За народа и мършата

Наскоро прочетох великолепния текст "Мъртвата нация", на блогъра Conservative с когото се познаваме задочно от интернет. Напълно разбираме неговата болка и тревога, съгласен съм с повечето аргументи, които изтъква. И все пак...

Не е мъртва България и не е народът мърша! Няма аз да обяснявам защо, ще дам думата на покойния Светослав Лучников, който в книгата си "Пламък за свещите" е достатъчно красноречив. Въпросната книга прочетох след съвет точно на Conservative :

"Имало предатели. Имало страхливци. Имало мошеници. Дребни хитреци. Не било народ, а мърша! Както го наругал, за да се разкае след това, тревненският даскал Петко.

Тук е сметката. Сарафлъкът. Ще тръгна да се жертвувам, ако и другите тръгнат... Ако ми обещаят почести и власт... Ще умра дори, ако ми издигнат паметник. Ами ако враговете обещаят повече? Ако дадат посигурни гаранции, че ще удържат обещанието? Ами ако дори платят предварително... Пишим парата? (б.р. парите в брой)

Не-е! Не така! Колкото народът е „по-мърша", колкото е по-дребнав, калпав, хитроват, подъл, страхлив, продажен, колкото е по-склонен към чуждопоклонство, предателство и продажничество, толкова по-нужен е курбан за неговото спасение. Защото примерът на чистата жертвоготовност е онзи чудотворен квас, който превръща човешкият бульон от помия в общество!

И колкото по-безразсъдна е саможертвата, толкова по-омагьосващо е нейното въздействие. Черешовите топчета се пукват на втория изстрел и изплюват топузите и камъните пред себе си. Но цевите на събудената от пукота им дързост не се пръсват. Те поразяват на стотици километри страха от тираните и властта на алтъните.

И това е така, докато квасът на саможертвата не се изроди в чиновническо угодничество, и тьрбухът не се постави над сърцето..."

Да, днес сме в период на чиновническо угодничество. Но това е само причина пламъкът на саможертвата отново да се разгори и да запали всички, които имат сетивата да го усетят.

По-дълъг откъс от "Пламък за свещите" може да се прочете в блога ми "Истинска публицистика" тук.