Българските блогове очевидно стават все по-популярни. Блогъри биват привиквани в МВР, гостуват в националната телевизия, а вестник “Култура” пожела да публикува едно мое изследване върху българската блогосфера. Ето за какво става дума:
Блоговете като шанс
Към картография на българската блогосфера: степени на публичност, идеологии, влиянияhttp://www.kultura.bg/article.php?id=13201Добрият вестник според мен е този, в който нацията разговоря със себе си, размишлява драматургът Артър Милър през 1961 г. Днес ''добрите вестници'' отдавна се държат от големи, транснационални компании, които малко или много ги поставят в определена политическа или икономическа зависимост. В България, макар и на едно по-слабо, местно ниво, журналистиката също страда от подобни проблеми. Пресата, в най-голяма степен, е все още зависима от силните на деня по времето на прехода – старите комунистически кадри, новобогаташите и оформящата се олигархия. Но в същото време добиващото по-оформен вид гражданско общество започва да търси своите канали за влияние и публичност. Щом не може да ги намери в традиционните медии, ги открива в интернет – и главно в блоговете. Именно блоговете се превръщат в едно виртуално пространство, където ‛нацията разговоря със себе си"; и то за проблемите, които смята за най-важни в дневния ред. Обсъждат се случаи, които не намират подобен отклик в печата, говори се на нов стил, оформят се нови лидери.
В международен мащаб блоговете се превръщат във все по-силен инструмент за влияние – политическо, икономическо, журналистическо. Макар и със закъснение, нямаше как подобен процес да не се зароди и в България. Днес нашата страна има сравнително добре оформена блогосфера, свои своебразни блог ''звезди'', няколко обединения и голяма палитра от жанрове. Тази нова степен на публичност даде път в блогосферата и на имена от висшия политически живот в страната – като експрезидента Петър Стоянов и министъра на външните работи Ивайло Калфин. Това превръща блоговете в извор на целенасочени и конструктивни тези, които могат да намерят реално приложение в обществото и са далеч от импотентната ''говорилня'' на форумите. Все още обаче българската блогосфера не може да достигне равнището на влияние, каквото има например американската. Традиционните медии не са достатъчно отворени към новото, а и самото общество е все още доста консервативно, що се отнася до източници на информация. Но и българската блогосфера все още не се е развила жанрово и генерира ограничен набор от тези, които съответно имат и по-ограничена аудитория.
Ако се доверим на определението в статията ‛Влиятелната мрежа'' на американските политолози Даниел Дрезнър и Хенри Фарел, блоговете са лични дневници, политически анализи, рубрики със съвети за любовта, компютрите, парите или всичко изброено едновременно. През 1999 г. са били около 50, пет години по-късно вече са между 2, 4 и 4, 1 милиона.
Технорати , един от най-известните сайтове, следящи блоговете и връзките между тях в момента, изчислява, че на ден се появяват 10 000 нови блогове.
Как този световен процес намира отражение в България? По данни на сайта
eu.socialtext.net , в България има приблизително около 25 000 блога. Сред тях най-много хора (около 15 000) ползват българската блог-система
blog.bg. Интересното е, че оттам обаче идват сравнително малко влиятелни блогъри.
По-изтъкнатите автори у нас са обединени в няколко блог-агрегатори. ‘
’Мегафон’’ на в. ‛Капитал‛ обядинява най-интересните политически и икономически блогове. Още по-мащабен е проектът на в. ''Дневник'' –
''Блогосфера – най-добрите български блогове на едно място''. Жанрово ''Блогосферата'' е изключително разнообразна – тя включва повечето блогове от ''Мегафон'', като към тях добавя всевъзможни други – на тематики от информационни технологии до фитнес.
Третият основен-блог агрегатор е ''
Българската свободна планета'' - сайт за участниците в движенията за свободен софтуер и култура в България. Там обаче присъстват и редица блогове, които са на съвсем друга тематика, но просто са приели да са със свободен лиценз.
Основен момент и при трите основни блог-агрегатора е, че авторите в огромната си част са вписани с истинските си имена. Още оттук се оформя идеята, че блоговете създават нов тип интернет-публичност, където анонимността не се подразбира. Тя почти напълно е изключена. Блогърите се грижат за своята популярност, стремят се да я разширяват и защитават името си и позициите си като автори.
