Наши си парадокси

Като гости на предаването “Сите българи заедно сме” – има хора от западна и източна България, от всички части на Македония, от Западните покрайнини.

Събрали сме се, за да изпратим един приятел за Америка – не кой да е, а кодово име “Александър Пандов” от статията ми “Цената на българския паспорт”. Александър заминава уж на бригада, но смята да емигрира. Това не му попречи в статията ми, а и по принцип, да заема силни български позиции. Баща му е един от най-големите българи в Македония. Въпреки това обаче бъдещето му засега е като бояджия в САЩ…

Музиката е в унисон с превратната политическа история на Балканите и главно на Македония – редуват се всъщност несъвместими патриотични македонски народни песни и сръбски турбо фолк, с прокрадване на нови български хитове.

Повечето хора са македонци и логично преобладава сръбската музика. Интересно е, че македонците показват много по-голяма привързаност към нея, отколкото хората от Западните покрайнини – които фактически са сръбски граждани. Те пригласят много повече дори на македонските народни песни, а към “родните” сръбски са доста равнодушни.

Македонците обаче си ги пеят жизнерадостно, включително някогашния хит на Лепа Брана “Югословенка”. “Oci su mi more Jadransko, Kose su mi klasje Panonsko, Sestra mi e dusa Slovenska. Ja sam Jugoslovenkaаа” пее Лепа, а красиви македонки, които иначе мразят да наричат родината им “Бивша Югославска Република”, и пригласят.

Александър обаче идва до мен, поглежда ме усмихнато и казва : “Югословенки, а?”
Спира музиката и добавя : “Тука всички сме българи! Тая песен я махам и ще пусна нещо българско!” Моя милост доволно му дава “наздраве”.

Като нещо българско малко по-късно слушаме и Тони Стораро. Да припомня, че този наистина гласовит певец всъщност се казва Тунчер Фикрет Али и е етнически турчин :)

Въобще националната идентичност на Балканите си е пълна лудница. Фолк музиката пък е нейно достоверно отражение. Докато Аркан е колил босненци, неговата съпруга Цеца Величкович е била най-продаваната певица в Босна, а песните й, направени да поддържат бойния дух на сърбите, са се слушали и от двете страни на бойното поле...Парадокси всякакви.

Българска фирма купи 13 кабелни оператора в Македония

Българската телекомуникационна компания Кейбълтел, която е част от американски холдинг, e купилa 13 кабелни оператора в Македония, съобщи преди време македонският „Утрински вестник“. Компанията смята да води преговори и за останалите оператори в страната.

Телекомът е постигнал споразумение за придобиването на фирмите „Зора“, „Зора кабел“, „Кабелскоп“, „Максат и Наумоски“, „Кабелсат“, „Галакси“, „Кабел фокс“, „Кадис 200“, „Астра 99“, „Старкс“, „Спринг“, „Мултиком“ и „Сат медия“.

Ако липсва интерес към сделки с други оператори, по неофициална информация компанията ще поиска от македонското Министерство на транспорта и комуникациите да получи разрешение за работа във всеки район в Македония, включително и там, където вече работят определени оператори, тъй като това е позволено от закона, коментира Investor.bg.

Македонският журналист Виктор Канзуров коментира, че това дава надежда, че скоро ще може да се гледа повече българска телевизия в Македония. За момента там може да се гледа само фолк канала "Планета" и на малко места - "Би Ти Ви".

Това е първото по-сериозно навлизане на български медии в Македония. Поради политическите разделения между двете държави, там не излизат никакви български вестници, няма книги или филми на български. За сметка на това обаче има повече от 10 канала от бившите юго републики, повечето сръбски. В университетите огромна част от литературата не е преведена на младия македонски книжовен език и се ползва на сръбски, въпреки че българският е по-близък и практически и исторически.

Можем да се надяваме сделката на Кейбълтел да донесе положителни последствия за отношенията между двете страни. Тя е показателна, че вместо граждани на България и Македония да си разменят безкрайни обиди на политическа и историческа тематика, те могат просто да действат в името на икономическия си интерес. А интересът и на двете държави сочи, че трябва да имат все по-близки отношения.

Виктор Канзуров : Ако България не защити историческите си личности от Македония, то тя няма причини да съществува

35-годишният Виктор Канзуров от Скопие е може би единственият македонски журналист, който си позволява открити пробългарски позиции. Канзуров не пести острите си критики към властта и в Македония, и у нас. Следвал е философия в скопския университет “Св. Кирил и Методий”, след което работи в местни вестници, последният от които интернет изданието „Трибуна“. Там могат да се прочетат негови публикации, които изобличават доктрината на „македонизма“, сърбоманството в Македония и бездействието на българската държава.

- Г-н Канзуров, в статиите си открито говорите за българския произход на славянското население в Македония. Не са ли опасни подобни позиции у вас?

- Наистина, малко ме е страх, не толкова за мен, колкото за семейството ми. Такава е историята на Македония, че за хора с пробългарски позиции или за хора, които се чувстват етнически българи винаги има опасности, понякога и за живота им. Аз имам подобен опит – когато бях на 18 години бях арестуван от службите на Държавна сигурност – още по югославско време. Мотивът беше, че съм правил публични изяви Македония да се отцепи от Югославия и да съществува като самостоятелна и независима държава. Заплашваха ме, че ще уволнят майка ми и баща ми от работа, а сестра ми ще изгонят от училище. Сестра ми тогава беше на 15 години – какво можеше да разбира от политика или история. Днес ме е страх, че понеже фамилията ми е рядка – Канзуров, някои роднини могат да пострадат – да не им дават работа и т. н. Но точно защото ме е страх пиша всички тези неща. Това е историческата истина за Македония. Ако аз не пиша за нея, вечер, когато се завия с юргана ще ме измъчва съвестта. А по-трудно нещо за един човек няма. Аз искам да ми е спокойно, да мога да спя вечер. Именно защото съм страхлив и не мога да живея с такива трудности в душата – аз ги пиша.

- В по-ново време няма ли заплахи?

- Често в ресторанти или кафенета познавам, че на съседната маса седи полицай и слухти – толкова „интелигентнo“ се дегизират. Когато знаеш, че не си престъпник, не си лъжец, не правиш нещо вредно за страната – защо те следят тогава? Само защото принадлежиш по чувства към една нация? Не е удобно. Все пак в последно време има разчупване на ледовете. След 1991 г. в списанието „Македонско дело“ и в „Глас“ на ВМРО-ДПМНЕ излязоха някои статии, които ако не друго, поне признаваха, че до 1944 – 1945 г. славянското населението в Македония се е чувствало като част от българската нация. Казваше се, че така са се определяли и всички революционери, възрожденци, всички провъзгласени за основоположници на македонската държава. После обаче Държавна сигурност преследваше авторите, а изданията им бяха лишени от реклами. Това доведе до силна автоцензура. Но днес, освен нея продължава да е налице и физическата заплаха – както наскоро, когато делегацията на българското посолство и местни българи искаха да положат цветя в църквата „Св. Спас“ - на гроба на Гоце Делчев. 15 минути липсваше полиция и група от 10-15 хулигени отправяха реални заплахи към официална делегация на страна членка на Европейския съюз! Все пак не се стигна до инциденти, но случката беше показателна за това, че все още нищо не е спокойно. В случая не толкова за българската делегация, колкото за местните българи.

