Бъдни вечер

Искам да ви пожелая весели празници! Дано новата година да е по-добра за всички.
Вместо други пожелания искам да припомня част от повестта "Неда" на Любен Каравелов с надежда още дълго да запазим традициите и бита си:

Бъдни вечер

Весело е и мило на човека, когато той живее между своите, когато има кому да се радва и кой да му се порадва, и когато празнува своите старовремски народни обичаи в бащината си къща. Трябва да обичаш това, което е твое и което ти е оставено от родителите, за да го вардиш и да му се радваш. Свещени са народните обичаи.

Събере се цялото семейство, опекат турта (прясна пита хляб) , купят мед, орехи, рошковци, сливи, сушени круши; варят ошав, сърми и фасул с ориз; и турят всичко на трапезата. Радват се старите, подскачат децата. Чакаш и не можеш да се начакаш - иска ти се по-скоро да си похапнеш от топлата турта, иска ти се да топнеш медец, иска ти се да посръбнеш ошавец. Ех, кога ще се съберат всички!

Но ето, че иде баба и носи една паница с мед, иде татко и носи бъклица с вино.
- Добър вечерм дечица, за много години! - казва татко.
- Дал ти Бог добро, татко. И на тебе за много години!
- Хайде, седнете да ядем, хайде!

Ние изведнъж насядаме и грабваме лъжиците в ръка.
- Не, дечица, почакайте малко - казва тато. - Трябва по-напред да прочетем молитвата и да се помолим на Коледа.

Ние ставаме за молитва. Тато я прочита, после се кръсти и захваща да кади с кадилницата. Ние стоим около трапезата и се кръстим. После баба взема една тепсия и туря на нея малко от всяко ястие, търя също и пепел от огъня и неварена леща, това било за лек. С лещата лекуват сипаничевите овце, а с пепелта изгонват таласъмите и караконджолите. Освен това баба отлива малко медец в една чинийка и го занася под иконостаса. Разчупва туртата на малки части, натопя всяка част в меда и дава на всекиму по малко. Весело върви тая вечеря! Щом се наядем, захващаме да пеем. Трапезате не се вдига до полунощ. През нощта дохождат коледарите, тропат на вратата и пеят. Те ходят по пет-шест души наедно от къща на къща. Когато влязат вътре, изправят се до трапезата и запяват:

Бог се роди, Коледо,
снощи вечер, Коледо,
и крачнци доведе
с бяла шапка на глава
ха-ха, ха-ха, Коледо,
Коледице, варварице,
сива, сива гълабице,
где си била и шетала?

-Била съм си покрай море.
-Що имаше, що нямаше?
-Там имаше бели чаши,
бели чаши и канати
да си пие млада Бога,
да си пият бели Божи.
Божик ми е по вси земи,
слава ми е на небеси,
ха-ха, ха-ха, Коледо.

Когато коледарите изпяват песента, казват: "За много години! И догодина със здраве!" А ние ги гощаваме. Щом едни коледари си отидат, дохождат други и пеят същите песни. Понякога ние децата отговаряме с друга песен:

Бъдник, слуга, Коледо.
Ти да кажеш, Коледо,
да ни даде здравице
и на лозе гроздице!
Ой, Коледо, Коледо!

CZДЯ

CZДЯ!? Тази звучна дума, която в първия момент произнесох като "цздя" не е част от "казахстанския" речник на Борат, а странния начин, по който видях украсена бутилка "Смирноф". Оказа се, че идеята на производителите на водка е била да напишат CZAR по по-автентичен начин. Жалко, че познанията са им стигнали за този единствено по-комичен такъв.



Иначе става въпрос за промоция, вървяща във Великобритания -"Live the life of a CZAR"- в която победителят ще отиде в Русия. Там го очакват три дни разточителство и тоталния лукс на някогашните руски царе. Ако обаче познанията на хората от "Смирноф" за руската история са подобни на умението им да използват кирилица, то печелившият най-вероятно ще получи предимно огромна доза пошлост, невежество, псевдо факти и забележителности, и разбира се много водка. И най-вероятно ще му хареса, a после ще разказва за големите културни разлики с "варварите от Изтока"...

А помните ли Йован Стояновски?

В последно време станахме свидетели на поредното обтягане на политическите отношения между България и Република Македония. Особено в западната ни съседка, страстите доста се разгорещиха, състояха се комично звучащи инициативи като "Световния македонски конгрес" и в общи линии се вдигна шум до Бога, само и само да се признае ОМО "Илинден" и предполагаемото македонско малцинство у нас.

