Стига рушене!

Дори народопсихологията да е псевдонаука, каквато според мен е, пак е успяла да зебележи фактът, че ние българите най-много обичаме да рушим, а далеч по-трудно ни е да създаваме.

Комунистите дойдоха на девети септември, разправиха се с голяма част от интелигенцията и пробваха до голяма степен успешно да разрушат всичко дотогава съградено в държавата. „Цялата комунитическа власт в течение на първите 10 години от режима имаше за цял да потъпче и унищожи националното самочувствие на един народ, неговата история, традиции, обичаи, култура и да ги замени със сляпо преклонение към тези на една чужда държава – СССР“, заявява в легендарните си репортажи летописецът на епохата – Георги Марков.

Към края на властта си обаче, БКП решава да изпусне парата и инициира всепомитаща вълна от „червен патриотизъм“, който разбира се е неразривно свързан с вярността към СССР. „Този процес на канализиране на народните чувства имаше една определена цел – унищожаването им,“ пише Георги Марков.

Но какво става след 89 година , когато комунистите вече не са на власт. Целокупната българска некомунистическа интелигенция се зае усърдно и със всякакви средства да се бори против всичко, което някога старата власт е твърдяла. Но тази борба не се поде от една чисто българска позиция, от пиадестала на новата чисто българска интелигенция, която иска да се отърси от коминтерновските догми и да поведе народа към едно нормално съществуване.

Вместо ПРОбългарска, борбата беше АНТИкомунистическа. И в цялата анти риторика се ползваха пак старите тоталитарни похвати, изливаха се тонове жлъч, която безпощадно заля не само гротескните мисловни достижения на комунизма, но покрай тях и чисто български, свети неща. Отричайки трагикомичния просъветски „патриотизъм“ на БКП, новата българска интелигенция с лека ръка започна да оплюва, деконструира, преосмисля и изопачава чистото българско родолюбие, светлите възрожденски идеали.

Нима най-ярката трибуна на българските демократи не беше вестникът с красноречиво заглавие - „Анти“? Чак много по-късно той стана „Про & Анти“. Покрай комунистите не беше ли постоянно охулван и обикновения българин, всичко в държавата му, всичко, което го прави част от „въображаемото общество“ България – ако използваме термина на Бенедикт Андерсън.

Неспособни да използват старата си соц. идеология, бившите комунисти потърсиха по-лесно убежище в червения „патриотизъм“. Днес виждаме много такива примери – Божидар Димитров, Георги Първанов, Иван Гранитски, Андрей Пантев. Те продължават да използват този осакатен, жалък, проруски и циничен български патриотизъм, ползват го за политическите си цели, яхват го както в случая „Батак“.

Случай, между другото илюстрирал най-прекрасно пълната дупка на нашата „интелигенция“. Откровено слабия и глупав проект на Мартина Балева беше сръчно използван от родните червени патриотари за поредното им активно мероприятие. От едната страна те изсипаха хиляди лозунги, често граничещи с откровеното варварство. „Националистът“ Волен Сидеров дори застана до плаката „Балева на кол, швабата-юдеин на дръвник". От другата страна се подредиха цяла плеяда АНТИ-настроени интелигенти, които безмилостно емнаха не само старите соц. кримки, но и се съгласиха с тезите на Мартина Балева, застанаха плътно зад нея и дори започнаха да доразвиват писанията и. Всред целия този словесен бълвоч, някак незабелязани останаха трите смислени и цивилизовани отговора на статията „Митът Батак“ - на консула ни в Битоля Наум Кайчев, на новият ректор на СУ Иван Илчев и на историка Александър Долев. Между другото преди няколко дни и публицистът Милен Радев написа чудесната статия „Батак след Батак“.

Истината за Батак, това свято място за поколения българи, истината казана преди много години от Джанюариъс МакГахан, Анри Пиер дьо Вестин, Беринг и Скайлер и веднага влязла в българския национален разказ, остана някъде свита в ъгъла, наритана от всички днешни всезнаещи "синигери", модерни "цънцугери" и иначе много толерантни мислители.

Батак не е единственият пример. Нагледахме се на какви ли не проекти. „Демитологизации“ на Левски, на Ботев. Да, възрожденците имат нужда да се отърсят от клиширания и идеологичен образ, който комунизма им наложи. Но днешната „интелигенция“ отиде много отвъд това. Тя впряга неимоверни усилия само и само да деконстуира, да изобличи, да очерни фигури като Ботев, Вазов, Захари Стоянов. Защо питам аз? Кой печели от това? Ако само бяха впрегнали всичката тази енергия в нещо съзидателно, днес вероятно щяхме да сме далеч по-успяла държава.