- Има ли други журналисти освен вас, които да са на подобни позиции?

- Освен електронното списание „Трибуна“ няма друга медия с такива позиции. Трябва да се знае, че в Македония за хора, които се занимават с обществена дейност – журналисти, историци, хора от естрадата, от изкуството, спортисти, се търсят откровени сърбомани. Впоследствие дейността им се използва за пропаганда. Може би в професии като лекари и инжинери има много хора, които се чувстват българи. Но има по-малко от петима журналисти.


[+/-] ...виж целия текст

- Тогава не трябва ли да се разпространяват повече български медии в Македония – освен единствената за момента - ТВ Планета?

- Първият проблем е, че България изобщо не е заинтересована за Македония. За съжаление това се чувства дори сред обикновените хора. Не, че те имат някакви лоши чувства към Македония, но представата им за това какво става там са толкова далече от реалността, колкото ние сме далеч от Луната. Така много обикновени хора смятат, че на 13 януари тази година, на панихидата на Мара Бунева, са били бити българи от България. Казват „вашите“ биха „нашите“, „там бият българи“. Такива бяха и статиите във вестниците. Как да обясня, че бяха бити българи от Македония, някои от тях може и да имат българско гражданство, но си живеят в Македония.
Вторият проблем е, че властта в Македония не иска нищо българско. Не може да си купиш дори минерална вода от България, макар че има повече от десет вида сръбска и гръцка. Няма никакви български стоки, само един вид шоколад. Нормално, собствениците на кабелните телевизии не искат да пускат нищо българско, нищо че езикът не е много по-различен от местния. Допускат се само поп-фолк канали, но самите те пускат музика от всички балкански страни, не са чисто български. Наскоро обаче прочетох,че много македонски кабелни оператори са купени от българска фирма – това дава надежда, че скоро ще може да се гледа повече българска телевизия. (Б. а. - Става въпрос за българската телекомуникационна компания “Кейбъл тел”, която купи 13 кабелни оператора в Македония.) За момента обаче има повече от 10 канала от бившите юго републики, повечето сръбски.

- Казахте, че властта в България не се интересува от Македония, няма ли надежда за някакво влияние от други български кръгове?

- Когато става въпрос за Македония има нужда от хора, които не само да са запознати добре исторически с македонския въпрос, но и познават психологията на днешния македонец. България виждам хора, които перфектно познават македонския въпрос, знаят какво се случва във Вардарска Македония и след Втората световна война и в наши дни, но не познават психологията на обикновения македонски човек. Малко хора в България са наясно колко е успешна „македонизацията“ на населението колко завършено е неговото отродяване. Освен това – повечето хора в Македония, които се чувстват българи са или прекалено интровертни, или пък „ексхибиционисти“. Докато първите само четат, вторите знаят, че с българското етническо самочувствие са по някакъв начин екзотични във Вардарска Македония и винаги получават внимание. И двата типа обаче нямат импулс за някакви практически действия, а и не знаят как да ги предприемат.

- Може би единственото реално действие, което нашата държава предприема е, че дава на македонците възможност за получаване на българско гражданство. Но в обществото продължава да се спори, има хора, които са против. Какво е вашето мнение?

- Това наистина е едно от малкото неща, които българската държава прави за Македония. Трябва да се знае, че от хората в Македония, които се чувстват българи, по-малко от 40% имат българско гражданство. Аз също нямам българско гражданство. Докато от тези, които имат - около 70% не се чувстват българи и го имат само от икономически интерес. Но въпреки това аз смятам, че България трябва да дава гражданства и да ускори процедурата. За момента няма строг срок, в който се получават паспортите и процедурата често отива до три години. Това дава възможност на така наречените „посредници“, както и на някои български бюрократи да печелят на гърба на хората, което според мен е отвратително. Трябва всички, които искат гражданство да могат по-бързо да го получат – ако нищо друго, те така поне спират да са българофоби.

- Дали чрез даването на паспорти българската държава стартира някакъв дългосрочен план за влияние в Македония?

hpim8235.jpg- Това е единственият начин, по който България за момента печели някакво влияние. Но по други, много по-важни въпроси тя изобщо не иска да играе роля. България изглежда изобщо не се интересува от това, че в Македония се проявява едно „нацистко“ отношение към хората, които се чувстват българи. Това не са някакви крайни думи, мога да ви намеря повече от 100 статии само в последната година-две, в които откровено можем да намерим станалия популярен „език на омразата“ спрямо българите. Не става въпрос за защита на македонистката доктрина или днешното македонско етническо чувство, говорим си просто за омраза към българския народ. Но българската държава e толкова незаинтересованa, все едно става дума за далечна и демоктарична страна като Норвегия.

- Виждате ли надежда за промяна на това поведение?

- Ако България не заяви някакво отношение към този македонистки, сърбомански „нацизъм“ и не защити своите исторически личности, родени в пределите на географска Македония, то аз не виждам причини България да съществува. България не защитава имена като Гоце Делчев и Даме Груев, чиито идол е бил Васил Левски и които са формирали революционната си организация по негов пример. Това означава, че България не се интересува не само от Гоце и Даме, но и от Васил Левски. Какво като той беше обявен за най-великия българин? Името на националният стадион, на футболният клуб, на булеварда в София, се превръщат е една фасада, в една измама към българския народ. Не може да проявявате такава незаинтересованост към държава, която фалшифицира личностите от вашата история. Как биха се чувствали Георги Първанов, Сергей Станишев или Георги Пирински, ако някой им бръкне в джоба, открадне им паспорта и кредитните карти и започне да ги използва? Не само това, а и твърди, че те винаги са били негови.

- Българските политици обаче не реагират. Защо е така според Вас?

- Явно всички политици в България от 1989г. насам се вълнуват само от личния си интерес. За интереса на българската нация изобщо не се интересуват. Не само това, а проявяват една учудваща летаргия и бездушие към сънародниците си. Няма какво да си замазваме очите, обикновените хора в Македония имат македонистко самосъзнание, защото не знаят как са се чувствали възрожденците и дейците от ВМРО. Но явно вместо да обяснява това, България се грижи бюрократите да получават рушвети от посредниците за паспорти. Само 10% от тази грижа да се пренасочи към историческата проблематика и много от трудностите ще бъдат решени. Хората в Македония мислят, че България краде тяхната история. Че Гоце Делчев, Даме Груев, Григор Пърличев, братя Миладинови са етнически македонци. Ако някой им каже, че тези личности са били с българско самосъзнание, ще трябва около минута преди изобщо да започнат да го мразят, първо ще се чудят дали е паднал от Марс или от Юпитер. Толкова са погрешни знанията им!

- Според вас каквъв би трябвало да е закъснелият отговор на България?

- България може да започне дело срещу Македония за това фалшифициране. Но за тази цел трябва екип от 10-тина човека, които да получават заплата. Трябва да се плати и за скъпи и качествени адвокати. България не иска да харчи пари за подобно нещо.

- Дали не е логично България да не иска да харчи пари за Македония, след като във властта са хора като Георги Пирински?*

- Сега сме 2007г. и предполагам, че го няма поне официално Коминтерна, макар че следи от него виждаме и в България и в Македония. Надявам се, че Георги Пирински няма идеологическия фанатизъм на баща си, а и да го има – че условията вече са други и той няма да може да го реализира. Времето не работи в полза на македонизма.

