенното му възстановяване, участниците в българския контингент в никакъв случай не са агресори и не са заминали с нагласата да водят реална война. Нещо повече, независимо от това в какви условия е поставен човек, саможертвата при опит да спасим другите е постъпка, достойна за преклонение. Това, че лейт.Николай Саръев в онзи решаващ момент е имал доблестта да направи опит да спаси другите вместо да се „скатае”( към което обикновено ни тласка естествения човешки инстинкт), е достатъчно, за да го направи истински герой. Това чувство за отговорност към хората, които в определена ситуация зависят от нас, е изключително ценно не само във военно, но и в мирно време. Защо, например, учителите, носещи отговорност за децата в автобуса, потънал в р. Лим преди няколко години, излезнаха от потъващия автобус и не направиха опити да спасят повече деца? В такива ситуации ако изпълниш дълга си, извършваш подвиг, ако избягаш от него, извършваш морално престъпление. И в мирно време има място за ценности като чест, дълг, доблест, отговорност! Но не всеки е способен да ги постигне.
За това нека да почитаме паметта и подвига на лейт.Николай Саръев! Поклон и пред майката, отгледала, възпитала и ...загубила един достоен син!
epistemic murk, говорех за следната възможност за избор - в гадната ситуация, в която сам се е вкарал, Николай Съръев е взел такова решение, че запазва личната си чест и се жертва в името на другите.Показва, че доброто в човека може да съществува и на най-невъобразими места. В този смисъл Георги е прав, че текста ми е за дълга към другарите и и за саможертвата.
Тази саможертва обаче не може да се изключи от цялостния фон - войната в Ирак, и за това се радвам, че стана подобна дискусия. Нещата около тази война и изобщо делото на Николай Съръев едва ли могат да са еднозначни.
В интерес на истината трябва да кажа, че не съм бил в казармата, не съм полагал клетва, не съм държал автомат през живота си и се надявам да не ми се налага. Не защото не се вдъхновявам от хора като Борис Дрангов, а защото смятам, че днес е почти невъзможно да има каузи като неговата. Оттам моралните дилеми стават много тежки.
epistemic
....това не изключва възможността да поцъкаме с език над тази ненужна смърт и да кажем "ебаси, защо им трябва на тия хора изобщо да ходят там?" аз лично не разсъждавам във взаимно-изключващи се бинарни опозиции. съжалаявам, че не съм направила позицията си по-ясна.....
напълно съм съгласна с тебе скъпа, защото и аз мразя да се занимавам с такива взаимно-отключващи се катинарни позиции само че не съжалявам никак че съм в опозиция разбра ме нали скъпа.
drandandola
mislq,4e prekaleno kraini mneniq i analizi sa napraveni spored men,a leitenant Saraev s edno svoe deistvie ni e pokazal tolkova mnogo.Armiq vinagi trqbva da ima,kolkoto i da ne ni se iska da ima voini te sa fakt-qvni ili skriti.Nqma zna4enie dali si bil v armiqta ili ne, ideqta na statiqta e ob6to4ove6ka i trqbva da se poklonom pred tova mom4e dalo jivota si za drugarite si.PZ
Kristina R.
`
Публикуване на коментар