Имаме новина!

Имаме новина, но този път след нея не следва самодоволната усмивка на Николай Бареков. Медийният "експерт", които в последно време ни залива с мъдрите си мисли, не само от телевизията, а и от "Новинар", "Всеки ден", та даже и "7 дни спорт", явно има доста интересно минало, противоречащо на днешното му амплоа. Поздравления за колегата Симион за статията, от която научих за въпросния материал. А ето го и Кольо Гюбека : www.barekov.hit.bg - сами преценете какво да е мнението ви за него :)

Европейска гара 2

Да се слагат плакати по автогари явно е модерно. Ако в Рила са сложили Тодор Живков, в Севлиево се кипри "новия национален лидер" Волен Сидеров. Снимката ми е предоставена от Владимиръ.

"Турското робство"

Вечно актуална тема е доколко тежко е било османското владичество в България, не преувеличаваме ли в разказите си за "три синджира роби" и не трябва ли да имаме по-толерантно отношение към този период.

Мое мнение е, че е излишно да се изпада в патриотарство или пък в шовинистична омраза на всичко турско, но пък и в никакъв случай не трябва да се отива и в другата крайност. Защото колкото и да им се иска на някои хора, турското владичество съвсем не е било като разходка в парка за нашия народ. Или, ако настоявате да го сравним с такава разходка, то това е излизане, при което е много вероятно да те ограбят и убият, а ти да нямаш никакви права да се противопоставиш.

Затова и днес се ужасих, когато една млада журналистика отговорно заяви, че турци са клали българи само когато "някой пиян хъш е минел границата". Няма обстойно да коментирам такава глупост, а само ще кажа на тези, които са склонни да я подкрепят, да прочетат тетралогията на Талев "Железният светилник". Там без гръмки фрази, без капчица популизъм е разказана собствената ни история. История, която нямаме право да поругаваме и да омаловажаваме.

Ще си позволя да цитирам и един такъв "пиян хъш" с надежда да напомня за делото му. Дали то е било плод на алкохолен делириум или на нечовешки героизъм, за мен няма съмнение:

"До Венета, Димитър и Иванка

Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.
Христа"

Европейска гара

Като разказвах за комунисти и религия, не мога да не спомена един друг любопитен факт. За да се стигне от София до Рилския манастир, се минава първо през малкото градче Рила. Явно там, поне на автогарата, още не са дочакали падането на стария комунистически режим и тачат някои мили герои от миналото :

Докато някои ще влизат в Европейския съюз, други май все още мечтаят за Съветския...

Бившите комунисти и новото им религиозно поведение

Вече отдавна сме свикнали с демагогското поведение на нашите бивши комунисти, които след 10.11.1989г. от първи атеисти станаха най-ревностни християни. Но все още правят много лошо впечатление тяхните постоянни опити да създадат ново лице на бившия режим, което да представи на младите поколения една напарфюмирана и недействителна картина на 45те години “народна” власт в България.

Наскоро станах случайно свидетел на едно телевизионно предаване на тема “Комунизмът и православието”. В него гостът, съвременен духовник, с всички средства се опита да изкара, че социализма е бил, едва ли не, една благоприята среда за развитие на българското православие. От уважение към нашата църва няма да спомена неговото име, но ще се опитам да опровергая тезите му. Според него комунизма, макар и по същността си атеистичен режим, по никакъв начин не е пречел на хората да изповядват своята религия, нито пък е възпрепятствал действията на Църквата като институция. Той не отрече някои убийства на свещенници, но ги окачестви като отделни случаи, които не промят целостното отношения на властта към религията.

Като противовес на неговите твърдения, аз само ще цитирам един откъс от малката книжка за историята на Рилския манастир, която се издава от 2005г. с решение на Манастирския събор. В нея се съобщават неоспоримите факти, за това как дейността на този духовен център на българщината – Рилския манастир- крепител на нацията през вековете и съхранител на мощите на българския светец Иван Рилски, е била спряна от комунистическата власт : “Духовната дейност на Рилския манастир е прекъсната с Указ N 403 на Президиума на Народното събрание от 1961г., с който Рилската света обител е обявена за общонародна собственост и превърната в Национален музей. Цялото имущество на манастира – сгради, земя и гора е разграбено, а монашеското братство изгонено от своя дом и намира убежище в Троянския, Бачковския и Преображенския манастир. В Рилския манастир обаче остава неговия вечен игумен – св. Иван Рилски Чудотворец и ничии усилия не успяват да изнесат неговите нетленни и благоуханни мощи. Светият ковчег остава заключен в главната манастирска църква “Рождество Богородично”, но никой не може да заключи сърцето на хората, които продължават да идват при Рилския светец.
През 1968г. след седем годишно отсъствие, държавата връща в Рилския манастир няколко монаси, които възобновяват богослужебния живот в светата обител. Малобройното монашеско братство е принудено да съжителства в своя дом с чужди хора, които за разлика от него се чувстват като у дома си. Монасите извършват богослуженията почти през нощта, за да могат музейните работници спокойно да започнат своя ден. Стига се до там, че за огрев монашеското братство купува дърва от собствената си гора. Това неествествено съжителство с Националния музей продължава до 1991г., когато е приет Закона за отмяна на Указ N 403. Този закон възстановява монашеския статут на Рилския манастир и слага край на Националния музей. Рилската света обител продължава своята многовековна спасителна за България мисия.”

По тези безспорни данни може да видим как комунистите са посегнали на най-голямата ни духовна светиния – Рилския манастир. В същото време някои хора имат безочието да кажат, че режима не е пречел на вярата. Нашето общество не бива да проявява детинска наивност и да вярва на такова демагогство. Слава Богу, сега Рилския манастир отново продължава своя културен и духовен ръст: “Манастирското клепало и звънът на камбаните на Хрельовата кула от векове огласят свещената Рила планина, както и сърцата на милионите хора в България, за които Бог съгради този чуден дом, в който пребъдва и неговия основател, небесен български покровител и вечен игумен св. Йоан Рилски Чудотворец”. Дано скоро такива оптимистични думи се кажат и за България като цяло.