- Има някои хора в Македония, които твърдят, че не са сърбомани, но въпреки това не са и българи. Вашето мнение?

- Добре, да приемем, че в Македония няма сърбомани, а македонци, които са нито сърби, нито българи, нито гърци. Защо тогава има толкова сръбски ТВ канали? Защо се продават повече сръбски вестници в сравнение с всички останали, включително македонските? Защо тези „автентични“ македонци, потомци на Филип Македонски, са такива екзалтирани подръжници на всички сръбски спортни отбори? Защо на рожденните си дни слушат само сръбска музика? Защо винаги дават 12 точки за Сърбия на Евровизия и я подържат повече от любимата си Македония? Защо говорят с много сърбизми, които дори не са част от македонския книжовен език? Защо им пречи всичко, което идва от България? Македонци ли са това? Това са сърбомани, дори не сърби, а великосръбски шовинисти. Както е било желанието на Стоян Новакович – македонизма като ключ за сърбизирането на Македония. Хората просто ги мързи да мръднат от фотьойла, да отидат от библиотеката и да видят как всички македонски възрожденци са се определяли, дори Мисирков. За по-старите е разбираемо, те са минали през толкова опасности, че е нормално сега да не изявяват публично някакви пробългарски чувства. В критичната нощ и Св. Петър три пъти се е отказал от Исус. Това и аз го почуствах на плочата на Мара Бунева – когато хора отишли на панихида с цветя и венци бяха бити от лица на ръба на умствената изостаналост. После в медиите почти никой не каза лоша дума за инцидента…

- За някои представители на ВМРО-ДПМНЕ се говори, че имат български паспорти. Можем ли обаче да говорим за някакви симпатии към България от страна на тази партия?

- За това често се говори в Македония, но такива спекулации са неоснователни и даже смешни. Това са банални въпроси в и без това безкрайно досадната македонска политическа сцена, която тотално страда от липса на хубави идеи. Може би трябва да минат повече години, за да имаме безспорни доказателства, но и за момента по пътя на логиката можем да кажем, че ВМРО-ДПМНЕ е формирана от службите на Държавна сигурност в Македония. Така анти-сръбските и анти-югославските среди могат винаги да бъдат под контрол. Партията е силна, но никога не и се дава възможност да бъде на власт в ключови моменти – когато се прави приватизацията например, за да може старите управляващи да се стабилизират. Пълна власт ВМРО получи чак 1998 г. когато старите комунистически директори и функционери бяха вече мултимилионери и големи капиталисти – както виждам се е случило и в България.
Другата идея при създаването на тази партия беше да продължи фалшификацията на понятието Вътрешна македонска революционна организация. А сега, в момента ВМРО е една ултрасърбоманска партия. Според мен нейните лидери, включително Никола Груевски никога не са чели и няколко реда от историческа книга или статия. Това са технократи, които се занимават само с PR, с рейтинга си и говорят единствено това, което обикновения мързелив македонец иска да чуе.

- А как ще коментирате личността на Любчо Георгиевски, който се отцепи от ВМРО, после взе български паспорт и реши, че трябва да се оттегли от политиката и отново да стане писател?

- Любчо Георгиевски е един много интелигентен човек, който чудесно познава работите от нашата история, което може да се види от неговите статии. Но за жалост през 1998 г., когато получи властта, той продължи с криминалните деяния на предното правителство на СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония). Той не изпълни това, което беше обещавал 8 години и се показа като слабохарактерен човек. Самият Любчо забогатя много, а някои от най-приближените му бяха осъдени за злоупотреби с властта, или пък избягаха в чужбина – като Методи Смиленски в Австрия и Драган Даравелски в Сърбия. Мога да кажа от личен опит, че властта на Георгиевски беше тотално недемократична. Тогава аз бях журналист в правителствен вестник на ВМРО и знам как бяха поръчвани статии и как беше „защитавана“ каузата на партията в разрез с всякакъв морал. Аз не искам да имам нищо общо с подобни работи. Не може Георгиевски да се представя в България и по света като някаква демократична и антикомунистическа сила след като неговата власт беше чисто тоталитарна.

- Но много хора у нас имат симпатии към Георгиевски?

- Фактът, че все повече хора в България го харесват, защото е взел български паспорт, показва колко малко тук се познава македонската действителност. Любчо постави като лидер на ВМРО един сърбоман като Никола Груевски, защото мислеше, че ще може да ръководи партията в сянка. Но Груевич, както много хора в Македония го наричат, се показа много хитър и амбициозен и се измъкна от контрола на Любчо. Техният сблъсък не беше на някаква идеологическа основа, а чисто на лична. Трябва да се знае и че всички хора от ВМРО с някакви симпатии към България бяха свалени от властта след първата година от управлението на Георгиевски. Може би българският паспорт на Любчо е опит той да се предпази от съдебно преследване в Македония.

- И все пак, как виждате Македония след десет години?

- В момента Македония съществува като полупротекторат, явно има някакъв интерес от страна на САЩ за това. Най-силния фактор в момента са албанците, които в момента преживяват своя възрожденски процес. В това няма нищо лошо, но понякога той се проявява в шовинистки облик. Но и самата АСНОМ-ска Македония е дала доста поводи на албанците да имат такова отношение. Дори да имат някакви партийни различия, в името на националния идеал и крайната цел албанците винаги се обединяват. В момента страстите на албанците се удържат, докато Косово получи своята независимст. От друга страна славяните в Македония - били те българи, сърбомани македонисти или антични македонци са много разединени и не могат да окажат съпротива на албанците. А и предишния комунистически режим в Македония създаде такива навици у хората, че сега много искат да живеят от мързел и от некадърност. В Югославия хората бяха накарани да дойдат от селата в градовете, където да бъдат бюрократи или пазачи, където срещу никаква работа да получават заплата. Сега на тези хора не им е ясно, че вече не може да се живее по такъв начин. А други, богати хора като Латас ги манипулират по какъвто начин искат . Но за момента Македония живее от добрата воля на САЩ и на албанците – като един музей на Югославия и сърбоманския македонистки шовинизъм.

—————

*
Б. а. - Както съобщи преди време агенция „Фокус“, позовавайки се на вестник „Македонска трибуна“, във факсимиле на официални документи на Георги /Гео/ Зайков – бащата на Георги Пирински, той сам определя себе си “по националност - югославянин, а по раса – македонец”. Според архивите Зайков – Пирински е членувал в създадената по директива на Коминтерна ВМРО-(обединена). Тя е имала за цел да смени национално-освободителната насоченост на борбите на българите от Македония с класова и пролетарско-социалистическа.

Това мое интервю излезе първо е "Електронен вестник" тук.

Оптимистично за изборите

Изборите завършиха с очакавано ужасяващи резултати. Спечели политическия кариерист Бойко Борисов, изиграл блестящо поредната серия на филма „Спасителят“, станал много популярен в българската политика. СДС, НДСВ, Атака - все спасители, а все още няма нито един спасен.

На пренебрежително малко разстояние зад него са БСП и ДПС, които отново казвам, че за мен са доказано зло за страната. Трагикомично е партия, която представлява турското малцинство – най-много 10% от цялото население на страната, да е водеща политическа сила единствено с гласовете на това малцинство.