Малко или много, по дефиниция същината на един блог е егоцентрирана върху неговия автор, казва Йовко Ламбрев (
yovko.net), един от най-популярните български блогъри, и добавя:
Всъщност най-глупавото нещо, което можете да направите в коментар към един блогър, е да му обяснявате какво очаквате да пише и кое е правилно или неправилно. Той не прави това за вас. Вие не сте в центъра на играта.В тези разсъждения се крие един от ключовите моменти при блогването – повечето автори го правят за самите себе си, за да изразят себе си и да се развиват. Блоговете не са обединени под някаква идейна шапка като форумите, при тях единственият ориентир е егото на автора. А щом това его определя съдържанието, естествено, че ще фигурира истинското име. Иначе цялата егоцентрирана система се разпада.
Това се усеща реално както от авторите, така и от читателите. По-четени са именно блоговете, зад които стои определено лице – с име и фамилия, а понякога дори със снимка. Споменатият сайт blog.bg е основата на повечето български блогове, но потребителите там изглежда не са осъзнали блогването в пълните му размери и го възприемат повече като продължение на форумните традиции и като не особено отговорно занимание. За това и в трите основни блог-агрегатора присъстват съвсем малко представители на blog.bg, и то такива, които не са анонимни – като
Теодор Дечев и
Александър Божков.
Нужната популярност добиват блогове, зад които стои име, което е и известно. Дечев и Божков са такива, както и
Юлиян Попов или
Нели Огнянова. Хората посещават тези блогове, които са доказали отговорността и достоверността на позициите си. При това положение е естествено, че коментар по медийно право в блога на Нели Огнянова ще бъде прочетен от много повече хора, отколкото подобно мнение в блога на
bluebird да кажем.
Колкото по-позната на публичността е една личност, толкова по-популярен ще е нейният блог. Юлиян Попов пише статии за в. ‛Дневник‛ и е автор на книги, което автоматично му носи сериозна аудитория. Но трябва да се отбележи, че това е и целта на неговия ‛егоцентриран‛ проект julianpopov.com. Той е фокусиран върху обществено-значими теми, които малко или много вълнуват всеки читател. Не остава скрит стремежът на автора да е някакъв вид инстанция, да регулира общественото мнение и да оценява случващото се в страната.
Но има блогове, които не отсъпват по-съдържание, а просто имат по-малки амбиции. В повечето случаи става въпрос за онлайн дневници, тематично насочени не към общовалидни теми, а по-скоро към дадена субкултура или специфичен проблем - алтернативната музика например. В основата на сайта тук не е егото на автора, а по-скоро идеята – била тя музика, спорт или изобразително изкуство.
Пример в подобно отношение можем да намерим в блога
‛История на Македония‛. Това е един първокласен блог, създаден с огромни усилия от неговия автор, обединяващ в себе си цели масиви информация за историята на Македония. Историята е подчинена на обективни факти и документи. Така и в ‛История на Македония‛ почти няма авторов субективизъм, единствено исторически документи, събрани от всевъзможни места и обединени идейно около темата Македония. Името на блогъра не е известно, но това не пречи продуктът да е един от най-сполучливите в мрежата и да има сериозни позиции сред занимаващите се с история.
Наличието на популярно име пък не води автоматично до свръхпосещаван блог. Блогът на бившия президент
Петър Стоянов доста рядко публикува нови материали, а и създава съмнения, че текстовете не са авторски, а по-скоро написани от пресцентъра на СДС. Спорен е въпросът, дали популярни личности като Стоянов използват блоговете си като инструмент за влияние в обществото, или повече като притурка.
По-непознати имена, които обаче изрично акцентират върху ''егоцентрираната'' система на блога си, стават популярни – било то в положителен или отрицателен аспект.
Ангел Грънчаров, като автор на блог, със сигурност е едно от най-познатите имена в мрежата. Той не претендира да ползва факти или документи, а изразява силна лична позиция, често със спорни достойнства. Нещо повече, философът Грънчаров трудно търпи каквато и да е критика, ангажира се в редица лични свади в блогосферата и има навика да е изкючително многословен. Но въпреки това, блогът се радва на стабилна посещаемост, била тя и от недоброжелатели. Стремежът на автора за максимална популярност дава нужните резултати.