Философът Стефан Влахов-Мицов например, написа книгата „Кой уби Ботев (Политически мистерии)“, където полага неимоверни усилия да изкара революционера една жалка, неуравновесена, дори страхлива личност. Хайде, подбудите на родения в Чирпан пишман македонист са ясни, все пак той е един от основателите на ОМО „Илинден“. След като никой не може да намери историческа основа на македонската нация, той героически пое задачата и написа фундаменталния труд „Философски ключ към македонската идентичност“. Там между другото заявява, че „думата българин в западния свят повече означава медицинска диагноза, а не етническа принадлежност.“

Какви са обаче подбудите на останалата част от българската интелигенция, на тези които веднага прегърнаха „Кой уби Ботев“, на тези които виждат в „Записки по българските въстания“ едно безкрайно тъжно произведение, което показва, че от нашенеца нищо не става. Откъде имат енергия да правят проекти като „Митът Батак“, да търсят мрачните потайности от Балканските войни, да ровят с лупа, за да намерят скрити грехове на българите от световните войни?

Та нали интелигенцията трябва да вдъхва вяра на народа, да го води напред, да му дава ориентири. Ангел Кънчев се самоубива в центъра на Русе в името на народа. Днес повечето български интелектуалци собственоръчно биха избили половината народ, ей така, от омраза. „Абе, вие нормални ли сте?“, пита Явор Дачков от екрана и гледа злобно, явно възприемайки себе си за нещо много по-висше от обикновения българин.

И все пак няма нужда днес да анализираме наново замисъла на „Записките“ на бай Захари. Той сам е обяснил в предисловието*. „Всичко, което представляваше Димитър Талев, беше една неистова любов към родината,“ ми каза синът му Братислав. Сега такива писатели няма. Всичко, което представлява по-голямата част от нашата интелигенция днес е една неистова претенциозност и целенасочено тъпо безродие, бих казал даже аз.

„Нека ни дава господ Бог повече разум и по-малки пъпове“, пише Ботев през 1874г., а думите му са безкрайно актуални днес. Стига рушене!

* Най-после към вас, братя, прости сиромаси, се обръщам. За вас съм се трудил да напиша настоящата книга, за да ви покажа, че най-горещите борци и защитници на нашето отечество са били не горделиви богаташи и надути учени, но прости и неучени ваши братя, които не са знаели повече от вас! Тия и никой други умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава; тия направиха да пригърми името българин по четиритех края на света; тия стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тирании, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме, с гьделичкане само да гледаме за умилостивяването на неговия поглед. Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество - свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример.

Македония - между фалшификациите на историята и боя над българи

Днес гост-автор в блога ми е журналистът от Скопие Виктор Канзуров, който предполагам вече добре познавате от моите писания. Съкратена версия на тази негова статия може да видите и в е-вестник.

Местните управници продължават да виждат България като огромна заплаха и подтикват към шовинизъм, а медиите открито говорят на сръбски

Виктор Канзуров

Често се пише за всекидневните фалшификации и изкривявания на историята в Македония, за генерализациите и подтикването към шовинистични чувства, които се поддържат от образователната система и медиите в младата република. Наскоро тези факти станаха предмет на интерес и на финландската секция на Хелзинкския комитет за защита на човешките права.

Пропагандата наричана “история”, насаждана на децата от най-ранна възраст и запазена от времето на югославския комунизъм, създава постоянната конфликтност на Република Македония със съседните и земи. Правителството и медиите допълнително експлоатират тези нагласи, като подтикват към шовинистични чувства към цели нации, които са редовно представени като неприятели на „съществуващия от векове“ македонски етнос.Съседите са особено виновни, защото „крадат“ самобитната македонска история. Тъй като Република Македония ,още от своето създаване в рамките на титова Югославия, прогласи за свои духовни темели исторически личности, които са се декларирали като българи (революционери, възрожденци и царе), не е трудно да се предположи кой съсед е най-често на мушката на интерпретативно-фалшификаторската доктрина на македонизма.

В очакване на доклата на финландския Хелзински комитет можем само да изброим няколко примера от хубавата македонистична реалност.