Вместо да анализирам всички тези очевидно неприятни факти, ще се помъча да погледна поне малко оптимистично. Избирателната активност е катастрофално ниска, но за това си има обяснения. Първо, както каза Карбовски, повечето избиратели се чувстваха като „прасета в космоса“ и нямаха идея за какво гласуват. Второ, съвсем резонно всички са уморени и разочаровани от българските партии.

Абсурдно е да се обвиняват хората, че са прости и за това не гласуват. До тази апатия ги доведоха всички досегашни правителства. Неуспелите идеали на „сините“, огромните кражби на „червените“, крахът на мечтата „Симеон“. Трагично щеше да е, ако въпреки всички тези провали хората продължаваха бодро да гласуват за някоя партия – както това правят в Северна Корея например.

От етнически българското население на страната гласуваха само около 20 процента. Другите гласове дойдоха от електората на ДПС. С други думи 80% от българите по една или друга причина отказват да гласуват. Да се надяваме, че това не е само от апатия, а по-скоро защото хората не са толкова елементарни да повярват на супермена Бойко, или на новите-стари лъжи на останалите партии.

Фактът, че ДПС почти спечели изборите също може да се окаже изненадващо положителен. Останалите партии могат по-сериозно да се замислят за собствената си сигурност и да ограничат влиянието на турското движение. Включително като най-сетне въведат задължителното гласуване. Дори Симеон каза :"Виждаме резултатите, понякога се налага малко аритметика и пак стигаме до тази избирателна активност“.Единствената полза от Атака в парламента е, че постоянно предлага подобен закон. Мисля, че е крайно време той да се приеме. Вярно е, че хората пак няма да има за кого да гласуват по съвест, но поне влиянието на ДПС ще се ликвидира. А когато се появи истински кандидат, той веднага ще бъде избран. За да спре веднъж завинаги неокомунистическата власт в България, с елементи на държавна мафия и турски шовинизъм, която се крепи единствено на 30% от избирателите. Идва времето на останалите 70%.

На колене вън в калта на стълбите!

Не си заслужава да се занимаваш с недостойни хора. Когато обаче на тях и им се дава медийно пространство и те пропагандират собствената си прогнила съвест, понякога не мога да се сдържа. Вчера в "24 часа" прочетох пространно интервю с Апостол Апостолов, астролог, диетолог и PR мениджър !? Този всестранно развит автор, направил докторат в Берлин, е регистрирал първата фирма за астрологически прогнози у нас, създател е на сайта otslabni.net, и е написал 17 книги.

Това, че печели от наивността и слабостта на хората си е негов проблем, но когато каже иронично : "българите обичат всякакви митове- Ботев е бил велик поет - с 29 стихчета, доста недодялани", то това вече става мой проблем.

И преди години българи са си позволявали такова отношение към Ботев. Едва ли имам право аз да ги съдя. Захари Стоянов обаче има. През 1888г. той отвръща на думите на един друг доктор - депутатът Цачев , така : ”Когато Христо Ботев се биеше с неприятеля, в това време доктор Цачев беше кольааси в турския аскер и когато той говори за такива хора, като Ботев, трябва да седне на колене вън в калта на стълбите.”

Та когато говори за такива хора, като Ботев, и Апостолов трябва да седне на колене вън в калта на стълбите. И даже да се позарови малко.

Така мисля аз за човека, според който Ботев е недодялан поет. Какво мислят обаче някои от държавните ни мъже, поне според сайта на Апостолов - superastro.net :

Сергей Станишев:"Апостол Апостолов е не само велик астролог; той е и голям мислител, истински философ."

Симеон Сакс-Кобургготски:"Апостол Апостолов е астролог от световна класа и се ползва навсякъде с огромен авторитет."

Царят даже му е подарил и снимка с автограф. Без коментар.

Предизборна криза на легитимността

Да хулим ли хората, че не искат да гласуват? Истината е, че те реално няма за кого да гласуват, дори при най-добро желание. Нека само да изброим основните претенденти:

БСП - за нея казах всичко необходимо в предишния си пост „Защо никога няма да гласувам за БСП“. Доказано зло за България.

ДПС – от всевъзможни кръгове, дори от самата БСП започват да се притесняват, че ДПС вече не е партия, а мафиотски октопод, който държи в пълно подчинение гласоподавателите си. Същински феодален господар, който постепенно автономизира турските и смесени райони. Дори Огнян Минчев каза, че ''етнокорпоративният монопол на ДПС създава все повече предизвикателства към българската национална сигурност''.

ГЕРБ – в медийните среди упорито наричат Бойко Борисов най-големият мафиот в страната, но още по-упорито избягват да го кажат публично. А доказателства за това има. Според блогъра Милена Фучеджиева бившият бодигард на Тодор Живков създава внушението "Мислете за мен като за анцуг" - следвайки философията на дъщерята на любимия си работодател. „А ако анцугът е паролата, то почти бръснатата глава е потвърждение на паролата за безпрепятствено влизане в душата на българския народ.“ Който отново може да заплати скъпо и прескъпо за наивните си надежди.

НДСВ – няма как да не го споменем, като стана въпрос за наивни надежди. Как да не се надява човек на сина на цар Борис III – олицетворението на надеждите на свободомислещите през тъмните години на комунизма? Как да не се сгромолясат болезнено всички тези надежди, след „великолепното“ управление на Симеон? Голям срам.

АТАКА – нова порция наивни надежди, жестоко убити от некомпетентния Митко Стоянов и „бизнесмена“ Слави Бинев. Безсрамна злоупотреба с родолюбието на българина.

„Десните“ – и най-слепите им подръжници започнаха да осъзнават кой, кога и защо създаде десните партии. Излизоха и пикантни подробности от биографиите на лидерите, които накараха посланията им да увиснат драматично във въздуха. През годините „сините“ партии се доказаха като идеалното място, където иначе достойни личности и идеи да бъдат опорочени.

Защо да гласуваме тогава? И все пак има смисъл всеки да отдели пет минути от безценното си наситено със смисъл време и в неделя да гласува. И невалидната бюлетина е глас. Тя показва, че повече не можем да живеем с откровените лъжи на нашите партии. Невалидната бюлетина е и камък в градината на БСП и ДПС, които разчитат именно на апатията на мнозинството. Трябва да се гласува, дали невалидно, дали по друг начин, колкото да се попречи поне малко на партиите, които са доказано вредни за България – червената и турската. Всичко друго е просто премирение. Аз ще гласувам с надеждата един ден да дочакам партия, която е доказала чистата си любов към България. Както е казал убитият от комунистите Георги Марков, тази любов не се декларира по кафенета и площади, не се изразява в крякане на папагалски лозунги, нито се заплаща или хонорува. „Тя мълчаливо стои в сърцето като трайна надежда във всяко голямо страдание и като неизразимо ликуване във всяка голяма радост.“

Защо никога няма да гласувам за БСП?

Разговарях с човек от БСП, който неофициално призна, че повечето хора от партията биха върнали веднага старата система отпреди 89 година само и само да им се отдаде възможност. Сегашните приказки за "демокрация" и "европейско бъдеще" били само удобна фасада, зад която старите комунисти чакали по-добри времена.


Малко по-късно му се оплаках, че не знам за кого да гласувам на евроизборите. С усмивка той попита: "Защо не за БСП?"


