Приключиха ли споровете ни със Сърбия?

Косово обяви независимост и макар интересното тепърва да предстои, може да се каже, че една от големите несправедливости на Балканите беше разрешена. Ирландия първа призна новата държава, което никак не е чудно, когато познаваме историята на островната държава Ако България имаше национална политика и следваше някакви национални идеали, най-вероятно щяхме да изпреварим ирландците. Но от 1944-та година насам националните идеали на България или не съществуват, или са неясни, или пък изобщо не се вземат под внимание.

България ще мрънка, ще протака, а всякакви Гоцета и Серьожи много ще ги боли за „братска“ Сърбия. Нищо, че проф. д-р Стефан Карастоянов например, ръководител на катедра „Регионална и политическа география“ в Софийския университет, казва „това, което е Македония за България, това е Косово за Албания“, анализирайки сходната историческа съдба на двете области.

Но Гоцетата са ясни. По-странна е позицията на хора като Юлиян Попов. В днешния брой на „Дневник“ той казва, че независимостта на Косово ще е „нещо като край на сръбско-българската война сто двайсет и три години по-късно.“ Според Попов от днес нататък „вече никоя балканска страна няма да претендира за съседски територии“.

Дали наистина „войната“ със Сърбия е приключила? Дали България има правото да оттегли всякакви претенции към западната си съседка?

Ами не. България няма нито историческото, нито моралното право да забравя сънародниците си в Западните покрайнини, които и без това безброй пъти са били разочаровани от родината си. Докато в Сърбия има българи, които по същия начин както косовските албанци са жертва на несправедливи международни договори, България не може да спира „войната“. Която разбира се и аз, а и Юлиян Попов, разбираме изцяло преносно.

Не заради мен, който стоя на удобно в България, не заради Юлиян Попов, който пък е чак в Лондон, а заради хора като Иван Николов, председателят на българския културно -информационен център в Босилеград, които са посветили живота си на запазването на българския дух. Николов казва пред „Фокус“, че в очаква в близко време Сърбия да бъде обхваната от още дезинтеграционни процеси. Не веднъж той е подчертавал желанието на българите да се присъединят към майката родина и да излязат от орисията си на „последните версайски заточеници“. „Въпросът е във формата, по която ще се реализира това - дали ще бъде по пътя на европейската интеграция падането на границите, тогава всяка една общност или един човек би потърсил нови форми на регионално сътрудничество, в случая нови форми за приобщаване към България, или пък с някакво ново преустрояване на границите на Балканите, което също не е изключено,“ казва Иван Николов.

Когато самите българи от Западните покрайнини желаят промяна, изглежда доста жалко и недостойно ние от България да обясняваме как всичко на Балканите вече е изчистено и Югославия вече се е разпаднала окончателно. Не е. Това е пределно ясно и от риториката на сръбските политици. Заради нея включително, „войната“ продължава.