Вече много се писа за бруталното нападение на панихидата на Мара Бунева на 13 януари тази година, но не трябва да се забравят някои от премълчаните факти. Там хората бяха атакувани от защитниците на самобитността на македонската нация с викове: “Умрете Бугари”, “Смрт на Бугарите”, “Бугари Татари”… В деня на събитието само три медии (А1, Телма и Канал 5) дадоха думата и на потърпевшите от боя, а в следващите дни медиите в Македония целенасочено маргинализираха инцидента или пък изразяваха симпатията си към побойниците шовинисти. Телевизия Сител, вестниците “Вечер”, “Утрински вестник” и “Дневник” даваха думата само на биячите и техните адвокати, нарушавайки основното журналистическо правило – да се дава право на глас и на двете страни. Беше тиражирана лъжата, че предимно възрастните хора на панихидата са викали „Това е България“ и са псували „майка Македония“, а не се взе под внимание, че биячите бяха предварително екипирани с бейзболни бухалки, боксове и маски на лицата.

Уредникът на Телевизия Сител и водещ на централната новинарска емисия, сърбинът Драган Павлович Латас, редовно представяше инцидента като нещо нормално и позитивно. Журналистът, известен като един от най-големите българомразци в Македония, каза дори, че всяка година млади патриоти „с два-три шамара“ решават проблема с пробългарски настроените хора, които отдават почит на революционерката Мара Бунева. Мисленето на Латас може да бъде още повече предмет на интерес на организациите, които се занимават със защита на човешките парава, тъй като ръководените от него медии (Сител и „Вечер“) са изразителите на позициите на официалната власт в Македония. Друго твърдение на Латас, че Мара Бунева е извърила грях, убивайки официално лице на властта (което не е признавало македнската етническа индивидуалност и твърдяло, че македонските славяни са южни сърби) е особено интересно, с оглед на доразбирането на представите на управляващите кръгове в Македония.

В крайна сметка бяха задържани 15 хулигани, като обвинението се състоеше в крайно благата фомулировка „участие в побой“. След намесата на директора на Управлението за сигурност и контраразузнаване Александър Миялков, формулировката беше сменена на „физическо нападение“. Това нагледно показва колко многобройи и мощни са структурите в полицията, които не само поддържат „самобитността“ на македонската нация, но и македонисткия шовинизъм. На 7 август тази година, отново Телевизия Сител, без никакъв повод и причина, пусна в централната информационна емисия три минути от януарския репортаж на „Би Ти Ви“- „Македонизъм в криза“. Със странна мотивация и нескрит ироничен привкус, Сител излъчи част от изявите на македонски граждани с българско етническо чувство, които дават изява на самосъзнанието си и критикуват властта. Бяха съобщени и имената им. Един от въпросните граждани впоследствие веднага загуби работата си.

Друг случай, който може да помогне в доразбирането на представите на управляващите кръгове в Македония е един факт от 16 декември 2005г. Тогава Драган Латас обяви в централната информационна емисия на Сител преместването на програмата „Наше бинго“ от телевизия МТВ в Сител. Думите на говорителят на Никола Груески и на ВМРО-ДПМНЕ бяха : „Од данас па надаље и убудуќе, ‘Наше Бинго’ на Сител телевизија”, на чист сръбски език.

В последно време в Македония се рекламира изключително много и книгата на Стефан Влахов Мицов „Философският ключ за македонската иеднтичност“. Там авторът пише, че „думата българин в западния свят повече означава медицинска диагноза, а не етническа принадлежност.“ Части от книгата все още се публикуват в македонския печат, а споменатото изречение, което е едно от многото антибългарски, беше поместено във вестник „Време . Авторът Мицов доскоро беше директор на Македонския културно-информационен център в София, а сега е на работа в македонското посолство в България.