Ами точно заради това, което ми беше казал по-рано, и в което винаги съм бил убеден. БСП толкова няма връзка с БКП, колкото аз нямам с майка си. А има твърде много непростими неща, които БКП е сторила на България. От всички тях сега искам специално да спомена усилените опити на партията да премахне и опорочи всичко бългаско и да го замени с класови идеали и служба на СССР. Перфектен пример за това е един от задочните репортажи на Георги Марков "Мила родино, ти си земен рай", част от който цитирам :


Цялата комунитическа власт в течение на първите 10 години от режима имаше за цял да потъпче и унищожи националното самочувствие на един народ, неговата история, традиции, обичаи, култура и да ги замени със сляпо преклонение към тези на една чужда държава – СССР. Аз не зная в цялата българска история, след падането на Шишмановото царство, да е била преприемана по-целенасочена, по-свирепа, по-тотална акция срещу българското, българщината и българите. Главен проводник и ударна сила в тази антибългарска политика беше партията, която по всички обективни исторически дефиниции беше платен агент на чужда държава...

„Ние сме в епохата на маймунството – казваше един мой приятел – Ако в СССР започнат да ходят с главите надолу, нашите маймуни ще издадат закон в следващия час и ние да правим същото!“

Това горе-долу изразяваше цялата поредица от антибългарски факти, някои от които аз искам да припомня, за да се види още веднъж докъде бяха стигнали ония, които имат нахалството да твърдят, че са България :

Премахването на най-българския от всички български химни „Шуми Марица“ и заменянето му първоначално с вулгарна пошльотина, почти копие на съветския химн.

Изравняването на руския език в училищата с българския език


Премахването на стари български народни обичаи и църковни празници, спазвани от векове, и заменянето им с националния празник на чужда държава и чужди годишнини

Заменянето на твърде демократичната държавна структура с тежката съветска бюрократична машина

Замяна на именета на български футболни отбори като „Левски“, „Славия“, „Шипка“, ЖСК и други, със съветски имена като „Динамо“, „Торпедо“, „Спартак“ и прочие.

Замяна на старинни имена на български градове, като Добрич и Варна, с имена на съветски личност – Толбухин и Сталин. Масово назоваване на улици, училища, университети, индустриални обекти, селски стопанства с имената на съветски служители.

Преправяне на българската история и фалшифициране на исторически факти с единствената цел да служат на съветските интереси

Обвързване на цялата икономика с цялата политика на страната със съветската икономика и политика, дори когато това е било в явен ущърб на българските национални интереси

Налагане на съветска реорганизация на българското земеделие, което винаги е било далеч по-напред от съветското

Замяна на българските учебни програми със съветски

По съветски образец превръщането на творчески съюзи в дисциплинирани казионни организации. Въвеждане на съветски хонорари

Унищожаване на българския национален печат и въвеждането на съветско-подобни имитации на вестници

По маймунско подобие на съветския Комсомол създаване на български със същите осакатяващи младежда функции. По подобие на съветските пионери и октомврийчета създаване на български пионери и септемврийчета

Налагане на дълбоко противни на българския национален дух съветски ритуали, събрания, манифестации, паради

По подобие на сталинските награди въвеждане на димитровски

Залепване на съветски етикети върху разни български дейци, които гротесктно биват обявявани за „народни“, „заслужили“ деятели (руска дума). Бе въведено пошло-помпозното съветско звание „Герой на социалистическия труд“ и както в СССР бяха въведени подобни медали и ордени.

Едно от най-черните посегателства срещу българския национален дух беше опитът да се ликвидират свещените огнища на нашето възраждене – читалищата. Тяхната самостоятелност беше отнета и бяха придадени като безлични звена организациите на Отечествения фронт. Българските читалища, които са уникално явление в света и пред които много чужденци са сваляли шапки, трябваше да понесат този удар, понеже: „Щом в СССР няма читалища, защо ние трябва да имаме!“

Напълване на страната със съветски съветници

В радиото, телевизията и средствата за масова информация даване на абсолютна преднина на съветски новини и материали, твърде често превеждане на бюлетина на ТАСС

Съсипване на българския език с поток от съветски изрази, които си остават най-грозните петна по страниците на българските издания. Абсурдно съкращаване на имена на предприятия и фирми по съветски образец

Маймунството в партийните кръгове изхвърля българските имена на дечицата и ги заменя с всевъзможни Наташи, Серьожовци, Володьовци, Ниночки, Зиночки, Зои и т.н.

Въвеждане на съветски стил на живот от управляващата върхушка. Строга съветска кастова принадлежност

И най-страшното от всичко – въвеждането на съветски обществени отношения на грубо безправие и потисничество

Ако до средата на 50-те години патриотизмът беше несъвместим с „интернационализма“ (разбирай единствено вярност към СССР), то в последвалото десетилетие поставената под страхотен народен натиск партийна диалектика измисли формулата, че „патриотизмът е неразривна част от интернационализма“, което е абсурдна игра на думи, защото в действиетелност значи, че един гражданин на България е българин дотолкова, доколкото е верен на СССР.

Ала тази игра на думи, с която се целеше да се успокои не само надигналото се българско национално самосъзнание, но и съветското подозрение, доведе до вдигане на бариерите пред българското и впоследствие до организираното раздухване на патриотизма в строгите рамки на предполагаемата вярност към СССР. Този процес на канализиране на народните чувства имаше една определена цел – унищожаването им. Защото какво по-добро средство може да се намери за убиването на едно истинско чувство от превръщането му в казионно-партийна добродетел?

Ето истински кандидат...

... на безочието. Имало и Комунистическа партия на България - не БКП на лудия Спасов, а друга партия, която още по-интересното е член на Коалиция за България. Явно за евроизборите обаче е решила да участва самостоятелно, черпейки от "интернационалните" традициите на българските комунисти. Очевидно в листата и няма само ненормални старци, а и доста млади хора...Няма как срамното ни минало да не се реабилитира, след като никой не се интересува от него.

"Бъди подлога, помага по принцип"

"Бъди подлога, помага по принцип". Много подходящ надпис, особено като се има предвид, че го заснех във Факултета по журналистика на СУ :) Младите журналисти и особено журналистки от рано трябва да получават такива съвети, за се ориентират правилно в професията. Може също редовно да четат статията на Александър Кьосев "Момиченца" и да се вдъхновяват.

Цената на българския паспорт

Още в първите дни след влизането на България в Европейския съюз по медиите се заговори, че все повече македонски граждани подават документи за наш паспорт. Столичен вестник дори даде следното предложение : „ сънародниците ни край Вардара да кажат ясно – чрез обява със собственото си име в македонски вестник: „Аз съм българин по род и дух.” Тогава ще стане ясно кой е патриот и кой икономически потурнак, търсещ само тескере за достъп до Европа.”

Като оставим настрана това доста евтиното патриотарство, все пак остава въпросът : защо толкова много хора от западната ни съседка искат да имат българско гражданство?

Дали повечето са наистина “икономически потурнаци” или пък въпросът е много по-многопластов? Дали пък не е започнала някаква криза в наложената преди години от Сърбия доктрина на “македонизма”?

Със сигурност, в последните години все повече и повече македонци идват да учат у нас. В момента в България има над 5000 македонски студенти, като цифрата постоянно расте. Това сближава хората от двете страни на Вардара, за дълго разделени от доскорошните комунистически режими. Почти всички студенти рано или късно подават документи за български паспорт. Реалната цифра на желаещите българско гражданство обаче е много по-голяма. Документи могат да се подават и в посолството в Скопие, където хиляди македонци декларират български произход и искат българско гражданство.