Дали то съществува или не е тема на отделен материал, но факт е, че за момента ОМО не може да бъде регистрирана по простата причина, че не е изпълнила елементарните административни критерии. Засега изобщо не става въпрос за политика, а за закон, който важи за всички, а ОМО не го спазва и иска да го заобиколи.

Такова погазване на българското законодателство е неприемливо и не би трябвало да стане факт, дори и да се свика "Вселенски македонски конгрес", както иронично отбеляза проф. Божидар Димитров. Някак си македонските медии пропускат този прост факт и се стремят да пренесат спора изцяло на политическата и историческа сцена, което досега се е доказало като неуспешно и единствено вредящо на българо-македонските взаимоотношения.

Но как се получава така, че всички политици и медии в Македония изведнъж станаха големи борци за човешки права и самоопределение след като само преди няколко месеца в Скопие се случи нещо, което дълбоко противоречи на тяхната толерантност и демократичност. На 13 юни тази година, служители на македонското МВР взеха от дома му българския гражданин Йован Стояновски и го отведоха в затвора „Шутка” – Скопие. Йован Стояновски е 67-годишен и има сериозни здравословни проблеми. Той е осъден на 6 месеца по повод инцидента с представянето на про-българското гражданското сдружение „Радко” в Скопие на 27 октомври 2000 г. Независимо от това, а и от факта, че в момента той обжалва присъдата пред Върховния съд в Скопие, Йован Стояновски е арестуван. Другият подсъдим по случая -Александър Маркоски, който също обжалва присъдата, е изпратен в затвора в Охрид.

Как се стигна до тези арести? На 24 май 2000 г. в Охрид е основано гражданското сдружение “Радко”, което обещава да утвърждава културните права на българите в Македония. На 27 октомври 2000 г. на представянето му в Скопие Перо Трайковски, Тоше Траяновски и Борис Нешовски хвърлят димни бомби, които водят до безредици и прекъсване на събирането. След този сериозен инцидент на накърняване на граждански права изпълнителните и съдебните органи в Македония възбуждат наказателно преследване срещу Йован Стояновски и Александър Маркоски, които за обвинени за нараняването на македонския журналист Спасе Шуплиновски (дългогодишен новинар в изданията на Югославската народна армия и титовския официоз "Нова Македония"), присъствал на събитието. Приведените като доказателства в съда снимки и видеоматериали по никакъв начин не подкрепят тезата, че Стояновски и Маркоски са нанесла телесна повреда на македонския журналист. Представените оригинални медицински документи дори не удостоверявали побоя. По делото са представени единствено преписи от медицински удостоверения, като се е твърди, че оригиналите са откраднати.

На 31.10 2005г. пред в-к "Стандарт", Йован Стояновски коментира инцидента така: "Когато започнахме да пеем химна "Изгрей, зора на свободата", три момчетата започнаха да хвърлят бомби в залата. В началото нямаше как да разберем, че бомбите са само димни. Настъпи суматоха и в тази блъсканица Шуплиновски падна и си удари дясната ръка.На следващия ден ме извикаха в МВР в Скопие. Там бе и Шуплиновски, напълно здрав и читав, нямаше никакъв гипс. Разпитваха ме за сдружението и след няколко дни бях призован в съда под предлог, че съм причинил тежка телесна повреда на Шуплиновски. Той междувременно си бе извадил някакво медицинско, че е със счупена лява ръка. Направо комично. На публикуваната снимка с падналия Шуплиновски във вестниците личи, че падна на дясната ръка, а лявата е нагоре и с нея държи някакви документи. По-късно - на 30 октомври 2000 г., снимка с гипсираната му лява ръка бе поместена във в. "Вечер". "Радко" го забраниха . Така става с всички организации, които не са под контрол на сърбоманите в Скопие . В македонската преса се изляха тонове мастило, за да се хули тази българска организация."

Друг от присъствалите на това злополучно събрание на "Радко", кореспондента на БНТ в Македония Костадин Филипов, си спомня пред "Стандарт": "От срещата до края на живота си ще помня две неща. Първо, онези няколко мига, които траеха цяла вечност, докато гледах как една димяща метална кутия бавно се търкаля и спира до краката ми. През тези кратки секунди не можах да разбера какво е това, което идва към мене, и какво всъщност ще последва. Последва само гъст и задушлив дим, слава Богу. Второто нещо е усещането за преднамереност в цялата ситуация. Предишната нощ мои приятели ми подхвърлиха, че не е изключено представянето на "Радко" в Скопие да бъде провокирано и провалено, а "провалът" да е медийно отразен и раздут. Така и стана, а последвалите събития само потвърдиха впечатлението ми за преднамереност - трите момчета, хвърлили димките, прекараха една нощ в полицията, отнесоха малка парична глоба и много скоро започнаха да се проявяват като герои в услужливи македонски медии."