В интервю за вестник „Вечер“ Мицов коментира : „Македонецът е човек отворен, толерантен, дори когато мисленето и твърденията на другия могат да го засегнат, те не влияят на неговата позитивна насоченост към света. Не рядко тази отвореност и толерантност се отразява негативно на македонеца. За разлика от него, българинът изпитва страх, той е патологичен случай. Оттук идва и неговия шовинизъм към всичко, което не е българско (особено македонското)...“

В началото на тази година в македонското публично пространство беше обявено намерението да се отпечата новооткрития дневник на Кръсте Мисирков, човекът провъзгласен в Македония за баща на македонския литературен език и за личност номер едно в македонската история. Избухна огромен скандал, защото в дневника Мисирков се подписва като „македонски българин“. Веднага македонските медии започнаха да тръбят, че това е фалшификат, най-вече защото дневникът е намерен в България. Те пропускат да кажат, че Мисирков в по-големият период от живота си се е декларирал като българин, а дори се е изявявал и като български шовимист, наричайки сърбите „шумадийски свинари“. В по-редките си македонистични фази Мисирков нарича македонизма „ново течение“ и казва, че тъй като желанието на сънародниците му за обединение с България е неосъществимо, те трябва да отстояват своите собствени интереси и да се обособят национално. В глорифицираната в социалистическа Македония книга “За македонцките работи” ( за която сам Мисирков казва, че я пише като „импровизиран политик“) се подчертава, че бащата и дядото на писателя са се чувствали българи. Доста озадачаващо за хората, които не познават природата на македонизма, може да бъде и обстоятелството, че комунистическият режим е възхвалявал Мисирков, който е бил твърд антикомунист, а казано с речника на социалистите – реакционер.

Но за наградата за най-умело обяснение защо не трябва да се печата дневникът на Мисирков, най-големи шансове има говорителят на опозиционния Социал-демократически съюз на Македония, Емилиян Станкович – заради иновативната употреба на езикът на тялото. На специална пресконференция той първо ракритикува властта, че смее да печата тази книга, когато тя „идва от България“, след което направи драматична пауза от няколко секунди, наклони главата си назад, издаде брадата напред и каза бавно : „Внимавайте...от България!“

Борба

Кога умра, не копай ме
между мъртви люде, -
дето няма борба, живот,
тежко ще ми бъде.

Закопай ма край Дунава,
в лозята свищовски,
дето цъфтат цветя, треви,
сякакви овошки.

Кога вейне тихи ветрец,
кога шумти Дунав,
то тогава аз ще кажа:
"Сега не съм мъртав".

Посади ти на гробът ми
божур и латинка -
дано дойдат Стоян, Рада,
дано дойде Минка;

па да берат жълто цвете
и китки да вият,
под шапките да ги втикат,
в пазва да ги крият...

Когато бях аз момченце
младо и зелено,
за мене бе и морето
само до колено;

но порастох, добих опит,
видях що е слава,
видях как я богатите
доят, като крава;

а пак честта на човека
цял ден е пияна,
свободата на народът
със кал е обляна...

Любен Каравелов, из "Нова песнопойка"

В блога "Истинска публицистика" качих и в статията на Каравелов "Турците всякога са тъпкали и тъпчат всичко, що е наше". Има още няколко нови материала, хвърлете един поглед ;)

Престъпление и наказание по английски

Британската преса продължава да лобира за освобождаването на Майкъл Шийлд, признат за виновен от българския съд за опит за предумишлено убийство.

Английският печат отново се раздвижи по случая „Майкъл Шийлдс“. Този път повод за нова порция драматизъм му дава писмо на президента Първанов до британските власти. Там той напомня отдавна известния факт, че „предвид Конвенцията за трансфер на осъдени хора в чужбина (чл. 12), която е призната от всички европейски държави, всяка страна има право да намалява, амнистира или отменя дадена присъда според собствените си закони“.

Писмото дава нова възможност за изява на английската преса, която отдавна смята, че Шийлдс е осъден несправедливо от българските власти. В Обединеното кралство от дълго време се води шумна кампания за освобождаването на Шийлдс, в която участват редица знаменитости и се използват открито антибългарски лозунги.. „Страна от третия свят - закони от третия свят,” се казва в специално направена по случая песен, а депутатката от Ливърпул Луиз Елман описа случая като „пародия на правосъдие”. Общественото мнение във Великобритания се обединява около факта, че българският съд се е провалил, че той е зависим и корумпиран и присъдата му трябва да бъде отменена.

„Ако това дело се водеше по британските закони, Шийлдс досега щеше да бъде на свобода. Нашето правителство трябва да подходи с чест и да освободи веднага Майкъл”, заяви в понеделник лидерът на лейбъристите в Ливърпул Джо Андерсън.

Лесно може да бъде намерена прилика между обществените настроения в случая „Шийлдс“ и в доскорошната българска кампания за свободата на медиците в Либия. С тази разлика, че България отдавна не е тоталиратна страна и съдебната й система недвусмислено се произнесе относно вината на Майкъл Шийлдс.