Една от най-естествените причини за това наистина е икономическата. Горан Петров*, студент от Софийски университет, твърди, че повечето македонци подават именно по тази причина, тъй като страната е една от най-бедните на Балканите. “Те търсят препитание в чуждестранните държави, за да изхранват семействата си. Дори тези от ОМО Илинден имат само български паспорти и не искат македонски – защо са им – могат само до Сърбия и Албания да отидат.”

Горан казва, че е подал документи за български паспорт, защото чрез него ще са му отворени всички граници и ще може да просперира като човек. “Другата причина е, защото аз уча в СУ и не искам да се чувствам като чужденец. Българското гражданство ще ми помогне да се интегрирам към обществото, ако остана в България”, допълва той.

“Когато ме питат за националността ми, аз казвам, че гледам по европейски. В Европа за човека не съдят по националността му, а по качествата му като личност” казва Горан и обяснява, че “тук политическото положение е такова, че държавата позволява да се изкарват български паспорти. Това не означава, че всички, които подават документи се чувстват българи. Всеки има право да се чувства както си поиска и това не може да му бъде наложено.”

Не всички обаче са на позициите на Горан. Един от тези, които вече имат български паспорт е Илия Стояновски. В момента той учи в УНСС и е заместник председател на македонското студентско дружество “Вардар”. То е пряк наследник на създадената през 1920г. от Иван Михайлов организация, която винаги се е застъпвала за българския характер на Македония. Бащата на Илия – Йован Стояновски през 2000г. пробва да основе в Скопие българско гражданско движение ''Радко''. Заради някои инсценирани инциденти на представянето на организацията, през 2006г. Йован лежа няколко месеца в скопския затвор, а ''Радко'' беше скоропостижно закрита. Всичко това обаче не кара Илия да крие чувствата си:

"Аз взех гражданство от патриотични подбуди, както и баща ми. Аз съм си българин, за себе си казвам, че съм македонец с българско самосъзнание”, твърди той. “На нас гражданството ни е взето през 1944г., така че не говорим за придобиване на гражданство, а за възстановяване. В Македония сме българи и трябва да си върнем гражданството.”

На подобни позиции е и Александър Пандов, студент в Софийски университет : “Първата причина, поради която подадох документи за български паспорт е, че така ще мога да пътувам навсякъде. Но има и друга причина – баща ми, който отдавна има български паспорт, защото се чувства българин. Той беше един от първите в Македония взели български паспорт – още през 2002 и не пътува никъде с него, има го само от патриотични чувства.”

“Има хора, които идват тука само, за да подадат документи за паспорт, а после се връщат в Македония и казват, че българите са татари. Но има и хора, които не мислят така”, твърди Александър.

Очевидно инакомислещи наистина има. Спред Илия Стояновски те дори са повече от тези, които подават документи само от корист. “Над 50% от вземащите български паспорт го правят от патриотични подбуди, но има и много, които го правят от интерес – за да пътуват по света главно.”

“Има много студенти от Македония, които дойдоха в България мислейки се за наследници на Александър Македонски и на античните македонци, но впоследствие възгледите им се промениха, взеха български паспорти и сега са българи първо качество”, допълва Илия.

Нещо подобно вече се е случило с Теодора Витанова, също от Софийски университет. “Първоначално дойдох в София, защото дипломата ще се признава в цяла Европа и ще мога да пътувам. После обаче започнах да чета повече достоверни исторически източници и взех да разбирам някои неща. Македонското ми самосъзнание започна да се променя и да става българско, българофилско”, признава тя.

Теодора все пак вижда себе си като рядък случаи и казва, че малко млади хора днес четат история и много от македонците искат български паспорт само за да заминат за чужбина. “Има много хора обаче, които са наясно, че са българи и, че комунистическата система ги е отделила и е наложила македонското самосъзнание.”

Какво става все пак с тези, които наистина вземат паспорта само за изгода? Александър Пандов твърди, че има хора с българско гражданство, с български номера на колите, които обаче се обявяват за “антични македонци”. “Това все пак е по-добре, отколкото да псуват България”, с усмивка добавя той.

“ Мисля, че след години и те ще осъзнаят истината какви са всъщност”, пък твърди Илия Стояновски.

Горан казва, че много се нервира, когато някой, който учи в България, после говори лошо за нея. “Това не са хора. Аз не мога да кажа нищо лошо за България, защото държавата ми дава стипендия, обучение по държавна квота и ми предоставя излаз навсякъде по света.”

Каквито и добри чувства да изпитват македонските студенти към България, това не променя факта, че за паспорт се чака с години. Самото подаване на документи пък представлява истинска борба с българската бюрокрация, която би разколебала и най-искрения патриот.

“Днес за паспорт се чака по две-три години и повече. Това е много – или да дават или да не дават”, смята Александър Пандов.

“Служителите се отнасят много грубо с нас и не дават никакви обяснения за това как трябва да се попълнят документите. Толкова ли е трудно да обявявят черно на бяло какви са нужните процедури, а не постоянно да се карат с хората”, оплаква се Теодора и допълва: “Разбирам, че за всяка една административна процедура е необходимо време, не може македонците да дойдат, да напишат на едно бяло листче : “аз съм българин” и да получат паспорт. Но и три години за получаване на паспорт са прекалено много.”

Това мнение подкрепя и Илия Стояновски: “Вече 5 години се говори, че процедурата по получаване на български паспорт трябва да се улесни, но не се прави нищо по въпроса. Беше НДСВ на власт, сега е БСП – по никакъв начин не улесниха режима.”

Нашите медиите злорадстват на опашките от македонци наредили се за българско гражданство, но не си задават подобни въпроси. Искат от македонците смело да заявят, че са българи, а същевременно пропускат да отбележат, че държавата ги третира наравно с всичко останали чужденци.

“Македонците подаваме документи заедно всякакви хора-индийци, араби, турци. Всички ни третират еднакво-като чужденци, което според мен не трябва да е така”, разказва Теодора.

Не трябва да се забравя и фактът, че в Македония има кръгове, които са на силни българофобски позиции. Все още малко хора там имат смелостта да изразяват позициите си гласно, защото опасността от репресии е видима.

“На мен не ми правят проблеми, но помним инцидента в Скопие на панихидата на Мара Бунева, където бяха бити само хора с българско гражданство от Македония, а българите от България не бяха закачани”, припомня Илия Стояновски.

Занимаващия се често с Македония журналист Милен Радев пише в една своя статия, че знае “от близкото си общуване с наши събратя от днешна Република Македония, колко деликатност е нужна при разговорите за националната идентичност и за общите ни корени. Никой от нас няма право без да познава подробно личния им опит да съди хора, които с поколения са живели в условия на жесток терор, които до днес трябва да се съобразяват с безмилостните правила на македонизма и на всекидневните и съвсем конкретни сръбски внушения. Кой може да се постави на мястото на човек, принуден като невръстно дете да плюе върху портрета на заклания от УДБА като “соработник на окупаторот” свой баща, да го проклина и се отрича публично – кой може да го обвини днес, че прекалено плахо или въздържано заявява позиция по тези въпроси?”

Теодора Витанова признава “Когато отивам в Македония някои хора ми се подиграват : “бугарка ли ке ставаш”? Всичко става по-скоро тайно, хората тихомълком признават, че са подали документи за паспорт. Но вече това изглежда по-нормално, преди две години беше много по-трудно”.

