Отново провалена Сърбия?

„Христос Възкресе! Отсега нататък всеки български гражданин ще може по-свободно да диша.“ Това пише главният редактор на в. „Зора“ Данаил Крапчев в статията си „Провалена е държавата“ през 1941 г. - малко след като Сърбия е пометена от немските войски. Тогавашната радост на големия борец за свобода на Македония е обяснима, но краткотрайна. След 1944 г. Сърбия отново заграбва куп български земи, които държи и до днес.

След скорошните президентски избори обаче, сръбската държава е изправена пред провал съизмерим с този от 1941 г.. На вота в неделя типичният великосръбски шовинист Томислав Николич, който оглавява Сръбската радикална партия вместо задържания в Хага Воислав Шешел, взе най-голям процент от гласовете - 39.6 процента. Досегашният президент Борис Тадич остана втори с 35.4 на сто. Предстои балотаж, на който Сърбия ще избере дали изцяло да се върне назад към шовинистичното си минало, или най-накрая да погледне напред и да се изправи лице в лице със собствената си история. Изборът на Николич обаче изглежда доста вероятен – главно с оглед на повишената чувствителност на сърбите заради случая Косово.

И все пак полезен ли ще е за България един подобен провал за сръбската държава – избирането за президент на Николич, носещ звучния прякор Тома Гробаря? Човек, който иска война за Косово, прекъсване на отношенията със Запада, ако областта стане независима, и смята Слободан Милошевич и Саддам Хюсеин за свои политически идоли...

Следвайки логиката на Крапчев, а и на много други, слабата Сърбия винаги е добре дошла за България. Но не трябва да се забравя, че обстоятелствата през 1941 г. и сега са съвсем различни. Ако днес Сърбия попадне в ръцете на Тома Гробаря, това в никакъв случай няма да значи подобряване на положението на хилядите българи в сръбските територии. И без това в момента страната е с най-високата инфлация в региона – евентуалната бъдеща политика на Николич може да доведе само до повече нестабилност, бедност и проблеми за населението. И ако днес положението на българите от Западните покрайнини, Нишко и Косово е лошо, то ултранационалистическата политика на Гробаря може да го направи непоносимо.

Международната обстановка е такава, че най-добрият вариант за българите останали в сръбските граници, е страната колкото се може по-бързо да се приобщи към Европейския съюз. Макар и трудно, това все пак може да стане при Тадич. Тогава граница между България и Западните покрайнини няма да има, хората ще могат спокойно да пътуват и работят у нас, а български фирми ще могат свободно да инвестират на запад от Трън. Българите в Косово – гораните, пък няма да послужат за пушечно месо в споровете между сърби и албанци и ще могат да се съсредоточат върху това да си намерят достойно място в новосъздадената държава.

За това колкото и примамлив да изглежда образът на една провалена и тотално изолирана Сърбия, той едва ли ще е полезен за българските интереси. Можем само да се надяваме, че една евроориентирана сръбска държава ще намали и влиянието си в Македония. Това разбира се може да е факт, само ако на Тома Гробаря не му се налага да посещава Босилеград като президент. Там между другото, той и без това няма добри спомени. На 4 септември 2002 г. Николич заедно с двамата си най-близки съратници от Радикалната партия Воислав Шешел и Александър Вучич беше принуден панически да избяга от Босилеград. Местните българи го посрещнаха със знамето на ВМРО и плакати: "Това е земята на Аспарух, Борис и Калоян", "Югославия я няма - искаме ревизия на Ньойския диктат", "Радикали, тук дойдохте с пушки и ботуши, а ще си заминете по чорапи и гащи".

Оттогава Николич не се връщал по нашите земи, а лозунгът на Шешел от 1990 г., че войната за Велика Сърбия ще приключи в Босилеград изглежда иронично пророчески.