Maкедонският писател Алекс Букарски представя дебютната си книга в София
Хайде сега повечето да се запитаме какво точно знаем за Македония? Всичко нали? Ама най-вече оная реклама за наденицата : „Тя арна бе, Танасе“! Или май само нея?
Между другото в рекламата на въпросната македонска наденица не говорят на македонски, а на измислено македонизиран български. Изкуствен или не, македонският книжовен език си съществува вече повече от 60 години и всъщност е доста труден за разбиране за всички, чийто допир с Македония се ограничава с песните на Володя Стоянов, който вместо „вече“ пее „веке“.
Затова вместо да ломотим как няма държава Македония и там говорят български, можем да пробваме да опознаем въпросната Македония. Да видим аджеба какви хора живеят там. А не като една симпатична студентка от Варненския свободен университет да питаме там християни ли са. Белким направим малко културен обмен, па белким и се сближим. Защото колкото и общи корени да имаме, вече са яко оплетени.
Та...всеки нормален българин, който не е длъжен да е историк, но му е интересна тая Македония, за която Слави пуска тъпи вицове, може да види книгата на Алекс Букарски „Люде, на които не им се отваря парашутът.“ Този месец книгата излиза и на българския пазар, като представянето ще бъде в четвъртък, 22 май, от 18 ч. в зала 13 на Факултета по журналистика към СУ. Букарски е на 24 години, студент в Скопие и много талантлив разказвач. Той е един от най-популярните блогъри в страната, като през 2006 спечели конкурси за най-добър разказ и за най-добър дебютен ръкопис. Не се занимава особено с история и не пише кървави писма до Божидар Димитров. Но пък живее реалния живот в реалната Македония, от която ние имаме твърде малко представа.
„Люде, на които не им се отваря парашутът.“ е точно за реалният живот. В нея няма смели герои, благородни девойки, няма го даже и Бойко Борисов. Там са обаче кварталните пияници, студентите чикиджии, геймърчетата от „Сайбъра“, нещастните циганчета и лелките в критическата. Езикът е жив, цветист, какъвто го слушате в квартала. В оригинал даже не е точно на книжовен македонски, а на битолско наречие. В превода на Константин Павлов диалогът запазва яркостта си, но не губи и специфичния апетитен македонски привкус. Като на наденицата от рекламата, но автентичен.
И книгата, и премиерата, и авторът си струват. Ако не друго, съм забелязал, че българите изключително много се радват на македонските псувни. Алекс Букарски ги знае в изобилие, вижте в книгата, където както казах автентичният говор е запазен максимално. Аз няма да ги издавам.
Като стана въпрос за псувни – не мога да се сдържа да не споделя една сръбска, която научих от списание „Максим“ : „Да Бог да ти син у кучу зета довео“. Преводът е „дай Боже синът ти зет да ти доведе вкъщи“! Гадничка! Македонският обаче е различен от сръбския и като повтаряте „лепо-лепо“ с мазна усмивка не звучите по-македонски.
Между другото в рекламата на въпросната македонска наденица не говорят на македонски, а на измислено македонизиран български. Изкуствен или не, македонският книжовен език си съществува вече повече от 60 години и всъщност е доста труден за разбиране за всички, чийто допир с Македония се ограничава с песните на Володя Стоянов, който вместо „вече“ пее „веке“.
Затова вместо да ломотим как няма държава Македония и там говорят български, можем да пробваме да опознаем въпросната Македония. Да видим аджеба какви хора живеят там. А не като една симпатична студентка от Варненския свободен университет да питаме там християни ли са. Белким направим малко културен обмен, па белким и се сближим. Защото колкото и общи корени да имаме, вече са яко оплетени.
Та...всеки нормален българин, който не е длъжен да е историк, но му е интересна тая Македония, за която Слави пуска тъпи вицове, може да види книгата на Алекс Букарски „Люде, на които не им се отваря парашутът.“ Този месец книгата излиза и на българския пазар, като представянето ще бъде в четвъртък, 22 май, от 18 ч. в зала 13 на Факултета по журналистика към СУ. Букарски е на 24 години, студент в Скопие и много талантлив разказвач. Той е един от най-популярните блогъри в страната, като през 2006 спечели конкурси за най-добър разказ и за най-добър дебютен ръкопис. Не се занимава особено с история и не пише кървави писма до Божидар Димитров. Но пък живее реалния живот в реалната Македония, от която ние имаме твърде малко представа.
„Люде, на които не им се отваря парашутът.“ е точно за реалният живот. В нея няма смели герои, благородни девойки, няма го даже и Бойко Борисов. Там са обаче кварталните пияници, студентите чикиджии, геймърчетата от „Сайбъра“, нещастните циганчета и лелките в критическата. Езикът е жив, цветист, какъвто го слушате в квартала. В оригинал даже не е точно на книжовен македонски, а на битолско наречие. В превода на Константин Павлов диалогът запазва яркостта си, но не губи и специфичния апетитен македонски привкус. Като на наденицата от рекламата, но автентичен.
И книгата, и премиерата, и авторът си струват. Ако не друго, съм забелязал, че българите изключително много се радват на македонските псувни. Алекс Букарски ги знае в изобилие, вижте в книгата, където както казах автентичният говор е запазен максимално. Аз няма да ги издавам.
Като стана въпрос за псувни – не мога да се сдържа да не споделя една сръбска, която научих от списание „Максим“ : „Да Бог да ти син у кучу зета довео“. Преводът е „дай Боже синът ти зет да ти доведе вкъщи“! Гадничка! Македонският обаче е различен от сръбския и като повтаряте „лепо-лепо“ с мазна усмивка не звучите по-македонски.
1 коментара:
абе то хубаво, ама както описвате книгата още малко излиза, че книга на Христо Стоянов ни рекламирате... И той описва реалния живот, на реалния език...
Публикуване на коментар