Попаднах на интересна статия на Ф.М. Достоевски за България в новия сайт anapest.org.
Използвам да кажа, че не публикувам материала от някакво "русофилство" или вечна благодарност към освободителката. Захарий Стоянов и Стамболов много точно са писали, в какво се превръща после нашата освободителка. Ако сме дължали нещо на Русия, то отдавна е платено и то с много отгоре.
Най-лакейският възможен случай
Ф. М. Достоевски
Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове. Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание...
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население". Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."
Цялата статия тук.
5 коментара:
Пешо , няма да се умориш с твоята русофобия и туй то!!!!
Сашо
Ами докато има такива отчаяни русофили като теб, трябва да има и русофоби - за баланс :)
Мисля , че и русофилията и русофобията трябва да бъдат премерени , тъй като никоя крайност не ми се струва особено удачна. А и няма как националния ни интерес да изисква отдадена докрай русофилия или русофобия. Някак си не ми се вижда особено полезно да се хвърляме в прегръдките само на едните или само на другите.
Сашо
Забравих да допълня - всякакви приказки как трябвало да изибираме между едни или други ценности и как веднъж избрали своето местоположение , не трябва да правим "кръгчета по периферията на чадъра" , под който сме застанали и не трябва да си гоним интереса и да общуваме икономически и всякак с другите извън нашия чадър , не звучи сериозно. Това е по - скоро идеология , а само с една гола идеология и без прагматизъм ( който често е за сметка на идеологията ) не се върви напред. Всяка цивилизация , дори и най - великите са правили компромиси с идеите и ценностите си , за да постигнат интересите си.
Сашо
Да, съгласен съм, но тук опираме до въпроса чий интерес се обслужва при новите българо-руски икономически спогодби. Българският или по-скоро руският? Сам казваш, че русофилията не трябва да минава в крайности, но не избива ли точно натам поведението на повечето наши управляващи...
Публикуване на коментар