Позор ли е, или слава? Ексклузивно от кулоарите на парламента

Може отвън да гърми и да трещи, ако така хиперболизираме скормничкия митинг на „обединената“ опозиция, може България да е член на ЕС, но някои неща си остават същите.

Какво се случи онзи ден в парламента освен спорове за и без това ясната корумпираност на правителството? Освен, че министърът на икономиката Петър Димитров цитира погрешно Ботев? Ами депутатът Минчо Спасов, с подкрепата на опозицията, внесе поправки в Закона за реабилитация на репресираните лица. С тях се предлага за начална дата на репресиите да се смята 9 септември 1944 г., а не както е по сегашния закон 12 септември. На гласуването днес предложението не беше прието.

А на пръв поглед в него нямаше нищо необичайно. Ставаше дума за логична поправка, при положение, че наистина няма разлика дали са те застреляли без съд и присъда на 11-ти или 12-ти септември. Нищо, че за огромен брой хора, точната дата е съвсем неясна, все още се водят „безследно изчезнали“...

Предложението обаче отприщи големи страсти, намесиха се образите на разни малки партизанчета, „лоши фашисти“, „брутални убийци“, „извършители на нечовешки актове на насилие“. Наложи се терминът „безспорни актове на възмездие". Медиите, с изключение на „Дневник“, не съобщиха абсолютно нищо.

За да внесе малко яснота в медийната мъгла, журналист от petyr.blogspot.com се промъкна в парламента, използвайки фалшива карта с руско име, придаде си типичния за мнозинството депутати нагло-аграрен вид и се поразходи из кулоарите. Ето какво му казаха представители на управляващата партия :

„Какво ме интересува какво е ставало на 9-ти септември в България,“ говори депутат с каменно изражение. „Тогава първо не съм бил роден, второ нашите не са били в България, трето не са били българи и четвърто аз и сега не съм българин. За какво ми е българско гражданство изобщо? И без това татко толкова време се е борил против българската народност. Ще взема да искарам едно македонско. Ама то и там много българи се нароиха. Ама аз ще се пиша като татко : по народност югославянин, по произход македонец. Не могат да ме българизират при това положение.

То има ли изобщо българска нация, че да са били клани българи на 9-ти септември? Още през 30-те татко е писал, че "държавата на богомилеца Самуил не беше втора българска държава, както искат да я представят българските буржоазни политици, а тя беше държава на македонските славяни, съществуващи наред с българското царство и
сръбското кралство". Има нещо гнило в цялата работа.

Но няма значение дали българи са били клани на 9-ти септември, важното е, че това е възмездие. Навсякъде в Европа го е имало. Абе и да го е имало и да го нямало, фашистите го заслужават. Ако е имало фашисти в България. Аз откъде да знам, нали не съм българин. Ама важното, че татко още тогава е одобрил всичко. На 16 декември 1944 г. в специална телеграма до ген. Гондуров, председател на Общославянския комитет в Москва, по повод Народния съд в България, той е писал: "Американският славянски комитет одобрява наказанието на фашистките предатели."

Лошото е, че много фашисти се навъдиха и в Америка и взеха, че ни изгониха. Та за това, ей ме на тука, какво правя и аз в тая страна? Татко хубаво се оплака, говори за "насилие и терор над работническата класа, негрите и американските славяни", за "безчовечна експлоатация и гнет", ама май трябваше да бъде по-мек. Сега можеше пак да съм си в САЩ. С никакъв 9-ти септември нямаше да ме занимавате тогава...“

„И аз това викам, и аз това викам,“ намесва се беловлас професор по история. „Да бяха други времена, изобщо нямаше да се занимаваме с 9-ти септември. Мен времената все ме изненадват. Хубаво бях почнал да пиша аз 89-та година предговор на книгата на онзи гаден фашист Симеон Радев - „Строители на съвременна България“. Всичко право си казах - прославих благородната роля на Русия спрямо България през вековете, оплюх всяка критична спрямо "освободителката" нотка на автора, коригирах всеки намек за неисторическоматериалистичен анализ на събитията. Мацах, драсках и изменях, нали за това съм се подготвял цял живот. А то какво излезе? Наще взеха, че сдадоха властта, тъпата книга излезе 90-та година и моя предговор малко лъсна. За известно време се бях уплашил, че ще остана безработен, ама слава Сталину, нещата си дойдоха на мястото, наще се наместиха където трябваше и всичко се замаза. А аз в замазването съм много добър. Ето и днеска как хубаво го казах – че по 9-ти септември е било раздадено възмездие на убиеца на Александър Стамболийски - кап. Харлаков, и на кап. Йорданов - убиецът на шестте ястребинчета, както и на хора, плащали за партизански глави. Много си се възхищавам.

Ама на, ако си бяха старите времена изобщо нямаше да се налага да говорим за такива неща. Тогава всеки с пръст да го бутнеш, щеше да изпее моите мацаници за ястребинчетата. И как иначе, нали всичко беше по нашему. На, моето училище се казваше „Димитър Благоев“. Сега са му сменили името. Не помня как беше, като нищо и Симеон Радев да са го кръстили. Трябваше да го бастисаме навремето тоя фашист, защо го оставихме нямам идея.“

„Да, да, и аз не знам, татко казваше за него, че е най-големият предател на македонския народ,“ намесва се господинът с каменното лице. Разговорът прекъсва трети управляващ с вид на червена бабичка от мъжки пол. Мъчи се да каже някаква заучена фраза.

”... не знайте вий позор ли е туй, или слава....туй не знайте вий що е, позор или слава, пфф как беше, и аз какво съм тръгнал да цитирам Ботев, много ясно, че нито едно негово стихотворение не знам. Знам само „Символ верую на българската комуна“. Ама то май не е стихотворение. Пък и на Ботев не е. Знам, че един от наще го е съчинил навремето, ама карай, пак е единственото свястно нещо от Ботев. Трябваше нещо мое да си кажа и аз, винаги така добре ги измислям. В Москва съм завършил все пак. Ето на една конференция как първо поисках данък „богатство“, а после обясних как ще направя България данъчен рай. Никой нищо не разбра, решиха че съм много умен и ме направиха министър. А то и аз не знам какво исках да кажа, аз по принцип повтарям само заучени фрази. Както сега с Ботев. Много добре действа на електората.

Трябваше да кажа нещо и за 9-ти септември, ама не си бях подготвил фрази. Но това с възмездието беше добре. Хубаво каза колегата, навсякъде в ЕС е имало период на тридневно възмездие. Или пък не? То имаше ли тогава ЕС? Ще го кажа на някоя реч, толкова е двусмислено, че може да ме направят премиер. Ама аз все пак да си продължа, тия от ЕС са много глупави. Тяхното възмездие какво възмездие беше – Нюрнбергски процес, бла-бла. Ние първо ги избихме гадните фашисти, после им правихме процес. Няма да се бавим я. Бивало ги е нашите едно време. Братът на царя са го накарали сам да си изкопае гроба. Царете винаги са били фашисти. Май и Симеон е фашист. Нали баща му и чичо му са били фашисти? Трябваше днеска и той да каже нещо. Или него май отдавна го купихме и не е фашист. Това изглежда пак е подходяща двусмислица, трябва да си я подготвя...“

Нашият журналист изненадващо не издържа повече на излиянията на социалистическите души. Той се заби се в някаква кръчма и за финал прати само следните редове :

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!


P.S. Още информация плюс стенограма от заседанието на Народното събрание на 20 февруари - тук.