Смешниците и историята

В последно време у нас много популярно стана определението смешник. То разбира се приляга великолепно на огромна част от нашите публични личности, но ако има някой, който го заслужава в най-пълна степен и даже гордо може да се нарече цар на смешниците – то това е Стефан Влахов – Мицов.

Философ, преподавател в СУ, след което изгонен от там, Мицов има много значителни постижения в научната си кариера, като например опитът да изкара Ботев неуравновесен истерик в книгата си „Кой уби Ботев“. Но не това е най-интересното в биография на родения в Чирпан мислител. Впоследствие той стана македонист, присъства на учредителното събрание на ОМО и написа фундаменталния труд „Философски ключ към македонската идентичност“. Там между другото заявява, че „думата българин в западния свят повече означава медицинска диагноза, а не етническа принадлежност.“

Днес, на 136-годишнината от рождението на идеолога на българското освободително движение в Македония Гоце Делчев, Влахов-Мицов, новият македонски апостол, отново напомни за себе си. В последния брой на македонския вестник "Време" той разкрива „поредната фалшификация на българските учени“, които чрез дневниците на Яворов се опитвали да „побългарят“ Гоце Делчев. Идеята на Мицов е, че в новизлязлите лични бележници на поета, част от които записани на стенографско писмо, думата „всяко“ е нарочно променена на „българско“, за да се „българизира“ македонецът Делчев.

Относно стенографията, думата ще оставим на специалистите. Но когато пише статии, Мицов може да се постарае да не прави толкова явна пропаганда. Ако според него Яворов е смятал Гоце Делчев за македонец, а не за българин и за това днес българските историци фалшифицират записките му, то тогава какво остава за биографията „Гоце Делчев“, отново писана от поета? Мицов вероятно я е чел, но уж случайно пропуска да я спомене. А в нея нееднократно се говори за това, че Делчев е българин, а ВМРО българска организация. В Македония се споменава наличие на българско, турско и гръцко население, но не и „македонско“. Книгата „Гоце Делчев“, за удобство, я има както по книжарниците, така и в интернет. В отделен пост публикувам кратичък откъс от нея - за детството на Гоце Делчев.

Така че гениалният философ, когато се заиграва с думите на имена като Яворов и Гоце Делчев, може да се постарае да е поне малко по-изобретателен. Може и да е по-внимателен, когато си играе с вековните борби и страдания на македонския българин за свобода. Защото току виж го застигнали словата на одумвания от него Пейо Яворов : „който много страда, много отмъщава, който волски кротува, знае понякога и лъвски да се бори.“