Един друг Петър Добрев

1940 г. Южна Добруджа е освободена. Дядо ми, баба ми, малката ми тогава лeля са отново свободни да работят и учат на български език. Не, че румънците са били зверове с рога на главата. Но всеки има право да бъде свободен.

Свободата не трае дълго. През 1944 г. в България нахлуват съветски войски, правителството капитулира, а България минава в пълна политическа зависимост. Само преди четири години жителите на Добруджа са се радвали както никога досега, искали са да построят паметник на генерал Иван Колев и са чакали пълното национално обединение. Нещата обаче се променят.

На 9 септември, полковник Петър Добрев от Шуменски конен полк, човекът предложил да се издигне паметник на ген. Колев, е в щаба и очаква заповеди. Вместо тях идват съветски войници и му нареждат да предаде оръжието си.

„Българският офицер и войн не дава оръжието си, господа“, казва Петър Добрев. Вдига пистолета и се застрелва.

Няколко дни по-късно на опелото идват да отдадат чест и венец и съветските войници...

Полковник Петър Добрев не ми е роднина, въпреки съвпадението на имената. Разбрах за него от брошурата "Паметникът на генерал Иван Колев - неизпълнен дълг на поколенията". Братът на дядо ми също се казваше Петър Добрев и е бил съвременник на тези събития, но доживя до 90-те години. Не знам дали днес любовта на полк. Добрев към България е възможна или необходима. Но нека всеки сам реши.


За смъртта на полковник Добрев ми разказа Дянко Марков, за което му благодаря. Благодаря и на templar, от чийто блог научих много за царските офицери и взех снимката за тази публикация.