На 26 юли 2005 г. тогава 19-годишният Шийлдс беше осъден от Варненския окръжен съд на 15 години затвор за опит за предумишлено убийство на 25-годишния българин Мартин Георгиев. В съдебната зала Шийлдс беше разпознат от девет свидетели като извършител на престъплението. Според обвинението, на 29 май 2005 г. в курорта Златни пясъци Шийлдс е взел голям камък и го е стоварил върху главата на бармана Георгиев. Вследствие на удара част от костта на черепа на българина е отчупена, а лекарите едва му спасяват живота. От стрес съпругата му ражда преждевременно.

„Видях му само лицето, запомних го, мога да го опиша. Беше със светла коса, с месести устни и видимо по-голям, по-едър от мен. Това лице днес присъства в залата”, заяви в съда потърпевшият Мартин Георгиев.

Миналата година Върховният съд намали присъдата му на 10 години, а Шийлдс беше изпратен да я доизлежава в родината си. Медийният шум в Англия обаче продължава. Освен от пълното пренебрежение към българската съдебна система, той се подклажда и от появилите се през 2005 г. „самопризнания“ на лицето Греъм Санки. Първоначално Санки заяви, че поема вината за нападението срещу Мартин Георгиев, след което напълно се отметна.

Роднините на Шийлдс обаче веднага използваха случая, за да пробват да оневинят Майкъл. В съда се появи англичанинът Пол Грейни, който представи писмени доказателства – преведен на български език факс, съдържащ изявление за пресата, и статия от вестник “Уикенд Ехо”, Ливърпул. Разбра се обаче, че Грийни, който трябваше да докаже вината на Санки, е роднина на Шийлдс. Факсът със „самопризнанията“ също не се оказа носител на признание на факти и обстоятелства, обвързани с установените по делото, а и нямаше официална заверка. Показанията на Санки в „Уикенд Ехо“ пък бяха в пълно противоречие с доказателствата по делото и със свидетелствата на очевидците. Съдът тогава заяви, че „изявлението на Санки би могло да произтича само от човек, който изобщо не е виждал приложеното по делото веществено доказателство“.

Никой в Англия не се трогна от тези обяснения. Футболистите на “Ливърпул” Джейми Карагър и Стивън Джерард официално го подрепиха, „Attomic Kitten“ се събраха отново, за да пеят специално за Майкъл. В Интернет може да бъде подписана петиция за неговото освобождаване, вестник „Сън“ призова читателите си да пишат до президента Първанов, „почитатели“ направиха на Шийлдс акаунт в MySpace, а една от най-големите английски телевизии ITV пусна документалния филм „Забравеният фен“. Има официален сайт „Майкъл Шийлдс е невинен“, както и сайт на кампанията за освобождаването му от затвора.

„Не е правилно, би било израз на двоен стандарт и не би било добре за България – да бъдат освободени медицинските сестри, но не и английското момче“, заяви нареченият от вестник „Гардиан“ „адвокат на дявола“ Джовани ди Стефано. „Не става дума за това дали Майкъл Шийлдс е виновен или не, не знам дали е виновен, знам само, че е на 21 години и от две години и половина е в затвора, време е да бъде освободен”, заяви адвокатът, известен с това, че е защитавал публично Саддам Хюсеин, Слободан Милошевич и Желко Ражнятович-Аркан. В миналото ди Стефано беше почетен генерал на “Тигрите” и въртя бизнес с Аркан, като дори държа част от собствеността на футболния отбор на командира - „Обилич“.

Самият Майкъл Шийлдс се жалва в Страсбург, че България е нарушила човешките му права. И тримата европейски съдии, които бяха ангажирани с иска на Шийлдс, обаче категорично отхвърлиха жалбата му.

Единствено авторитетният британски вестник „Телеграф“ се усъмни в невинността на Шийлдс.”Това, което никой не попита, е защо съдът трябва да приеме самопризнания, които противоречат на всички известни факти по случая”, попита изданието и допълни, че “каквато и да е истината, случаят не е поучителен и говори зле за футболните привърженици на “Ливърпул”.