След ареста на Йован Стояновски, българските политици реагираха, но както обикновено - неефективно. Народни представители от БНС, Коалиция за България, Атака, ОДС и независими изпратиха писмо до президента на Република Македония Бранко Цървенковски и премиера Владо Бучковски. В документа депутатите изразиха сериозни притеснения, че македонските изпълнителни и съдебни органи репресират български граждани и хората с българско самосъзнание. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов окачестви случилото се в Скопие като фрапиращ случай на административно насилие, оказано върху етнически българи, граждани на България и на Македония, от властите в Македония.

Костадин Филипов обаче коментира, че "българската декларация има само един смисъл - да укрепи личния и партиен имидж на ВМРО като партийния монополист в България относно Македония. Повече смисъл щеше да има, ако партията на "позитивния национализъм" удареше по масата на българските институции, които имат задължението да се занимават с подобни казуси. Каракачанов да беше звънял един, два, сто пъти на министъра на външните работи с искане да си активизира консулската служба, тъй като случаят не е партиен, а чисто консулски.''

Интересно е тогава, как сега един от лидерите на ОМО Иван Сингартийски се оплаква пред македонските медии , че "въпреки че вече е приета в Европейския съюз, България си остава полицейска държава."

В България отказахме регистрация на партия, която не може да покрие най-елементарните законови критерии. Когато в Македония имаше опит да се направи обратното - да се регистрира българско сдружение - се хвъпляха димки, а двама души отидоха в затвора. Къде сега се лъже и коя държава е полицейска? Къде има някаква демократичност и право на сдружения и къде няма?

Биг Брадър те наблюдава!

Докато бях в Банско за 8ми декември нямаше как да не забележа тази странна рисунка върху една от многото старинни къщи в града.

Определенно странно изглежда на хотел с името "Дедо Пене", да има символ, известен като масонски. Не претендирам да разбирам особено от такива знаци, но като се поразрових из някои предполагаеми автентични масонски уеб страници, се оказа, че всевиждащото око наистина е един от символите на забуленото в тайна общество на свободните зидари. Ето примерно линк към галерията на ложата "Софийски приятели", където въпросното око присъства многократно. Странно как то е попаднало и при "Дeдо Пене" и "Стария Комита".

Още по-странно е защо масонското всевиждащо око се появява и в песента на Ивана "Седем дни".

"Седем дни" е с рядко смислен за поп-фолка текст, а клипа носи послание за доброта и вяра в Бога. Интересно тогава, защо в него се появява масонското око, след като свободното зидарство е известно с атеистичния си поглед над света. Какафонията става пълна, когато веднага след кадрите с всевиждащото око, Ивана влиза в църква и пали свещ.

Дали Дедо Пене и Ивана са масони? Едва ли :) Дали има нещо вярно в конспиративните теории и в това, че масоните наистина са навсякъде? Може би...

Jогурт

Съвсем случайно попаднах на тази снимка в блога на Еленко. България може да има претенции към македонския език, но на нашия пазар явно са се появили продукти, които са именно на тази езикова норма. Езикът, създаден през 44г. може да е много спорен в академичните среди, но изглежда вече се е утвърдил на пазара дори повече от българския си първообраз.

Да припомня, все пак, за същността на македонския : според ст.н.с., к.ф.н. Ив. Кочев и Ив. Александров "появата на т.нар. "македонски книжовен език" е уникално явление в европейската лингвистична действителност от средата на ХХ век, нямащо нищо общо с нормалното възникване и развитие на естествените езици на континента. За разлика от тях "македонският език" е сътворен изкуствено от група хора: 1) на определена неотдавнашна дата, 2) на определено място, и 3) с определен декрет.

На 2.VIII.1944 г. в манастира "Прохор Пчински" на първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония) се издава декрет за "службен" език, който да "влегува веднага во сила". Няколко месеца по-късно - пак по административен път - този "език" се досъчинява и утвърждава предимно с гласуаане от 10 учители, 1 поет и 1 политик – представител на АСНОМ на заседание в Градския одбор (общината) в Скопие (27.ХI.-3.ХII. 1944 г.) "

Тук може да намерите цялата статия за съчиняването на македонския книжовен език


Още за "македонския" език и за "македонския" народ и Кой има изгода от македонския език според проф. д-р Ото Кронщайнер

А ето и документ от въпросното съчиняване :