И все пак, българска ли е Македония?

"Maкедония е люлка на българщината. Дори да стане нейна гробница, ние докрай ще водим борба за нейното освобождение". С това мнение излиза най-многотиражния за времето си български вестник "Утро" в навечерието на Балканската война. Такова е преобладаващото обществено мнение до 1944 г.

Днес обаче, нищо, че на теория България трябва да е излязла от идеологическите конструкции на тоталитарния режим, споменът за Македония е толкова избледнял, че чак избива в обратни крайности.

Обикновеният българин знае толкова малко за Македония, че за него е непонятно как малцина могат да се палят по тази тема. Нормално – след като медиите преобладаващо третират Македония като страна свързана с България колкото Дания, например. Нищо чудно, тогава, че блогърът Петър Стойков смята, че няма македонски въпрос, че Македония е македонска, и който твърди обратното е “интернет малоумник”. Стремежът му за оригиналност обаче просто отразява цялостното отношение на България към Македония, което личи и в най-малките неща – в прогнозата за времето, където само Скопие отсъства от балканските столици; в пълното неразбиране на младите българи, когато чуят македонско наречие; в отчайващо непознаване на българската история и някогашните български национални идеали; в папагалското преповтаряне на сръбските и гръцки тези за бъдещето на Македония; в инфантилните шеги за изостаналостта на западните съседи.


Разбира се, живеем в такова време, че всеки има право на мнение, включително ако то включва страст към убийства на гълъби, отвращение от деца с увреждания и симпатии към Албена Вулева. Всеки има и дадено от Бога право на самоопределение – било то като джедай, ескимос или македонец.Когато обаче става въпрос за неща от общонационално значение, за каузи отнели живота на хиляди и променили съдбата на половин народ, е добре да се говори поне с малко разбиране и познание. Нужно е да се отдели личното мнение от обективната историческа истина, нужно е просто Македония да се припомни на българина.


Защото когато той я забравя, подиграва, презира или обявява директно за македонска, веднага влиза в историята като символ на най-низкото падение на българския дух. Дух, който винаги се е борил за свобода и обединение, а на практика това е означавало борба за Македония и другите останали откъснати части от родината. Днешната апатия грозно контрастира с неистовата борба на македонците за свобода, която започва още от мига на подписването на несправедливия Берлински договор. Борба, която във всеки един момент е била българска, стремеж към свобода, която да е българска и пролята кръв, която винаги е била българска. Да спорим за това е излишно. Както всеки днес знае, че Александър Македонски е бил грък, така е безспорно и, че всички лидери на македонските организации след 1878 г. са били българи. Както те, така и народът, винаги са се обявявали за българи, а така са ги виждали и чуждестранните наблюдатели. Всички чуждестранни наблюдатели, дори сръбските.


Чии са тези думи :”ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. Всички други формули са етап за постигане на тая цел.“ Не са на някой интернет лумпен и патриотар, а на дългогодишния лидер на ВМРО Даме Груев. Той е един от създателите на тази организация, която в продължение на десетки години се бори нечовешки за БЪЛГАРСКА Македония. Размерите на борбата най-добре се обясняват от Пейо Яворов през 1908г. - „Бъдещите поколения ще се извръщат назад изумени— ако тоя народ оцелее. Гледката на нашето настояще ще представлява за тях едно невероятно минало. Българи — шепа хора под празното небе — защото робите нямат господ! — шепа хора застанали против целия свят. Съдбата ни е изправила на кръстопътя на непримиримите интереси. Ние воюваме против Азия и Европа, — против Мехмеда, който никога не се насити на кърви, и против Христа, който стана през вековете по-сребролюбив от Юда.“


Българинът днес не се извръща назад и не помни собственото си геройство. Не помни, че в името на българщината, Македония потъва в кървите на Илинденското въстание, Солунските атентатори влизат в страниците на целия световен печат, Владо Черноземски убива югославския крал и френския външен министър… Да не говорим, че точно заради Македония България влиза в четири войни и дава хиляди синове в жертва. Забравяйки всичко това, ние плюем на собствената си история. Нищо, това си е само за наша сметка. Всеки има право да се самоунижава. По-лошото е, че забравяме сънародниците си на Запад.


А в Македония борбата продължава да кипи. По-слабо, без самопожертвуванието на фигури като Мара Бунева, но със същия трагизъм. „Държавите, които поробиха Македония - Югославия и Гърция - са си поставили като главна задача да изопачат миналото, езика и писмеността на нашата народност, за да заличат по този начин нейната българска принадлежност,“ заявява преди години последният лидер на ВМРО Иван Михайлов, а днес картината не е много променена. Но българи още има, и то много – „застанали против целия свят“. Те се борят срещу управляващия елит в Македония, който има изгода да поддържа фалшивата доктрина на македонизма, срещу враждебно настроените медии, срещу невежеството на много от сънародниците си и главно срещу апатията на България. От нея най-много боли. Както и от глупави статии на тема македонския въпрос.


Точно заради тези хора, българите трябва да си припомнят Македония. Историята си е история, всеки може да я знае или не, но българите в Македония са настоящето, живата реалност. Те са нишката, която ни свързва с героичното минало на България и ни напомня, че сме нация.


Нещо повече, несправедливите подялби на Македония я доведоха до такова положение, че славянският етнос там първо се определя преобладаващо като македонски, а второ е принуден да съжителства с все по-неконтролируемите албанци. Това поставя на карта съдбата на цялата област Вардарска Македония, чиято окончателна загуба ще означава тотален исторически провал на България. Въпреки че има историческите права, нашата страна в крайна сметка ще загуби една територия, чиято важност се доказва дори само с неистовата борба, която всички балкански страни водят за нея. Евентуалното все по-голямо сближаване с Р Македония обаче, може да носи само дивиденти – не само в съзнанието на романтиците и родолюбците, но и в чисто прагматичен, геополитически и икономически аспект.


Днешният българин не осъзнава това. Вместо това вярва на фантасмагории, че ако Македония беше българска щеше да ни въвлече в постюгославските конфликти. Глупости на кило, както казват на запад от Златарево. Всъщност, Македония винаги е била българска, дори днес. Колкото по-бързо си го припомним, толкова по-скоро ще докажем и на себе си, че сме наследници на някогашните българи. А не посткомунистически неолиберални „интернет малоумници“.