Остава отворен и въпросът защо 18 години след падането на Желязната завеса мнозинството във Великобритания продължава да третира България като вражеска и тоталитарна страна? Невинен ли е един англичанин, когато прави опит да убие българин? Какво щеше да се случи, ако някой пиян български хулиган беше направил подобно нещо в Лондон? Всички тези питания едва ли интересуват потърпевшия Мартин Георгиев, чиито живот вече е напълно друг. Няма да променят и факта, че през 2005 г. англичанин разби главата му с камък, а след това заедно с приятелите си продължи да го рита на земята.

Още по темата:
Мотиви към присъдата по НОХД № 1031 по описа на Окръжен съд гр. Варна за 2005 година, наказателно отделение

Tази моя статия се появи първо в "Електронен вестник" тук.

Българо-турски страсти в Интернет

Българи и турци възприемат историята различно, а някои кръгове у нас допълнително нагнетяват напрежението

„Ние би желали да знаеме, какво подразбират турските цивилизатори под думата цивилизация и какъв смисъл дават на думата прогрес? Ние сме твърдо уверени, че в цяла Турция не би се намерил такъв един турчин, който да ни обясни значението на тия две вълшебни думи.”

Такова мнение дава Любен Каравелов във в. „Независимост” през 1873 г. по повод желанието на Османската империя да „цивилизова” Азия и Африка. Днес Високата порта вече я няма, а Турция е светска страна, която се стреми към влизане в Европейския съюз.

Историческото наследство на Турция и специално взаимоотношенията с България изглежда обаче продължават да са взривоопасна тема. Всички си спомняме случая „Митът Батак” и истерията, инспирирана от един проект, който по думите на проф. Иван Илчев е „много слаб и показва незнание”. Тогава половината български медии скочиха патриотарски и унищожиха и без това невзрачния проект на Мартина Балева, а другата половина се потресе от цялата шумотевица и порица българина за преголямата му чувствителност на исторически теми. Никой тогава обаче не се сети да обърне внимание на реакциите на турското малцинство в България. А те бяха доста объркващи.

Във вече закрития от ДПС Интернет форум на община Ардино потребителят Serbest Korkmaz заяви: „Истината за Батак е: там са загинали много повече мюсюлмани, отколкото християни. Да, местни мюсюлмани, изклани от въстаниците по зверски начин. Историческата истина трябва да възтържествува - за да направим нов прочит на историята преди да продължим напред заедно.” Друг член на форума, Adem, пише: „Турците в Батак не са клали. Българските чорбаджии са клали, както българското, така и турското население.”

Подобни позиции тогава поддържаха повечето български турци в Интернет, което е озадачаващо, защото дори проектът на Балева „Митът Батак” не отричаше клането, а само проблематизираше последвалото му митологизиране.

И ако проекти като „Митът Батак” се преекспонират излишно и създават изкуствено напрежение, то обърканите исторически представи на българи и турци са по-голяма опасност. Особено видими са контрастите във възприемането на историята във видеосайта YouTube. Там са качени провокативни клипчета, под които се води истинска война на мнения между българи и турци.

Потребителят airboy52 например е качил няколо материала, възхваляващи Османската империя, където обсадата на Плевен и битката на връх Шипка са представени като трагични за Балканите събития, които дават начало на нещастие и разруха. Авторът на клипчетата изразява мнение, че по време на Османската империя различните култури и религии са съжителствали щастливо, а ситуацията се е променила след Руско-турската война от 1878 г. В коментарите си airboy52 допълва, че според него еничарството е било перфектна военна система. “Хората с радост са давали децата си за еничари, защото така са им осигурявали висока позиция в най-голяма световна империя.”



Тези мнения будят вълна от недоволство сред българи, румънци и сърби така, както евреи биха се ужасили, ако някой започне да възхвалява Вермахта и СС в YouTube. Българинът tsarvulko обяснява, че е възмутен от клипчетата, защото според него да обичаш страната си не значи да изопачаваш историята и да обясняваш, че Османската империя е донесла мир и просперитет. „Не можем да посеем семената на взаимното приятелство, ако турците пропагандират, че петте века мъки са нещо, за което ние трябва да сме благодарни. Трябва да уважаваш някого, за да си му приятел. Да възхваляваш Османската империя в битките, донесли свобода на България, е подигравка с българския народ“, смята той.

Турците са на противно мнение. Semestersami смята, че българите трябва да са благодарни на османците, задето са ги защитавали 500 години. Малко по-късно той обяснява, че е изнасилил 143 българки, а народът му е правил същото 500 години. „Трябва да уважавате баща си, защото той иначе ще ви срита мръсния задник“.