Наистина, макар и бавно, отношението към България се променя към по-добро. “Половин Охрид кара коли с българска регистрация. Хората от целият стар град– “Варош” се декларират като българи”, разказва Александър.

Според него ще е интересно , ако се забрани двойното гражданство в България, както е в Австрия. Тогава македонците ще трябва да избират – или македонско или българско гражданство. “Ако това стане, баща ми ще е най-щастливият човек – границата на Гюешево ще е излишна”, усмихва се Александър.

“Не мисля, че е възможно на македонците да се наложи да избират между българско и македонско гражданство – тогава ние бихме изгубили населението си”, признава Горан Петров. “Но ако все пак ми се наложи да избирам, аз ще избера да остана там, където имам повече интерес. Ще бъда там, където имам повече перспективи, там ще отдам живота си и такъв ще се чувствам.”

Теодора казва, че няма да се радва, ако трябва да избира между българско и македонско гражданство, но все пак ще избере българското. “Хубаво е хората да отворят хоризонтите си за нови знания, за нови източници и да научат някои неща. Може би е най-добре да не се спори за история, а да се гледа интереса. А интересът на македонците е да са с България. Но е хубаво човек да чете малко история, за да знае поне какъв е”, допълва тя.

Изглежда все повече македонци, плахо или не толкова, разбират какви са. Ще им помогне ли България, ще ги приеме ли с отворени обятия или ще продължи да ги измъчва с безкрайната си бюрокрация? Миналата година вестник “Македонска трибуна” публикува едно писмо на македонеца Владимир Перев, един от учредителите на “Радко”, до президента Георги Първанов. В него Перев с мъка отбелязва: “Мисля, че някой умишлено забравя за македонците и за факта, че са дял от българското племе. Погледнете само положението с паспортите. Молдовските българи са само 2% от крупното население на Молдова, а добиват без проблем български паспорти със своите документи за рождение, живот и образование, написани на руски език. В същото време македонските граждани трябва да превеждат документите си от македонски на български и да правят още десетки други административни действия. Не сме ли един народ, една култура, едно минало? Не знаете ли или не искате да знаете, че ние сме вашата охрана, вашата “албанска граница”, вашият “последен страж”. И сега необикновено ли е, че се питаме дали всичко това се прави, защото ние сме вашият Запад и още сме в Студената война. Аз разбирам, че на един Станишев и Пирински им е по-близък руският от македонския, обаче с държавата България това няма нищо общо.”

Ще се намери ли някой да опровергае такива думи?

Тази моя статия се появи първо в "Електронен вестник" тук.

Срещу разрушителите

Данаил Крапчев*

Болшевишките агитации в България не оставиха да се утаят и избистрят развълнуваните страсти и долни инстинкти събудени от войните. Не само това. Болшевишките агитации ги раздвижиха и развълнуваха още повече. Нещастията, последиците от войните, ги улесниха твърде много в разрушителната им задача. Създадена бе една психология пригодна за разрушителни агитации и демагогски подмамвания.

И без това петвековното робство е оставило дълбоки следи в душата на българина, който особено след войните продължава да смята и своята държава за чужда. И затова именно той още по-леко се поддава на отрицателни проповеди, които се вдъхновяват от вън и намират подготвени от войните и от робството оръдия у нас.

Върху основата на тая болна психология се развиха масови движения в нашата страна. Преживяхме и въоръжени въстания.

След като, обаче, в Москва се убедиха, че откритата борба е изложена на сигурен неуспех, от там препоръчаха и наложиха единичните акции и груповите мероприятия предназначени да разрушат тази държава камък по камък.

Сигурно далеч не във всички обири, експлозии, разбойнически подвизи и убийства имат пръст нашите комунисти и техните вдъхновители от Москва. Сигурно много от тях стават на нашенска почва. Обаче, комунистите и крайните дружбаши са, които поддържат и разпалват психологията на разрушението подготвена от войните. По тоя начин “враговете” на външните войни създадоха вътрешна гражданска междуособица не по-малко кръвопролитна и разрушителна от външните войни.

При така създаденото положение, какво да се прави?

Няма съмнение, че държавата срещу престъпниците и техните вдъхновители има едно-едничко средство – това е силата. В това отношение няма и не може да има две мнения. Който препоръчва друго, той или не знае какво прави, или пък го прави със зла умисъл.

Обаче, само силата не стига. Сила и сега има държавата и може да я увеличи в случай на нужда. Другаде е главният въпрос : как да се уталожат страстите и инстинктите събудени от войната и разпалвани от комунистите и крайните дружбаши? И как да се тегли дебела разграничителна линия между народа, от една страна, и престъпниците и техните вдъхновители, които създават тая атмосфера на разрушения и кръвнини?

Това сигурно може да се постигне, като се привлекат в управлението и нови хора, които имат по-широко влияние и по-големи връзки с населението. Необходимо е не само да се отделят разрушителите и техните вдъхновители от народа, а и да се раздвижи и самият народ в борбата против престъпността. Нужно е начело в управлението да застанат повече хора, които имат връзки и влияние.

* Данаил Крапчев, главен редактор на в-к “Зора”, пише тази статия на 23 януари 1925г. Тя е чудесен пример за това как най-авторитетният за времето си вестник е третирал зараждането на партизанските структури у нас, за които и в последно време се заговори. Доказан родолюбец, деец на ВМРО, приятел на Яворов и Тодор Александров, Крапчев е един от най-уважаваните журналисти у нас преди девети септември. Българските комунисти обаче не възприемат добре критиките на Крапчев и пробват да го убият през лятото на 1944 г., посред бял ден, на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "11 август". Тогава двама терористи го събарят и нападат с ятаган. Не успяват да го убият, но си довършват работата три месеца по-късно, на 10 септември 1944 г.

Монумент на "антифашистите" пред Позитано 20

Проф. Иван Илчев : "Батак става нарицателно название още от преди Освобождението"

За наше много голямо съжаление повечето западни специалисти, които се занимават с България и Балканите, симпатизират на малцинствата – каквито и да са те, твърди историкът


Вчера направихме интервю с Иван Илчев : д-р на историческите науки и декан на историческия факултет на Софийския университет. Негова беше чудесната статия във в-к "Сега" - "За употребите на историята", за която говорих в един от предишните си постове. В интервюто Илчев доизяснява темата "Батак", напълно развенчава тезите на Балева и Брунбауер и се възмущава от политизирането на проблема. Цялото интервю можете да прочетете в "Електронен вестник" тук.


В блога си цитирам някои от най-интересните моменти:


Никога не е спирало да се говори за Батак. Батак е нарицателно название още от преди Освобождението. Батак се споменава в политическия бестселър на 19 век - памфлетът на Уилям Гладстон за кланетата в България. Говори се надълго и нашироко за Батак не само от МакГахан, както твърди Балева, но и от Беринг, от Скайлер. Още преди да се освободи България, Батак е в устата на всички, Батак е в английския парламент, във френския парламент. След Освобождението батачани вопият до Бога и искат пари за възстановяване на града. Има даже турски комисии, които под международен натиск започват да дават пари за пострадалите в Батак. По мое мнение, Батак се превръща в нарицателна дума още през 80-те години на 19 в. за нещо което е лошо, хаос, от който няма оправия.
...