Като цяло, все още да е трудно да говорим за особено влияние на блоговете върху българския обществен живот. Неща, появили се в даден блог, излючително рядко намират после място в традиционните медии. (За сметка на това пък има случаи на недобросъвестно цитиране, когато материали от блоговете се копират изцяло, но без изобщо да е посочен авторът им или да е даден линк към сайта.) Изглежда в българското общество все още битува митът за ''сериозността'' на пресата, която винаги е по-достоверна от самотния анализатор.
Този ефект може добре да се забележи в блога на Юлиян Попов. Една и съща негова статия генерира многократно повече коментари в онлайн изданието на ''Дневник'', отколкото в блога му. Явно хората предпочитат да дадат мнение си на ''авторитетно'' място, където очакват ‛гласът им да се чуе‛… Така за момента много интересни блог находки остават незаслужено недооценени.
Известна вина за това носят и самите български блогове. Те все още са сравнително еднотипни и жанрово еднородни. В САЩ например много водещи специалисти водят блогове – за технологии, за наука, за литература, за спорт и т.н. В България може да се каже, че редовно поддържани специализирани блогове липсват. Изключение правят може би единствено блогът на Нели Огнянова и историческият ''История на Македония''. Иначе повечето хора просто еклектично събират в онлайн дневника си впечатления от света.
Българската интелигенция като цяло е по-консервативна, що се отнася до новите технологии. Засега повечето блогъри са представители на по-младите поколения, които логично все още нямат експертни знания. Изключения тук са IT специалистите, които по обективни причини присъстват дейно онлайн.
Последната кандидат-президентска кампания показа, че ако блоговете излязат от досегашните си шаблони, могат да спечелят много по-сериозен отклик. Тогава беше създаден един от малкото антиблогове у нас –
Гоце.нет, насочен срещу Георги Първанов. Блогът положи доста усилия да иронизира президента и си спечели огромна популярност както в мрежата, така и сред традиционните медии. Въпреки това, Първанов спечели вота. Това показва, че в крайна сметка в България (а и по света) е още твърде рано да се говори за някаква практическа сила на блоговете сами по себе си. Те по-скоро могат да играят важна роля на механизми за обратна връзка за големите медии. Според Даниел Дрезнър и Хенри Фарел блогосферата служи както за усилвател, така и за преобразовател на медийното покритие. Затова ще е толкова трудно традиционните медии - а в крайна сметка и политиците ни - да пренебрегнат блогосферата: тя е филтърът, през който обществеността осмисля въпросите на политиката.
И най-бегъл поглед върху нашите блогове показва, че почти всичките й преставители са дясно мислещи. Реално в онлайн пространството не може да се случи дискусия с ''леви'' блогъри, защото такива липсват. Да,
Ивайло Калфин и
Николай Камов имат блогове, но те са обновявани изключително рядко и имат повече декоративна функция. Втората по влияние партия – ДПС, също изобщо няма представителство в интернет... Така или иначе, за момента гражданската позиция в българските блогове е една, а реалната политика в страната - съвсем друга. Проблемите, които дневният ред на блогосферата често изтъква като най-сериозни, в реалното политическо пространство остават нерешени.
Вероятно с развитието както на самите блогове, така и на традиционните медии, подобни форми на интернет комуникация ще придобиват все по-голяма роля у нас. Засега блоговете имат своите положителни ефекти върху обществото – те наложиха нов тип интернет говорене – авторско и далеч по-култивирано от преобладаващата в медиите жълта ''вацовщина''. Блоговете имат потенциал и у нас да достигнат важната си функция – да бъдат регулатор на медиите, място, където обществото обсъжда проблемите си и ги посочва на властта. Повече обществено говорене - по-активно гражданско общество, по-сериозни медии, повече експертни оценки, по-цивилизован език, повече важни проблеми решени.
Вестник "Култура", Брой 27 (2466), 12 юли 2007 г.
Вестник “Култура” всъщност публикува съкратен вариант на моята работа. Пълната версия може да видите тук.