Baburmongol пък смята, че турците трябва отново да застанат под знамената на Исляма и да премахнат глупавите граници на Балканите. „Всички трябва да се обединят под знамето на пророка Мохамед. В името на Алах, ние ще се върнем пак на Балканите“. Onur 214 е съвсем патриотично настроен : „Не забравяйте един факт, световната цивилизация е изградена от нас. Ние сме били лидерите в световната наука и цивилизация. Някой ден ние ще се върнем и отново ще поведем света. Защото сме ТУРЦИ!“.

Потребителят Yymanes споделя това мнение и е пуснал няколко клипчета, в които обяснява, че Османската империя отново ще завладее старите си земи. „Гневът се връща, кръстоносците плачат, защото свещените войни се вдигат отново на Джихад,“ пише Yymanes. „Къде са знамената и армиите? Къде са еничарите и спахиите? Къде са турците? Светът се нуждае от османците. Турците идват отново!“ Българският отговор е не по-малко цветист. Pavel4441 препоръчва на турците да се върнат в централна Азия, където козите ги очакват, и заявява : „Пикая на Мохамед!“



Страстите така или иначе са доста изострени, а общото минало - трудно съвместимо с добрия тон. Лошото е, че в България, а явно и в Турция, някои политици се възползват от чувствителността на хората и създават допълнително напрежение. Такъв беше случаят Батак, а още по-неприятна беше скорошната случка в село Трънак, където българи разбиха с кирки турска чешма и пуснаха деянието си в YouTube. Бяха поставени надписи „Убийци” и „ДПС вън”. Важно уточнение е, че чешмата е издигната от ДПС в памет на трима турски терористи, участвали в атентата на гара Буново през 1985 г. След поставянето на бомба във вагона с майки с деца, извършителите са осъдени на смърт и присъдите изпълнени. Не е ясно разумно ли е било да се прави подобен паметник, но доста красноречиви са настроенията на част от българските потребители на видеосайта.



„Оооо, д*ба и турците мръсни!!!Браво на тия момчета, да им изкъртим и главите турски“, заявява valeto6. „Напред, братя българи, срещу турската сган в България“. Mikareissen е още по-категоричен : „Клане за гнусните турци! Хейл Хитлер! Имам чувството, че много скоро Русия ще унищожи исляма в целия свят.“

Не закъсня и турският отговор. Турската онлайн организация „Ayyildiz Тeam” разби сайтовете на българското Министерство на земеделието и на Дирекцията за национален строителен надзор. Страниците им се пренасочваха към друг Интернет адрес, на който на английски и турски пишеше: „Тъй като държавата не реагира на разрушаването на турския паметник-чешма, засега два ваши министерски сайта са хакнати. Това е протест срещу „Атака” и Волен Сидеров”. През лятото същата организация удари сайтовете на вестник “Атака” и на партия “Атака”. Хората на Сидеров между другото отрекоха да имат връзка с разбиването на чешмата в Трънак, но телевизия СКАТ излъчи хвалебствен репортаж от мястото на събитието.

Кой у нас се заиграва най-много с историческите наслагвания у хората? Не трябва да се забравят някои факти, например, че всеки трети представител на „Атака“ в парламента е бил член на ДС, или пък, че ДПС, чийто лидер е известен и като агент „Сава“, номинира 60 бивши сътрудници на тайните служби за кандидат-кметове на изминалите избори. Тънката струна на българо-турските взаимоотношения е любима на бившата Държавна сигурност, но докъде ли може да бъде опъната?

Тази моя статия се появи първо в "Електронен вестник" тук.

Само заради роба други се сражават...

„Българският народ желае мира, ала той е готов да грабне пушката във всеки момент и да действа с ножа все така добре, както и с ралото. Той знае, че не сме ние, които можеме да наложим мира или войната. Той не се приспива от отровата на ония, които се стараят да го убедят, че друг ще се грижи за нашето спокойствие, че друг ще ни гарантира мира. Той знае, че тоя друг ще бъде господар, а ние слугите. Той знае още от турско време, че само робът не служи в казармата, че само робът е изключен от войската, че само заради роба други се сражават.“

Реч на военния министър ген. Теодоси Даскалов, 22.12.1940г.

Празник?

"Честит празник," обърна се днес към мен един колега. Комунист между другото, от най-искрените.