Първите истински учебници по история на България са писани в края на 80-те години на 19 век. Дотогава се учи по историята на Иречек, която е публикувана 1876 г. преди въстанието и там по обективни причини Батак го няма. Когато се появяват учебници в края на 80-те и началото на 90-те години, Батак разбира се се споменава, както и цялото Априлско въстание. Има и друго, за което Мартина Балева напълно не е права. Картината на Пиетровски допреди две години висеше в един коридор в Министерски съвет. Техниката, която е използвал художника, не е издържала времето и на нея не може да се различи нищо, виждат се само силуети на фигури. По мое мнение картината на Пиетровски никога не е била популярна. Тя не може да се сравнява с картините на Мърквичка, на Вешин, на Обербауер. Популярни са литографиите на Дембицки и Николай Павлович за сражението на четата на Х. Димитър и Ст. Караджа, за цар Симеон и хан Крум пред стените на Цариград - героични, националистически литографии. Помислете си, кой нормален човек ще си сложи в къщата репродукция на картина с клане? Да си стои на масата, да пие вино и да гледа отсреща отсреща отрязани глави? Той ще си сложи „Ръченица“ на Мърквичка, където се подрусват в кръчмата с чаши вино.


- Какво щеше да стане, ако на тезите на Мартина Балева не беше обърнато такова внимание?

- Повечето от тях са напълно неправилни и конференцията щеше да се проведе без никой да и обърне особено внимание. Това е цялата работа. Но на мен ми прави страшно лошо впечатление, че нашите политици се занимават с миналото. Явно им е неприятно да се занимават с днешния ден, не им изглежда добре утрешния, не им е ясно какво ще става и намират здрава почва само в миналото.
...

Искам да ви кажа, че за наше много голямо съжаление повечето западни специалисти, които се занимават с България и Балканите, симпатизират на малцинствата – каквито и да са те. Те в общи линии неглижират усилията на мнозинството да постигне един баланс вътре в страната. Малцинството е по-интересно, винаги може да се представи, че то е в криза. И науката, колкото и да е печално, като журналистиката, се интересува повече от кризите, отколкото от нормалното развитие на нещата. Примерно в България има в пъти повече изследвания, посветени на годините на войните, отколкото да речем за периода 1900-1912 г., когато България се развива мирно и жъне икономически, социални и културни успехи. Този период на свободно, постъпателно развитие не привлича толкова вниманието на историците, те са се вторачили във войните. Така че не само журналистите търсят единствено сензацията. Но пак повтарям, самият проект на Балева и Брунбауер е много слаб, той показва непознаване на историята, на обстановката.

Вече няма да "изтичат" мозъци от България!

Край, България е спасена, вече няма да губим най-добрите си специалисти в чужбина. На такова мнение е депутатът от НДСВ Кръстанка Шаклиян, която наскоро заяви пред "Фокус", че всичко това е било досега. “Изтичането на мозъци вече приключи и аз смятам, че вече ще има едно движение на хора в рамките на ЕС. В това няма нищо лошо – нали затова се борехме толкова години – за да влезем този съюз и да не се чувстваме изолиране и отхвърлени ”.

Много мъдра мисъл! Вече след като сме в ЕС няма да има демографски срив, а само планирано намаляване на населението в рамките на съюза. Няма да има и всеки ден умрели по пътищата , а доброволно загинали граждани на Европа. Така, така трябва да се действа и скоро ще решим всички проблеми на България!

Tread softly, because you tread on my dreams

По теми като кланетата в Батак, Загоричане и Косинец трябва да се пипа меко и със страхопочитание, защото раните от там още са живи. Аз съм пример за това - цялото семейство на прадядо ми е изклано от турците в Косинец. Трябва да се говори внимателно и с много познание за нещо толкова наситено с емоции.

За моя радост, подобни мисли изказа и проф. Иван Илчев от СУ. Неговата статия в "Сега" : "За употребите от историята" е може би едва вторият достоен отговор по темата "Батак" след този на Наум Кайчев. За сметка на това обаче, материалът на Илчев е толкова точен и изчерпателен, че според мен затваря темата по най-добрия начин. Ето най-важните откъси:

"Вероятно съм един от не толкова многото българи, които още миналата година бяха чели статията на г-жа Балева във в. "Култура". Сметнах я за наивен и неубедителен опус. Не за това, че опитва да изследва създаването на политическа митология около клането в Батак. Това, струва ми се, е задължение на една непредубедена история. А защото, за съжаление, авторката знаеше твърде малко и собственото си ограничено и професионално специализирано знание опитваше да превърне в постулат.
Не успя да ме убеди в тезите си, защото знаех за десетки случаи, когато Батак, клането в Батак, започват да стават част от националната митология години преди 1892 г., когато Балева поставя началото на явлението.
Батак не е забравян и за момент. Батачани получават помощи и от правителствените комисии след въстанието, и от Източна Румелия именно поради общото знание, че това, което е станало там, е ужасно. Батак се върти непрестанно в политическата полемика през 80-те и началото на 90-те години на ХIХ в., в периодическия печат. Политиците го подмятат в изказванията си в Народното събрание. Да не говорим за стихотворенията на Вазов, които бързо стават част от литературния фон, в който израстват младите българи. Самите батачани, които са хора будни и добре образовани за своето време, противно на високомерното мнение на авторката, че едва ли не били неграмотни, също не дават споменът да секне. (А колко точно са убитите, няма значение, защото пролятата кръв и на един невинен вопие към небето.)
...
С други думи, това, което правят г-жа Балева и д-р Брунбауер, който между другото е един от най-добрите специалисти по новата ни история, е нещо, което не би трябвало да си позволят истински изследователи - преувеличаване на значението на собственото изследване, изградено върху ограничен изворов материал и превръщането му в база за широки обобщения. То и затова обобщенията са твърде далеч от истината. Честно казано, засмях се при твърдението как батачани - едно село от 3-4 хил. души - десетилетия наред изпращали пощенски картички из цяла България (6-7 милионна) и така изградили митологията около Батак.
...
Ажиотажът в последните дни като че очерта ясно границите на ниското ни самочувствие. Един германски изследовател бил изказал съмнение в един от основополагащите ни митове. Голяма работа .Това си е негово право, както е наше право да го опровергаем. Не с ругатни, с научни аргументи.
...
И тъй като години наред съм се занимавал с история на пропагандата, виждам прилагането на класическо пропагандно правило. Издигаш си плашило и после наволя го громиш. Подменяш тезите и после ги сгромолясваш лесно. Само че правилата в науката - не във вестникарската полемика, в която се борави с цитати извън контекста, с подмятания и с определено неверни твърдения, са други.
...
Както каза преди два дни на страниците на вестник "Сега" Ивайло Дичев, и аз познавам немалко свестни културолози. Но по-добре е да не издигат в култ не дотам обширните си исторически познания и да не се докосват до рани, които още кървят, до оголени, болезнени нерви.
Големият ирландски поет Уилям Бътлър Йейтс има стихотворение, в което казва:
Tread softly,
Because you tread on my dreams.
И нека да завърша с нещо, което съм казвал нееднократно. Сега се леят крокодилски сълзи, но къде е нашата държава да подкрепи енергично и щедро научни проекти, особено в областта на хуманитаристиката, които да утвърждават нашите, българските ценности, да ги покаже на Европа, да ги утвърди в Европа. Свива се, а после бие тъпана на тревогата."