Чудих се какво да му отговоря. Май по-наясно бях за собственото си мнение няколко дни преди това, когато пак той ми честити годишнината от октомврийската революция. Празник ли е 10 ноември? Може би, с оглед на днешното ни положение, не е. Но все пак е ново начало.

Собствените ми спомени от периода са доста мъгляви. Заведоха ме е на първите свободни избори. Ходих в предизборната секция и си играех с бюлетините. Даже противно на всякакви закони си взех няколко вкъщи. Винаги така ги броях, че сините да печелят, а червените да са на последно място.

От „9 септември“ площадът пред нас стана „Независимост“. Вкъщи си имах няколко сини знаменца и ги веех по митингите.

Днес съм доста разочарован от „сините“, които се оказаха стари "червени". Но ако 10 ноември не се беше случил нямаше да мога да кажа подобно нещо публично. Всъщност изобщо нямаше да имам подобен блог. Нямаше начин да притежавам и повече от половината книги, които днес са в библиотеката ми. Какво пък, даже нямаше да мога да имам снимка на Ленин в тоалетната. Разпадна се целия стар обществен дискурс и колкото и безнадеждно да ни изглежда понякога днешното положение, 10 ноември все пак ни дава шанс за бъдещето. Братислав Талев ми разказа как баща му си е отишъл с мъка в сърцето за България, толкова здрава е била захапката на тогавашната власт. Днес ние имаме право поне да мечтаем.

Снимка: Капитал Light

Заплати

Иска се увеличение на депутатските заплати с 44%. Имало и намерение за поне 20 нови коли, съобщи bTV. Парламентът иска близо 20 млн. лв. повече средства от държавния бюджет за работата си през 2008 година.

За учителите пари няма.

Шампиони по национални катастрофи

Колко пъти сте чували следните мантри:

-"Да, комунизмът си имаше минуси, но модернизира една бедна селска страна."
-"Имаше стабилност, нямаше бедни хора, образованието и здравеопазването работеха".
-"Велика идея, но провалена от алчността на хората."

Аз лично милион пъти. И преди беше ясно, че всичко това са глупости и евфемизми. Днес имаме на разположение и синтезиран набор от неоспорими факти, чрез които може да бъде оборен и най-върлия нео -комунист. Благодарение на Христо Христов от вестник "Дневник", научаваме истината за икономическото положение на България по времето на социализма, или по-скоро за поредицата национални катастрофи в този период.

Анализът на Христов е необходимото парченце от пъзела, разкриващ истината за комунистическия период България - едно раково заболяване, за което ние все още търсим лек. А лошото е, че светът все още не знае, дали такъв лек съществува.

П.С. Чудесен анализ на ситуацията прави Комитата.

Малко самореклама - publicistika.blogspot.com

Искам да обявя, че днес, по щастлива случайност на празника на народните будители, започвам един нов проект - publicistika.blogspot.com. Там ще публикувам статии именно на хората, които днес наричаме "будители" и строители на нашата България.

Ако е вярна максимата на Георги Раковски, че "вестниците са огледало на народите", то нашият народ днес е в доста окаяно състояние. Но българските публицисти и журналисти не винаги са били зависими, глупави, необразовани, подкупни, чуждопоклонни и сервилни. Някога е имало истинска публицистика. Publicistika.blogspot.com има за цел да припомни точно нашата истинска публицистика на съвременния читател.

Днес публицисти са предимно бивши агенти или слабоинтелигентни пионки, но в историята на българската журналистика има и имена като Христо Ботев, Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Стоян Михайловски, Димитър Талев, Стефан Танев. Голямата част от творчеството на тези хора е актуално и днес. Надявам се то да припомни на днешния читател, че някога и българите са имали свои идеали, били са свободни и независими, силни и горди, талантливи и честни.

В блога ще бъдат публикувани почти изцяло материали, които не могат да се намерят другаде в Интернет. И дано, както казва Ботев, гласът искрен благороден в сърцата отзив да намери.

Първата публикация в блога е точно на ненадминатия връх в българската журналистика - Христо Ботев. Писана в Цариград, статията "Защо и за кого аз пиша?" дава в началото си прекрасно обяснение на мотивацията на Ботев да работи като журналист. Втората и част представлява политически анализ на ситуацията в Османската империя и в Европа като цяло. Статията не може да се намери другаде в Интернет. Ще се стремя да качвам нови материали всяка седмица. Приятно четене!

Използваната картина се казва "Стремежът към Ботев" и е на Минчо Никофоров (1932г.)